Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи

/КРОСС/ По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2016 г. е 521, а новопостроените жилища в тях са 2 248. Спрямо второто тримесечие на 2015 г. сградите са с 16 повече, или с 3.2%, а жилищата в тях се увеличават с 303, или с 15.6%. 

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2016 г. със стоманобетонна конструкция са 69.1%, с тухлена - 28.2%, с друга - 2.5%, и с панелна - 0.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (72.6%), следвани от жилищните кооперации (15.3%). В сравнение с второто тримесечие на 2015 г. броят на новопостроените къщи и жилищни кооперации се увеличава, докато броят на новопостроените вили и сгради от смесен тип намалява.
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив - 81 сгради със 196 жилища в тях, Бургас - 80 сгради със 733 жилища, и Варна - 79 сгради с 653 жилища.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (39.1%), следват тези с три стаи (27.9%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 2.7%.

Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие на 2016 г. е 189.0 хил. кв. м, или с 1.8% повече в сравнение със същото тримесечие на 2015 г., а жилищната площ се увеличава с 5.8% и достига 121.7 хил. кв. метра.
Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 95.4 кв. м през второто тримесечие на 2015 г. на 84.1 кв. м през същото тримесечие на 2016 година.
Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Габрово - 243.9 кв. м, и Пловдив - 159.5 кв. м, а най-малка - в областите Велико Търново - 57.1 кв. м, и Бургас - 64.1 кв. метра.

Методологични бележки

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно
Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, но не включва площта на кухните. Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им. Площта на кухните над 4 кв. м е посочена отделно.
Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ и площта на кухните.
Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.