Тони Николов: За ДПС "проблемът Пеевски" е като логическия парадокс "Сорит"

/КРОСС/Главният редактор на портал "Култура" Тони Николов в интервю за "Дневник" 

Как оценявате постигнатия "исторически компромис" за промените в Конституцията? 

- За да разберем колко "исторически" е този компромис, трябва първо промените в Конституцията да станат "история". Засега той е по-скоро "ситуативен", сиреч постигането на тези 180 депутатски гласа "за" промени в Конституцията дойде в резултат на твърде сложна политическа комбинаторика, тъй че предстои да видим каква е реалната "цена" на компромиса.

Историята на всяка демокрация познава "исторически компромиси", но и "скалъпени договорки". Второто е по-скоро характерно за "ситуативната демокрация".    

Ще допринесе ли той за промени в Конституцията и за реформиране на съдебната система и при какви условия?

- Да не забравяме, че декларираното желание "за" промени е съпътствано от питане към Конституционния съд, както и от гласуване на второ четене, около което витаят доста неизвестни (имаме "обструкциите" на АБВ, а пък "корекциите" в "12 без 5" са патент на ДПС). Така че в "уравнението за реформи" на съдебната система има доста променливи. Правосъдният министър Христо Иванов не скри притесненията си, че буквално в последния момент е възможно някои предвидени мерки да бъдат орязани, както е ставало неведнъж. Ето защо, за да се реформира съдебната система, освен натиск "отвън", ще е необходима и категорична мобилизация от страна на гражданското общество.

Какви са/ще бъдат страничните ефекти от този компромис ?  

- Първите странични ефекти са политически факт: с мъка сформираното "управляващо мнозинство" се трансформира в "тематични мнозинства" с плаваща политическа подкрепа. А това не може да не буди тревога, защото събужда спомени за "плаващото парламентарно мнозинство" по времето на правителството на Любен Беров, което също е политически патент на ДПС.

Промените могат ли да създадат възможност в бъдеще прокуратурата да не бъде безконтролна ? 

- По-скоро балансират безграничната досега власт на главния прокурор чрез разделянето на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска. Остава открит най-важният въпрос - дали някой ден главният прокурор все пак ще се отчита пред парламента. Уви, тази промяна не стана част от "историческия компромис".

Акциите на коя/кои политици и политически сили качи "историческият компромис"?

- В българската политическа традиция компромисите, били те и "исторически", по-скоро свалят рейтинги, отколкото да носят популярност. Особено за партиите, постигнали "сговор", ако се гледа практиката между двете световни войни и съдбата на Народния или Демократическия сговор. Рейтингите обаче са онова, което са, дори когато Бойко Борисов става "конституционалист", а пък ДПС - "част от реформите". Най-чувствителен (в рейтингово отношение) този "компромис" е за избирателите на РБ, за които няма "реформатори" без автентични реформи.  

Как разчитате гласуването за референдума ? 

- Като дълбок рецидив на "историческия компромис". Няма друга логика, която да обяснява защо депутати от ГЕРБ внезапно забравиха как се натискат копчетата на пултовете, нито пък защо реформаторите, които бяха вносители на подобна подписка през 2014 г., тръгнаха да бламират обществените нагласи за това да има повече допитвания до хората. Въпросът не е дали дадена политическа сила е "за" или "против" задължителното гласуване например, а дали трябва да се консултира мнението на гражданите. Затова бих разчел гласуването така: тайните договорки със сигурност са част от "историята" на всеки компромис, но не задължително и от решението, до което той би трябвало да доведе.

С какво ще запомните този политически сезон? Защо?

- С това, че този политически сезон започна като "сезон на мълчанието", по всеобща договореност - без да се случва нищо особено -  за да приключи с толкова "компромисно" и шумно разбъркване, което неминуемо ще намери продължение след местните избори.

В последните дни на парламента изборът на омбудсман предизвика остри реакции. Изненада ли ви случилото се? 

- За сегашните "тематични" и "тайни мнозинства" в НС този избор може би е прагматика - представете си един парламент без Мая Манолова на шия, а за част от БСП това е и повод за нескривана радост. В този смисъл няма никаква изненада - Бойко Борисов просто извърши жест към Михаил Миков, като очаква някой ден да му се реваншират. За хората, взели участие в гражданските протести през 2013 г., изборът на Мая Манолова обаче е морална плесница по причини, които са добре известни. И този акт би трябвало да има последици за управляващото мнозинство, защото не всичко в политиката е "хоро в Жабокрек".

Каква е прогнозата Ви за стабилността на управляващата коалиция? Можем ли да говорим за промени в конфигурацията й?  

- Сигнали, че може да има "преконфигуриране", вече дойдоха от ГЕРБ, което е част от политическата игра между тях и Реформаторите. Радан Кънев пък призова колегите си от ГЕРБ "да слязат от метлите". Проблемът на настоящата коалиция е, че всяко отслабване на Реформаторите, автоматично води до засилването на ДПС като "скрит партньор", което прави в тенденция задкулисните договорки още по-сложни. Местните избори ще са важен индикатор за отношението на ПФ и АБВ към управляващата коалиция, тъй че известни промени в конфигурацията в края на годината са напълно възможни. 

- Каква е оценката Ви за ролята на ДПС?

- Времето на "тематичните коалиции" и "скритите мнозинства" е любимото политическо време на ДПС. С преориентирането си от "ляво" в "дясно", ДПС постоянно дава заявка, че би желало - в тенденция - да заеме мястото на Реформаторите, тоест да получи нова политическа легитимация. Проблемът "Кой?" обаче остава, а канонадата на медийната империя на Делян Пеевски срещу Лютви Местан покрай промените в Конституцията, породи питания да не би край "сараите" да са започнали да се засрещат различни ветрове.

Засега е рано да се каже. Но този казус е основополагащ за политическата съдба на ДПС, в която "проблемът Пеевски" е като логическия парадокс "Сорит" - можете да махате песъчинка по песъчинка от купчинката, без нищо да се променя, но в един миг се оказва, че има една толкова "корпулентна песъчинка", след която купчинката престава да бъде купчинка. Проблемът на ДПС е, че "без" Пеевски трудно се удържа "скритата власт" в съдебната система и в държавната администрация, а "с него" ДПС е нелегитимен партньор в политическата игра и "гнила ябълка" в очите на западните партньори.

Какво очаквате да покажат местните избори?

- Известно е, че сложната конфигурация на местните избори позволява на всички политически сили да се обявяват за победители. И все пак те ще са важен индикатор не толкова с оглед на това кой какво печели, а кой какво губи. Ако БСП, при която демографията е равна на политика, изгуби контрола над някои от последните си крепости, това би означавало електорална промяна, каквато не сме наблюдавали от 1991 г. насам. Ключов въпрос е какви сили ще наследят "червените феоди" - АБВ, "патриотични коалиции" или локални играчи, които нямат претенцията да играят на национално ниво, но да контролират местната власт.

Иначе е ясно, че за ГЕРБ местните избори са проверка на моментната кондиция и най-вероятно партията на Бойко Борисов ще задържи всички големи градове, за чиято местна управа е по-изгодно да е в добри отношения с централната власт и да има достъп до европейски програми. Интересно е дали Реформаторите ще увеличат подкрепата си, получавайки традиционния "бонус на властта". Ако тези прогнози не се оправдаят и местните избори донесат сериозна промяна, на хоризонта се задават предсрочни парламентарни избори.