Започна демонтажът на Трети блок на Първа атомна

/КРОСС/ От близо два месеца е започнал демонтажът и на трети блок на АЕЦ „Козлодуй", съобщиха на семинар за журналисти от Агенцията за ядрено регулиране. Както при първите два спрени блока, демонтажът започва от конвенционалната, неядрената част на реактора - от машинната зала.
Най-общо може да се каже, че демонтажът започва отгоре надолу, елемент по елемент, докато стигне до ниво, при което дори стоманобетонните конструкции, в които се намира оборудването, се раздробят. Всичко това вече е приключило за първите два блока на Първата атомна, съобщиха от ядрения регулатор. До демонтажа на самия реактор се стига най-накрая, като целта е радиоактивността да спадне сама с времето, колкото е възможно. Трети и Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй" вече са обявени като съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци и оттук нататък
няма никакъв шанс да бъдат вкарани в действие,
категорични са от регулатора. Освен това техният експлоатационен срок вече е изтекъл.
На въпрос на „Монитор" дали отменената от съда екооценка на Националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци ще създаде проблем пред демонтажа на реакторите, от АЯР казаха, че не са притеснени. Има заложен буферен срок от 5 г., до който това няма да създаде проблеми.
По отношение на единствените два работещи блока - Пети и Шести, от ядрения регулатор съобщиха, че за повишаване на степента им на безопасност нашите специалисти са приложили ноу-хау, от което се интересуват и от чужди АЕЦ.
Става въпрос за някакво решение на проблема с улавянето на стопилката при тежки аварии. То е било постигнато с поставянето на две титаниеви тапи, изработени по поръчка на АЕЦ „Козлодуй" в Германия, които ще сведат до минимум изтичането при евентуална тежка авария.
Нито един от блоковете от второ поколение (каквито са двата хилядника), които се експлоатират в света, сега нямат съоръжение за улавяне на стопилката. Дали е възможно от техническа гледна точка да бъде направено за действащ реактор, ще се анализира на международно ниво до 2017 г., като България е една от страните, които ще вземат участие в дискусиите.
Въпросът с улавянето на стопилката е една от мерките, наложени след стрес тестовете, които бяха извършени след аварията във „Фукушима". Вследствие на стрес тестовете трябва да бъдат извършени общо 63 мерки, като 27 от тях бяха пряко свързани с управлението на блоковете. Българският регулатор обаче не се е задоволил с общите мерки и е начертал още 10 за изпълнение. Една от мерките след стрес тестовете е изграждането на изнесен център за управление на авариите. Той ще се намира в град Козлодуй и вече е готова сградата, в която ще се помещава.
От Агенцията за ядрено регулиране коментираха и въпроса с удължаването на живота на Пети и Шести блок. Специалистите поясниха, че мерките, които ще бъдат предприети, не водят до модернизацията им. Те са само за удължаването на ресурса. Модернизацията приключи през 2008 г., с което условно може да се каже, че двата хилядника са поколение 2+, обясни зам.-шефът на регулатора Борислав Станимиров. Той обаче предупреди, че определянето на поколението на реактора е нещо сравнително условно. Няма обща международна класификация и поколението сега се определя основно от годината на производството.
Реакторът по спрения проект за АЕЦ „Белене" е трето поколение, той има и съоръжение за улавяне на стопилката, обясниха от АЯР. От същото поколение е и технологията, предпочетена за Седми блок - AP 1000. Както и европейският EPR и канадският CANDU 6. Всички те са построени след 1990 г. Характеризират се с подобрени системи за безопасност
включващи пасивни системи на защита. Освен това има нормативно изискване корпусът им да издържа на падането на голям пътнически самолет. За сравнение Пети и Шести блок издържат на малък, 20-тонен военен самолет, но от регулатора успокоиха, че в това няма нищо страшно, защото режимът за преминаване на самолети над АЕЦ „Козлодуй" е много строг.
Занапред в ЕС могат да се изграждат само реактори от трето поколение и нагоре. Реактори четвърто поколение са все още в процес на разработка и едва ли ще се появят в близките 15 г., смятат от регулатора.