Афис: Всеки пети смята, че кабинетът е отговорен за хаоса с винетките

/КРОСС/ Едва една четвърт от нуждаещите се от винетка шофьори са успели да закупят или презаверят електронния документ за 2019 година. А една пета са онези, които са опитали да сторят това, но не са успели. Тук следва да се вземе предвид, че над половината от водачите на МПС към този момент изобщо не са опитвали да закупят или презаверят електронна винетка - било защото не се нуждаят от такава, било защото още не е изтекла валидността на предишните винетни стикери. Това сочат данните от експресно проучване на социологическа агенция Афис.
За неразборията с новата система за контрол върху движението по националната пътна мрежа хората най-често обвиняват изпълнителната власт, а не фирмата-изпълнител, каквото впечатление се оформи в първия момент в публикации и коментари. Сумарно делът на изпълнителната власт и фирмата-изпълнител измежду посочилите главен виновник за проблема е близо 40 на сто.

55 на сто от пълнолетните български граждани декларират, че шофират, а с 3 на сто повече е общият дял на притежаващите правоспособност за управление на МПС. В номинална стойност това са приблизително 3,250 хил. души. О тях повече от половината твърдят, че шофират всекидневно, а всеки четвърти - няколко пъти седмично.
Данните показват, че мъжете-шофьори са двойно повече от жените, както и, че столичани по-често управляват колите си, отколкото жителите на останалите населени места. И още, че най-голям дял са шофьорите между 30 и 60 годишна възраст, че работещите българи в активна възраст, независимо от социалния статус, много по-често сядат зад волана в сравнение със студентите и особено в сравнение с пенсионерите.
56 на сто от домакинствата притежават по едно МПС, а 13,4 на сто - повече от едно. Сумарно това прави близо 70 на сто от българските домакинства. Разпределението обаче включва и отговорите на хората в пенсионна възраст, които не са чак толкова мобилни.
Хипотетично тези факти означават, че почти всеки ден по пътищата у нас се разминават, условно казано, около 2,5 млн. души, управляващи МПС, без да броим преминаващите чуждестранни превозвачи. Важна подробност е, че около една четвърт от тях шофират само в рамките на населените места, в които живеят, тъй че те не са засегнати от кризата с винетките.
Накратко - българите имат коли и твърде често се придвижват с тях. Това се приема като нещо естествено и е част от общоприетата норма и стандарта на живот. Особено в столицата и още няколко по-големи градове, където за мнозина жители на практика е по-евтино да отидат на работа с личната си кола, отколкото с обществения транспорт.
Случаят не може да се разглежда изолирано, тъй като замисълът на системата предполага чрез закупените винетки българските граждани да финансират изграждането и ремонта на пътните участъци. В този контекст казусът с електронните винетки е част от по-голямата картина - как работи държавата и администрацията в този сектор, който пък е свързан, освен с управленски решения, и с безопасността на голяма част от българските граждани.
Но каква е оценката за качеството на изгражданата и ремонтирана пътна инфраструктура, което гражданите финансират чрез закупуването на винетки? Данните са видни от приложената графика, но изводът, който се налага от тях е, че плащаме по-скоро за лошо пътно строителство и лоши пътни ремонти.
На пряк въпрос - „Колко често преминавате с автомобила си през опасни новопостроени или новоремонтирани пътни участъци?", 22 на сто отговарят „Всекидневно", а други 23 на сто - „Почти всеки ден". 43 на сто пък декларират, че това им се случва няколко пъти месечно или по-рядко.
В крайна сметка излиза, че да се движим с коли по пътищата ни се налага все по-често, но за сметка на това необходимостта от това крие все по-големи опасности. Но плащаме на държавата за това, а както се оказа в началото на годината, не можем и да си платим, дори да искаме.