Лъжливата истерия срещу новия Закон за МВР

/КРОСС/ Странна истерия в чаша политически буламач предизвиква в последните дни проектът за нов Закон за МВР. Преди да разгледам въпроса има ли реални причини за притеснения, или става дума за нещо друго, се чувствам длъжен да направя едно необходимо предисловие.

Без излишна скромност ще подчертая, че вече повече от десет години съм един от тези, които без оглед на политически конфигурации критикувам МВР и службите за сигурност за тяхната нереформираност и когато нарушават гражданските права. Правил съм го от парламентарната трибуна (2001-2005). Правил съм го от длъжността на омбудсманската институция (2005-2010). Правим го вече няколко години и с колегите от Института за модерна политика. И всичко това без оглед на политическата конюнктура - при три различни правителства (Сакскобургготски, Станишев, Борисов), три различни парламентарни мнозинства и три различни ръководства на МВР.

Още от създаването си през 2009 г. пък Институтът за модерна политика стана един от най-острите публични критици на полицейщината, масовото подслушване, полицейското насилие и погазването на гражданските права, което беше практика на предишното управление на Борисов и Цветанов. С експертни становища, с редовни доклади, интервюта, статии и специален доклад, адресиран до Европейската комисия, разобличавахме с правни и правозащитни аргументи законодателната уредба и действията на МВР и службите за сигурност. Цели томове. Справка - гугъл, медиите и официалния ни сайт. Правехме го във време, когато голяма част (да не кажа всички) от днешните говорители по темата мълчаха. Мълчаха, защото или се прехласваха по "харизмата на Бойко", или защото не беше никак популярно, пък и безопасно, да се критикува полицейщината и грубите нарушения на елементарни европейски стандарти за граждански права от МВР на Цветанов.

Когато ни предаваха през вечер по телевизията - я бивш министър на колене, обявен за "абсолютен престъпник", я разкрития за масово подслушване, или среднощно нахлуване на спецчасти с маски в спалня на семейство с малки деца. Мнозина даже тровеха публичното пространство с нелепици как сигурността била по-важна от гражданските права, и че това с подслушването го имало навсякъде, поради което честните хора не трябвало да се притесняват, че МВР им слуша телефона, или им следи имейла. Всички те започнаха да критикуват безобразията в края на мандата "Борисов". Когато вече беше лесно и политически удобно. Ние обаче не сме мълчали. Не сме се снишавали. И не сме чакали по-комфортна политическа ситуация. Защото гражданските права са кауза, а не конюнктура.

Правя това дълго предисловие, за да подскажа, че не бих се колебал и секунда да реагирам публично, ако има причини за сериозни опасения за гражданските права в предлаганата нормативна уредба. Както съм го правил неведнъж.

Сепнах се и даже вътрешно се подготвих да изстрелям нов залп унищожителни критики към МВР-законотворчеството, когато прочетох твърдения, че новия закон за МВР "ни връща във времена, които сме отрекли", "брутално ограничава гражданските права", "ограничава правото на протест", "узаконява полицейската държава" и пр. Отказвайки да повярвам, че някой може така да лъже или първосигнално да казва на черното бяло, дори си помислих, че има някакъв нов проект, който не е бил публично достъпен, защото в този, който е внесен в Народното събрание няма и сянка от подобни зловредни тенденции.

Какво се оказа обаче? Оказа се, че протестърите и партийците около тях сипят подобни гръмки квалификации по отношение на публично известния проект за Закон за МВР. Дребна подробност е, че (явно неслучайно) гръмките заклинания не се подкрепят с конкретни аргументи, не се сочат конкретни законови норми, които ограничават гражданските права, а малкото, които са посочени - всъщност казват нещо друго, или най-малкото - нищо по-различно от съществуващата години наред нормативна уредба, която не съдържа проблеми от правозащитно естество.

Въпреки това, окупаторите на СУ (на принципа видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак) ескалират истерията и даже свикват "протест", при това "национален протест", срещу този закон, който според тях, цитирам: "се опитва да ни върне в едни недемократични времена"?!? В пороя от приказки срещу новия законопроект за МВР няма и следа от солидни правни или правозащитни аргументи.

Нека конкретно разгледаме онези пунктове от законопроекта, които т.нар. протестъри смятат за "мракобесни".

