Историята на подаръците или истории с подаръци

/КРОСС/В дрревните времена подаръците са били често срещани, а някои от тях - демонстрация на благосъстояние.

Днес си разменяме подаръци по различни поводи, но не се замисляме откъде идва тази традиция. Ще се изненадате да научите, че и най-старите племена са имали навика да радват околните, независимо дали с храна, улов, странни предмети или клонки от дърво.

Цивилизациите, които са обитавали Земята преди много години, са считали, че това е израз на щедрост и е причина дори да си намират жени. Учените са наблюдавали, че шимпанзетата също го правят. Те носят на избраницата си храна, за да я впечатлят и задържат до себе си.

Преди да се говори за напреднало развитие, в миналото са били популярни подаръци като зъби от зверове, камъни и растения - важното е било те да са от естествен произход. Когато е дошъл векът на инструментите и оръжията, тогава вече зъбите се нижели на вървичка и ставали за колие, например.

И в Библията споменават за подаръците като жестове, които се правят по празници. От там тръгва и препоръката в днешно време да се ходи при новородено с подарък, защото той е нещо като благословия за него. Тримата влъхви посещават бебето Иисус Христос, носейки дарове за здравето му.

В Древен Египет властимащите и знатните особи са си подарявали съдове, животни, плодни дръвчета. Дипломатическите отношения и мирът били скрепявани задълго, и било съвсем очаквано гостите да се раздават от сърце при посещенията си.

Римляните предпочитали да подаряват монети, маниер, който впоследствие е пуснал корени и сред западните цивилизации. Те носели късмет, а и подсказвали за вярност и готовност за подкрепа във всеки един момент.

Личното имане е било повод да се изтъкне именно с подаръци. През Средновековието е било особено характерно, а монетите, благородният метал и стадото с животни са били типичната зестра по повод сватбени тържества. В повечето случаи само висшата класа е можела да си позволи да пристигне на такова събитие с подаръци, които са свидетелствали за заможните им семейства.

От Средновековието идва модата да се поднасят кутийки-бонбониери по сватбите. Те обаче са представлявали украсени със скъпоценни камъни порцеланови произведения на изкуството, по които е имало също и злато. В тях е поставяна захар или някакви сладки, които са били изключително ценени тогава. Гостите на сватбите получавали бадеми като подарък - в отговор на тяхната добронамереност и великодушие към младоженците. След 16-ти век това вече се превръща в редовна практика. Мъжът и жената, които ги канят, държат да им благодарят за това, че споделят личните им преживявания на този толкова скъп за тях ден.   

Трябва да се има предвид, че за древните хора подаръците са имали донякъде и окултно значение. С тях се е орисвало бебето, а даровете вървели с едно ключово пожелание. Така, както древните гърци са имали своите мойри, римляните са възлагали тази задача на парките, а славяните на наречниците. И до нас са се запазили някои от тези вярвания. Ето защо под възглавницата на детето се оставя монета, с която се измолват по-хубави дарове от орисниците и се разчита на тяхната отзивчивост, да му „орисат" добър и продължителен живот.  

Кой не е чувал за „ябълката на раздора", която Парис дарява на Афродита и си навлича гнева на Хера и Атина? Някои тълкуват описаните събития в древногръцката митология като реалният фактор, отключил Троянската война. Богинята Афродита е нещо като покровител на подаръците и до днес, а когато очакваме тя да ни се отплати със своята благодат - под формата на любов, финансов статус, социални връзки, ние й принасяме „жертви", умилостивявайки я, както е сторил Парис според легендите.    

В историческите справки са записани и подаръци, които струват повече от всичко на света. Така стои въпросът с Висящите градини на Семирамида във Вавилон. Те са издигнати специално за принцесата от Персия Амитис, съпруга на цар Навуходоносор;

Граф Георги Орлов от Русия дарява своята половинка с 198-каратов диамант, за да изкупи вината си пред нея и да запази връзката им;

Мария Фьодоровна е първата притежателка на яйцето на Фаберже, получила го като подарък от цар Александър II;

През 1970-та година на Оскар-ите Елизабет Тейлър прикова погледите със своя 69-каратов диамант във формата на круша, който й е подарък от Ричард Бъртън.

А за „простосмъртните" най-важно остава желанието, както и нетърпението да предизвикаш вълнение в душата на отсрещния. Не всички подаръци трябва да са струват цяло състояние, за да впечатлят някого, може просто да са изработени лично и да носят специално послание за получателя и задължително да са подарени с любов.