Защо руснаците всяка година честват Деня на победата с парад?

/КРОСС/ Когато социолозите питат руснаците с какво от историята на страната си се гордеят най-много, най-популярният отговор си остава един и същ вече повече от 20 години: "Победата във Великата Отечествена война през 1941-1945 г.". Не е изненадващо, че Денят на Победата над нацистка Германия на 9 май е един от най-народните празници в Русия, който обединява хора с най-различни възгледи. През 2016 г. в тържествата, посветени на победата, участваха около 24 млн. души или почти всеки шести жител на страната анализира в сайта си "Руски дневник"

Един от най-разпознаваемите образи на празника, наред с вечерната заря и карамфилите, които подаряват на ветераните - е московският Парад на Победата. Всяка година по паветата на Червения площад маршируват хиляди войници, показва се най-новата военна техника - като танка "Армата" през 2015 г. например, а парадът се приема лично от министъра на отбраната (в момента тази длъжност заема Сергей Шойгу). През юбилейната 2015 г. за парада бяха похарчени 810 млн. рубли ($14,2 млн.), а година по-късно - 295 млн. рубли ($5,1 млн.).

Мащабът на руските паради е уникално явление. В Западна Европа и САЩ краят на Втората световна война не се отбелязва с големи военни шествия. Китай организира голям преглед на своята войска през септември 2015 г. в чест на 70-годишнината от края на Втората световна война, но това бе еднократна акция. В Русия обаче многохилядният парад е ежегодно събитие. Защо?

Невинаги е било така

Колкото и да е странно във времената на СССР, който е и победителят във Великата Отечествена война, парадите са далеч по-скромни, отколкото в съвременна Русия. И се организират далеч по-рядко. След като през юни 1945 г. по Червения площад преминава първият Парад на Победата, в който съветски войници хвърлят пред Мавзолея на Ленин пленените нацистки знамена, парадът прекъсва за период от цели 20 години.

Както отбелязва историкът Денис Бабиченко, и Йосиф Сталин, и Никита Хрушчов, който застава начело на СССР след него, се боят, че военачалниците от Великата Отечествена война могат да придобият силни политически позиции и затова не акцентират внимание върху заслугите им и тези на останалите ветерани. До 1965 г. Денят на Победата дори не е официален почивен ден.

Първият съветски управник, при когото Денят на Победата започва да се отбелязва масово - на държавно ниво и по цялата страна - е Леонид Брежнев (държавен секретар - висша длъжност в СССР - от 1966 до 1982 г.). Но и при него паради се провеждат само в юбилейни години. Последният съветски парад е през 1990 г., а през първите няколко години на новата Русия шествия изобщо няма. Те се възобновяват от 1995 г., а сегашният им мащаб започва да набира сила чак през 2000-те години.

Смисълът е в единството

Историкът Дмитрий Андреев споделя пред "Руски дневник", че за днешна Русия Денят на Победата е важен като една от малкото наистина работещи "укрепващи брънки", които обединяват страната. "Денят на Победата и пространството на памет около него създават импулс за националното единство и съгласие", казва Андреев.

Парадът, зарята, шествието "Безсмъртния полк" - всички тези ритуали въплъщават идеята за единство около общата памет. Властта се старае максимално да използва тези ритуали, за да се съхрани националната идентичност. Оттам и широкият размах при празнуването на Деня на Победата, част от което е и военният парад.

Московчани понякога се оплакват, че е неудобно да гледат парада на живо. "Не може да се приближиш, нищо не се вижда", отбелязва блогърът Иля Варламов. "Това (парадът - бел. ред.) се прави не за хората, а за телевизиите. Защо, например, не организират трибуни за обикновените хора?". Варламов критикува властите и затова, че смесват Деня на Победата - празник, свързан с паметта и скръбта, с "демонстрация на военна мощ".

Но на огромното мнозинство от руснаците (96% според анкета на "Левада център") парадът все пак им харесва. "Още от дете с родителите ми всяка година гледахме парада", спомня си 24-годишната московчанка Юлия Ковальова. "Приятно е да видиш как момчетата маршируват в такъв синхрон, мощната техника, да чуеш виковете "Ура!". Усещаш гордост и чувство, че си защитен. Хубава традиция, която си струва да се продължи".