ДФЗ одобрил покупката на седем коли над 50 хил. лв. в рамките на европроекти

/КРОСС/ Държавен фонд „Земеделие" не е допускал финансиране на покупките на яхти, хеликоптери, луксозни автомобили по времето на първия мандат на Румен Порожанов като изпълнителен директор на структурата от март 2011 г. до септември 2013 година. Тогава са договорени седем автомобила за повече от 50 хил. лв., свързани с проекти за туристически услуги, уточни новият стар директор на фонда Румен Порожанов в интервю за BTV.

„Не са купувани яхти, хеликоптери, луксозни автомобили - субсидията беше редуцирана и това не беше допуснато", подчерта Порожанов.

„Проектите, които бяха оставени към края на юли, бяха разчистени. Това е една сравнително нова структура и няма своите традиции. Все пак не може да има импровизации в ДФЗ - тази структура управлява около 40% от общите евросредства, трябва да се подхожда сериозно", допълни Порожанов.

Той отчете, че към края на ноември 2014 г., когато той се върна начело на ДФЗ, загубите за България по Програмата за развитие на селските райони са били в размер на около 110-120 млн. евро. „Към края на годината успяхме да снижим сумата до около 50 млн. евро, а сега, след счетоводните операции, ще се качи до 53 млн. евро", допълни той.

Директорът на Фонд „Земеделие" отчете изплащането в понеделник на 940 млн. лв. на 94 хиляди земеделски стопани по директните плащания на площ. „Към края на март ще бъдат изплатени още около 100 млн. лв., както и още 105 млн. лв. по преразпределителното плащане към края на март. Общо сумата за земеделските производители ще възлезе на 1,150 млрд. лв.", обобщи Порожанов.

Като бивш финансов министър в служебното правителство на Георги Близнашки Румен Порожанов не съжалява за увеличения до 4% дефицит в Бюджет 2015, както беше заложен в изготвения от служебното правителство проект. „В никакъв случай не съжалявам за увеличаването на дълга до 4%. Увеличението на дълга беше ясно обвързано с проблемите в банковата система", коментира той и призна, че много неща около кризата с КТБ са му „станали ясни".

„В края на мандата ми като министър изложих пред депутатите всичките си притеснения, свързани с особения надзор на КТБ, а и с ефектите върху публичните финанси. Банковият надзор на БНБ практически понесе отговорност", отбеляза Порожанов.

Той обаче бе категоричен, че лично управителят на Централната банка Иван Искров е трябвало да подаде оставка. „Управителят на БНБ трябваше определено да подаде оставка - по много причини. Темата е деликатна, ако се прибегне до политическо решение - заради реакциите на партньорите в Брюксел, затова изборът трябваше да бъде личен", посочи Порожанов.

Отбелязвайки, че не би искал да коментира действията на други финансови министри от последното десетилетие, Румен Порожанов заяви, че не би могъл да каже „лоша дума" за финансовия министър в първия кабинет „Борисов" Симеон Дянков. „Дянков имаше характер да не допусне да се реализират определени неща - в рамките на разходи и ангажиране на публичните финанси. Подходът беше адекватен по време на криза - решенията бяха правилни", посочи Порожанов.

По повод кризата в Гърция и победата на крайната левица СИРИЗА, която обещава нов политически курс, бившият финансов министър препоръча да бъде направен анализ на ефектите, които ще засегнат България - ще има ли проблеми с износа на български стоки заради влошената платежоспособност на гръцкото население, например. „Трябва да видим и възможностите за инвестиции, които ще се насочат от Гърция към България предвид стабилното управление", допълни Румен Порожанов.