На спешната помощ й трябват пари и реформи

/КРОСС/ „Всичко тръгна от един фатален инцидент - почина млада жена. За част от нещата има обяснение. Но да няма дефибрилатор в линейката е грубо нарушение", каза в интервю за Нова д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването. По думите му трябва да се направи проверка и да се търсят конкретните виновни. 

„Тези случай обаче се повтарят и когато това се повтаря е ясно, че не е само грешка човешка, а става въпрос за системата и затова колегите излизат на протести. Защото заплатите са ниски, условията са непривлекателни, а труда е тежък. Решението е изцяло политическо", заяви той и добави, че накрая всички ще загубят - и пациентите, и лекарите.

Според него е възможно заплатите в Спешната помощ да станат 1 500 лева, ако правителството вземе такова решение. „Трябват около 75 млн. лева годишно. Това не е сума, която ще катурне държавния бюджет", смята лекарят. Той заяви още, че няма кой да се качи в линейките, но линейки има. Но ако се намерят пари за добро заплащане, ще се намерят и екипи.

„За да има устойчивост трябва да се промени изцяло функционирането на Спешната помощ", смята д-р Константинов.

Той даде пример с Израел, където отива парамедик, а не лекар. Той преглежда пациента и ако случая не е спешен го изпраща в болница. „След това ви изпращат сметка от 200 до 400 долара за разкарването на линейката. Едно излизане на линейка преди четири години струваше 100 лева", каза експертът.

„Времето минава, а нищо не се оправя", каза д-р Константинов. По думите му, за да се оправят нещата в системата трябват пари, реформи и национален консенсус.

Напрежението в Спешната помощ продължава да расте и в Пловдив. Лекарите протестират символично. Те са гневни за хаоса в системата.

„Оставки тук все още няма, но те няма да са в подкрепа на д-р Гелев. Ние протестираме за ниското заплащане и бъркотията в сектора", каза един от медиците в Спешната помощ в Пловдив.

„Искаме прилично заплащане", каза друг от медиците.

Те се оплакаха, че хората ги посрещат агресивно. „80% от обажданията са за пациенти, които не се нуждаят от спешния екип. Най-често ни викат неосигурени пациенти, които не могат да отидат в болница", казаха още те.

В Пловдив работят шест, максимум седем екипа, като те отговарят и за околните села.