Първо, твърди се, че се ограничава правото на протест като се сочи, че в чл. 63 от проекта се давало право на вътрешния министър да забранява протестни акции. Пълно разминаване с истината. Няма такъв текст, който да дава подобни наистина недопустими за правовата държава правомощия. Новата разпоредба на практика възпроизвежда действащата, включително изричната забрана да се налагат временни ограничения от министъра при стачки, събрания, митинги и манифестации, които се провеждат по установения ред. Понеже някои са приели "ранобудните" лъжи, примесени с откровено невежество, за чиста монета, с риск да направя текста по-тромав, предлагам да сравним текстовете от действащия закон и новия законопроект:

Действащ Закон за МВР:

Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) В изпълнение на функциите по чл. 149 министърът на вътрешните работи по предложение на директорите на главните, областните, специализираните административни дирекции, специализираната дирекция "Оперативни технически операции" и на дирекция "Вътрешна сигурност" издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако те застрашават националната сигурност или обществения ред.

(2) Заповедите по ал. 1 се издават:

1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;

2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;

3. (отм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.)

4. при провеждане на карантинни мероприятия по предложение на здравните органи.

(3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при стачки, събрания, митинги и манифестации, провеждани по установения ред.

(4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината или кметът на кметство. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

(5) Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от засегнатите лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред Върховния административен съд. Министърът на вътрешните работи може да отмени заповедта си в срок до 24 часа от получаване на жалбата, а ако не намери основания за това, я изпраща незабавно в съда. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася в тридневен срок от нейното постъпване.

(6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, след отпадане на основанията за издаването им или с решението на съда по ал. 5

Нов проект за Закон за МВР:

Чл. 63. (1) В изпълнение на дейностите по този закон министърът на вътрешните работи по предложение на ръководителите на структурите по чл. 37 издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако те застрашават националната сигурност или обществения ред.

(2) Заповедите по ал. 1 се издават:

1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;

2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;

3. при провеждане на карантинни мероприятия по предложение на здравните органи.

(3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при стачки, събрания, митинги и манифестации, провеждани по установения ред.

(4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината или кметът на кметство. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

(5) Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от засегнатите лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред Върховния административен съд. Министърът на вътрешните работи може да отмени заповедта си в срок до 24 часа от получаване на жалбата, а ако не намери основания за това, я изпраща незабавно в съда. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася в тридневен срок от постъпването й.

(6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, след отпадане на основанията за издаването им или с решението на съда по ал. 5.

Видно е и за най-преднамерения читател е, че съдържателна разлика между двата текста няма. Камо ли, ограничаване на правото на протест и полицейщина. Чух някой да казва - да, ама това значи, че само ако протестите са "законни", тогава е забранено да се въвеждат временни ограничения, а когато са незаконни може да се въвеждат, което е мракобесие, същински атентат срещу гражданското общество и направо Беларус. Пак нелепости...

Защото, когато в съответствие с правовия ред е подадено уведомление до общината за провеждана политическа протестна акция е едно. А когато, организаторите не са си направили труда да спазят закона е нещо съвсем друго. И изисква органите на реда да имат право на конкретна преценка дали имат основание за въвеждане на ограничителни мерки или не. Трябва да преценяват дали става дума за мирен протест, който не е подал уведомление, но това все още не го прави нелегитимен, или например за тълпа, която блокира кръстовище, за да провежда там ритуални убийства или метежници, които с оръжие в ръка атакуват частна собственост или държавни институции. И двата типа примери са от групови акции, които не са по установения ред - не са уведомили общината. Но само мирният е легитимен и полицията няма право да налага ограничения. Къде го пише ли? За разширяване на правната култура на окупаторите и тези, които мислят като тях, препоръчвам да се запознаят с практиката на Съда в Страсбург относно правото на протест и неговото ограничаване (Правилата от Сиракуза). За леснина - цитирана е подробно в Становището на Института за модерна политика от 2010 г. по повод скандалния законопроект, внесен от депутатите от ГЕРБ Ципов, Тошев и Радев в предния парламент, с който наистина се ограничаваше правото на протест - http://www.modernpolitics.org/?p=181

Тук ще отбележа само, че Съдът в Страсбург е категоричен, че неспазването на уведомителния режим за протести е напълно допустимо, когато става дума за т.нар. "спонтанни митинги", които са провокирани от значим проблем или обществен интерес и стават повод за бърза гражданска реакция чрез протест или демонстрация. В такива случаи липсата на предварително уведомление за провеждането на публично събрание не може да бъде основание за забраната или разпръскването му от властите ( Bukta v Hungary, 17 July 2007 ). И че когато спонтанните протести имат мирен характер и не засягат по драстичен начин правата на другите граждани, липсата на уведомление не отменя задължението на държавата да охранява и улеснява провеждането им. (Виж решения на Съда в Страсбург по делата Cisse v. France, no. 51346/99 и Oya Ataman v Turkey, App. No. 74552/01).

