Ясни са имената на 24-ма нови посланици /обобщение/

24 са кандидатурите за нови посланици на България, които да заемат постове в едни от най-важните за външната политика столици. Това оповести след днешното заседание на Министерски съвет в Пазарджик министърът на външните работи Николай Младенов. Имената ще бъдат предложи на президента на Република България Росен Плевнелиев.

По думите на министър Младенов това са хора, които имат доказани качества и професионализъм.

Коментари:

Николай Младенов, министър на външните работи

С тях искам да покажем как трябва да изглежда Дипломатическата служба. Това е началото на процес, който правителството има волята да извърви докрай, за да реализира един от основните си приоритети – качествена и работеща за българския бизнес и граждани дипломация. Това заяви по повод имената на новите посланици министърът на външните работи Николай Младенов.

По думите му основната група от кандидатурите са за държавите членки на ЕС, за страни от Югоизточна Европа, както и за Близкия изток. Това е знак за приоритетите на нашата външна политика и за регионите, в които трябва да сме най-активни.

Любопитен факт е, че броят на жените посланици расте – пет от предложените за назначение дипломати са дами, което представлява около 20% от дипломатическите места в ротация.

Процедурата по назначаването на извънредни и пълномощни посланици, включва предложение на правителството до президента на Републиката, (съгласно чл. 98, т. 6 от Конституцията), искане на съгласие (agrément) от приемащата държава. След получаването на това съгласие президентът на Републиката издава указ за назначаване. Процедурата завършва с връчване на акредитивни писма от новоназначения посланик на държавния глава на приемащата държава.

Ето и имената на бъдещите посланици:

- Албания - Димитър Арнаудов, директорът на дирекция "Съседни страни" в МВнР;

- Босна и Херцеговина - Ангел Ангелов. Той е бил съветник в посолствата в Белград и Скопие;

- Ватикана - юристът Кирил Маричков. Той е син на музиканта Кирил Маричков и внук на Кирил Маричков - първия български посланик във Ватикана от 1993 до 1997г.;

- Германия - Ради Найденов. Той беше посланик в Австрия, а през май 2011 г. бе назначен за постоянен секретар на Министерството на външните работи, което е най-високата длъжност в дипломатическата служба;

- Гърция - Емилия Кралева,

- Египет - Румен Петров, арабист, чието име стана известно покрай съдбата на българските медици в Либия и евакуацията на българите по време на войната срещу Кадафи;

- Италия - Ангел Чолаков, съветник на премиера Бойко Борисов по външна политика;

- Китай - Пламен Шукерлиев, който е бил посланик в Иран;

- Кувейт - Пламен Улшевски, директор на дирекция "Близък изток и Африка" в МВнР;

- Румъния - Александър Филипов, който е съветник в посолството в Букурещ;

- Нидерландия - Никола Колев, началник на кабинета на бившия президент Георги Първанов и бивш началник на Генералния щаб на Българската армия;

- Сърбия - Ангел Димитров, който беше първият български посланик в Република Македония, през 1991 г.;

- Представителство на България към ООН в Ню Йорк - Стефан Тафров, най-опитният български дипломат в момента Бил е първи зам.- министър на външните работи (ноември 1991 - май 1992 и февруари 1997 - януари 1998). посланик в Рим (1992-1995), Лондон (1995-1997) и Париж (1998-2001), постоянен представител към ООН в Ню Йорк (2001-2006) и временен председател на Съвета за сигурност;

- Македония - Иван Петков, бивш зам.- министър на външните работи при Соломон Паси, и.д. директор на дирекция "Права на човека" в МВнР;

- Австрия - Елена Шекерлетова, която вече е била посланик там през 90-те години, а в момента е в посолството в Берлин;

- Белгия - Веселин Вълканов, политически директор, Началник отдел "Обща външна политика и политика на сигурност" (ОВППС) в Министерството на външните работи;

-Унгария - Бисерка Бенишева, която е генерален директор на дирекция "Европейски съюз" към МВнР;

- Великобритания - Константин Димитров, който от 2009 г. е зам.- министър на външните работи. От 2000 до 2002 г. той ръководеше мисията на България в НАТО и ЗЕС и беше посланик в Белгия и Люксембург;

- службите на ООН в Женева - Иван Пиперков, който е началник отдел в дирекция "ООН и глобални въпроси" в МВнР;

- Брюксел, постоянно представителство към ЕС - Димитър Цанчев, който от октомври 2010 г. е зам.- министър на външните работи. Бил е посланик на в Израел (2008-2010), говорител на Външно министерство  (2005-2008), началник отдел "НАТО и Европейска политика за сигурност и отбрана" в МВнР, посланик, постоянен представител в Службата на ООН и другите международни организации в Женева (2002-2005);

- Йемен - Борис Борисов;

- Република Южна Африка - Катя Делева, която в момента е временно управляващ посолството в Претория;

- Словакия - Маргарита Ганева, която е работила в посолствата в Прага и Братислава;

- Украйна - Красимир Минчев, народен представител от ГЕРБ от Шумен.

Соломон Паси, бивш министър на външните работи

Баланс между утвърдени имена и изгряващи звезди. Така бившият външен министър Соломон Паси коментира предложените по-рано днес 24 нови имена на наши посланици по света. Аз изпитвам бяла завист към министър Николай Младенов, че ще работи със съпартиец – президент, Росен Плевнелиев. Аз само пет месеца работих с г-н Петър Стоянов, коментира Паси пред БНТ. По думите му назначението на Никола Филчев за посланик в Казахстан е сред най-безпринципните в историята ни.

По отношение на имената, които са обявени до момента, Пасти заяви, че в някои от тях има и огромна логика. Като пример той посочи името на Ради Найденов, предложен за посланик в Германия. Друго приятно за мен назначение е това на Иван Петков като посланик в Македония. Това е човек с огромен опит, посочи Паси. „Поздравления за голяма част от решенията”, добави той.

