Спасете ме от спасителите

/КРОСС/ Искам да окупирам сградата на БНБ. Искам да науча истината за източените милиони. Искам да разбера как се случи фалитът на банките и как ни изгоряха парите. Искам да знам защо се раздаваха необезпечени кредити. Там, дами и господа, са нашите народни пари.

Набирам 20-30 души пълнолетни доброволци с българско гражданство и чисто съдебно минало и окупирам сградата. Моите искания са чисти, морални и са в търсене на истината за парите на всички български граждани. Моля за подкрепа всички опозиционни партии. Съжалявам, че ще блокираме работата на централната банка, а оттам може би и на търговските банки, а оттам и на стотици предприятия, с което ще създам проблем на милиони българи. Но искам да ги накарам да се събудят, да задават въпроси и да търсят истината.

Моите искания са справедливи и ако случайно полиция влезе да ни изгони, да знаете, че правителството на Орешарски е кърваво и че това ще бъде един непростим акт на потъпкване на демокрацията в един архитектурен паметник като централната банка и ще е първото нахлуване на въоръжени лица след 9 септември 1944 г.

Как ви се струва тази перспектива? Така можем да окупираме и болници, за да протестираме срещу липсата на реформа в здравеопазването, или градските автобуси, защото искаме да са като немските. Ако ви се вижда абсурдно, погледнете към Софийския университет и случилото се там. И най-възпитаният човек има граници на търпението, когато вижда с очите си една елементарна политическа спекула. Дори десен, човек, който недолюбва кабинета с мандат на БСП. Дори човек, който е окупирал университета на младини и би трябвало да прояви разбиране. Такъв е моят случай.

В ректората се наместиха трийсетина души, половината от които дори не са от университета. Сред юнаците се вее и хоноруваният почитател на Бог Тангра Йоло Денев. Единствените сложно-съставни изречения, които се чуха от устата на тази групичка, съдържаха очаквания за кървав полицейски погром над Алма матер (де тоз късмет според някои), желания за подкрепа от политическата опозиция и нагло незачитане на желанието на други десетина хиляди души да учат и да си вземат изпитите. Останалото е #оставка, #оставка, #оставка, което е до болка познат, но очевидно неизпълним рефрен.

Някога през 1990-а и 1997-а стачките имаха лидери, щаб, организации на студентите, ясни искания и мощна подкрепа в обществото... И подходящ политически и исторически момент. Днес случилото се изглежда като изсмукано от пръстите мероприятие, което веднъж не е успяло да постигне успех и сега се прави нов опит. Както е известно, втория път винаги е като фарс. Така се и оказа. На всеки протестиращ бе зачислен по един репортер и по една телевизионна камера и на кръгъл час бяхме информирани за непримиримите чувства, които изпитват към кабинета от тази сговорна дружина.

Също толкова запъхтени - като репортерките - бяха и политическите сили, които прецениха, че са били неадекватни по време на първата окупация и разходиха реформираните си личности край оградата на Ректората, за да дадат по някое двусмислено интервю. Довчерашните експлоататори на нехигиеничния морал в политиката от ГЕРБ също се наредиха на опашката за придобиване на студентски имидж и призоваха за общ опозиционен митинг. В своята безидейност и безсилие решиха, че ако се залепят за "чистите и неопетнените", които според традиционното поверие са "бъдещето на нацията", ще спечелят много дивиденти.

Апропо, това бе и една от разликите с първата студентска окупация. Тогава бързо и остроумно студентите отхвърляха всяко посегателство от дадена партия над техния протест. Сега се случи обратното - молеха за помощ и подкрепа, включително и футболни агитки?! Нима не е по-лесно и по-честно просто да се запишат в ГЕРБ тези 20-ина души и да се спре с това терзание, което се случваше предимно по телевизията, а не в града, в който живеем. Защото на топлите минерални извори до Банята всеки ден има повече хора и те имат сериозни проблеми, но телевизионните екипи все не стигат дотам.

Накрая всичко свърши като в стария виц за партизаните, които се криели в гората, за да се борят с жандармерията, а накрая дошъл горският и ги изгонил. В този ред на мисли може би ректорът проф. Илчев и академичното ръководство трябва сериозно да се замислят дали да не сменят охранителната фирма на Ректората, за да не се занимаваме с глупости всеки път, когато на някого му хрумне някаква идея. Пак била тя и благородна.

Арман Бабикян, "Труд"