Според него обаче е нужно да се посочват хора, които да заминат например за Монголия, Куба,. Северна Корея. Сред тези имена ярко се откроява липсата на посланик в Бразилия. Президентът на страната, която е с български корени Дилма Русеф чака посланик, а такъв няма. Бразилия беше една от абсолютно приоритетните дестинации, добави още Соломон Паси.

По думите на бившия външен министър назначението на Никола Колев за посланик в Холандия е прозрачно. Президентът Първанов е казал на премиера Борисов да го изпрати, имало е договорка, обясни Паси.

На въпрос дали се Външното ни министерство ще се „оголи”, Соломон Паси заяви, то така или иначе външната ни политика много повече се изпълнява от премиера Борисов, както и всичко друго в страната, отколкото от министър Младенов.

Радко Влайков, член на УС на Българската асоциация за външна политика, с коментар за новите назначения в дипломацията пред БНР

"Не съм съгласен със ширещото се мнение, че няма квалифицирани кадри с висок ранг и стаж в министерството, които да заменят дипломатите агенти на ДС", казва пред БНР Радко Влайков, член на УС на Българската асоциация за външна политика.

"С решение на парламента, по предложение на тройната коалиция през 2006г., бяха открити файловете и бяха съобщени имената на всички посланици и високопоставени служители в нашето министерство, съпричастни към службите.

Няма никаква логика тези хора да бъдат приети добре в страните, в които работят.

Те просто нямат място във висшата йерархия, защото това е лош знак към страните в които ни представляват. Освен това аз не смятам, че единствено хората работили във външно министерство преди 89 г. са професионалисти. Точно обратното е. След 89 г., когато започнаха промените, имало е в това министерство новопостъпили хора, които наистина достойно доведоха нещата до членството ни ЕС и НАТО.

Без тези нови хора, ние нямаше да сме там. Дипломацията ни по това време беше свързана с хора извън службите. Някои от тези хора още са в министерството, други са в международни организации и в структурите на ЕС, така че кадри има. Те вече са достигнали не само формалния дипломатически стаж, но и опита да ръководят дипломатически мисии. Не смятам, че трябва да говорим за конкретни имена все още.

Днес след срещата на президента и премиера и след заседанието на МС, конкретни имена няма да има. Единствено президента и изпълнителната власт ще решат кои да бъдат конкретните хора. Сега имаме една възможност външната ни политика наистина да тръгне по пътя на единството между институциите. Има и нещо друго. ГЕРБ запази квотата си от 20 % външни назначения за посланици, която е позната като политическа квота. Моето безспокойство идва от това да не се надскочи този процент. Иначе външните назначения се правят в много страни в световната дипломация. Тези хора обикновено има какво да допринесат в отношенията на България с конкретна държава. В тези 20 % винаги могат да се открият и хора, които не са там, за да бъдат възнаградени за нещо си, а поради естеството на досегашната им професионална кариера са били свързани с определена страна. Иначе съм категорично против само заради някакво възнаграждаване такива хора да попадат в тези 20 %. Това би ни върнало към принципите от преди 89 г. и ако това направи правителството на Герб, всички хубави думи до сега ще си останат само знаци."

Росен Плевнелиев, президент на Република България

Както обеща новият президент Росен Плевнелиев стартира незабавно реформите в дипломатическата служба, веднага след влизането в на "Дондуков 2". Това обяви самият той след работна среща с премиера Бойко Борисов, на която двамата обсъдиха въпроса, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС. Основният момент тук е отзоваването на посланиците с досиета на сътрудници от бившата Държавна сигурност.

"Процесът стартира. Има номинации, чухме аргументи. Там където аргументите са достатъчно мотивирани, че номинацията ще работи за българския национален интерес и кандидатът ще бъде полезен за интересите и за икономиката, се обединихме и чакаме решение на Министерски съвет, което след това по процедура ще дойде в Президентството за подписване на съответния указ", обяви президентът.

По думите му, назначението на новите посланици ще върви поетапно.

Втората голяма тема обсъдена между двамата първи в държавата са реформите в службите - НРС и НСО.

Росен Плевнелиев обясни, че в следващия месец Съветът за сигурност към Министерски съвет ще работи ускорено, за да изготви основите на реформата. В края на март ще се проведе първото заседание на Консултативния съвет на национална сигурност /КСНС/ към Президента, където основните параметри на реформата ще бъдат обсъдени в широк формат. Следва изготвянето на самите устройствени закони за НРС и НСО. До края на 2012, след 22 години, България трябва най-после да има ясни закони, които дефинират правилата и приоритетите на службите, обеща държавният глава.

Той потвърди, че ще има кадрови промени в НРС - нов началник и нов зам.-директор на службата. "Обсъдихме кандидатурите, обединихме се около тях и ще има решение на МС в тази посока", посочи президентът.

По отношение на Брюксел и срещите с Барозу и Ван Ромпой - България иска да използва новите възможности, които се отварят в Брюксел и новите приоритети, които излизат на дневен ред, за да може да се позиционира по-добре.

Важна тема е и съгласуването на националните приоритети до 2020 с европейските такива, за да можем да се борим за повече пари от еврофондовете.

Плевнелиев коментира и темата за българските военни в Афганистан. От думите му стана ясно, че той няма намерение да ги изтегля предсрочно.

"Поех ясен ангажимент България да изпълнява своите поети ангажименти за мисии в чужбина. България ще бъде солидарен член на НАТО и ще изпълни ангажиментите си. Сигурността на нашите военни за мен е важна и съм сигурен, че тя е защитена", посочи Росен Плевнелиев.