В скоба, отделен е въпросът дали, ако протестърите претендират за "нов морал", би следвало седмици наред да организират протестни прояви без да спазват законовия ред - при провеждане на ежедневно повторяеми протести е абсурдно да се говори за необходимост от "бърза гражданска реакция" и спонтанност, и на това основание да се твърди, че няма нужда от уведомление. По-скоро става дума за тотално неуважение към правата на всички останали (мнозинството) граждани, неуважение към принципите на правовата държава и институциите. Но това наистина е друга тема.

Второ, твърди се, че истинска полицейщина и даже милиционерщина предвиждал новия Закон за МВР в правомощията на полицейските органи да извършват проверки за установяване на самоличността и да задържат лица. Няма да прилагам отново разпоредбите от действащия закон (чл. 61 и чл. 63) и от новия проект (чл. 71 и чл. 73), за да не утежнявам повече текста. Но всеки, който е добросъвестно направи усилието да ги прочете ще установи, че те са почти идентични. "Почти", защото в новия проект освен дословното възпроизвеждане на действащите норми, са направени и няколко допълнения, които разширяват гаранциите за гражданските права, а не ги ограничават. Като например изричното указание, че полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало; и че задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.

Ще припомня, че тъкмо тези текстове са гледани под лупа в процеса на присъединяване на България към ЕС и дори най-малкото отклонение от европейските правозащитни стандарти щеше да бъде констатирано от Брюксел още в предприсъединителния период и отдавна отстранено.

Трето, въпросът за разделянето на Дирекция "Национална полиция" на "Криминална полиция" и "Охранителна полиция", който според окупаторите бил "формулировка, доказала се като неефективна" не се отразява по никакъв начин на гражданските права. Това е въпрос на управленски и концептуален възглед в структурирането на полицейските органи. Моето мнение, че подходът на левицата да раздели по подобен начин структурата на полицията и подходът на партията на г-н Борисов, който ги обедини в единна структура, не носят само по себе си по-добра координация и повече ефективност. Това е преливане от пусто в празно. Но в никакъв случай не е въпрос, който може да засегне гражданското общество и неговите свободи. Заедно с това, трябва да сме пределно наясно, че когато едно политическо мнозинство получи доверие да реализира управленската си концепция, то има пълното право да го прави. Оставям настрана въпроса дали окупаторите имат и грам компетентност да раздават оценки за подобна структурна промяна. Но чак пък "национален протест". Извинявайте, но е просто нелепо.

Четвърто, твърди се, че било направо мракобесие, че в новия проект се предвижда главния секретар на МВР да се назначава по предложение на министъра от Министерския съвет. Въпросът за назначаването на най-висшата професионална длъжност в МВР е много важен без съмнение. Но отново в него няма нищо, което да налага истерични призиви за спасяване на демокрацията. Моето становище е за запазване на сегашния модел, при който предложението на МС за главен секретар се утвърждава с указ на президента. Но трябва да се подчертае, че няма нищо противоконституционно или нелогично, главният секретар на МВР да бъде изцяло в правомощията на изпълнителната власт. Още повече, че конституционният законодател не е предвидил изрично подобно правомощие на президента. Трябва обаче да се признае, че новият проект е по-добър от действащия в друго нещо - предвижда изрично изисквания и 7-годишен стаж в МВР за заемане на длъжността "главен секретар", както и основания за предсрочно освобождаване. Така няма да е възможен повторно казуса "Борисов", който беше политически назначен без да има необходимите професионални качества и стаж. Нито пък евентуален казус "Пеевски" за същия пост.

Пето, твърди се, че е имало "нещо гнило", че това правителство внася изцяло нов законопроект за МВР. Не намирам място за подобна оценка. Мотивите на вносителя да подходи така са резонни. Действащият Закон за МВР е от 2006 г. и е претърпял десетки изменения и кърпежи, които са доста са разбъркали не само структурата, но и вътрешната логика на нормативния акт. Достойнството на новия проект е, че извежда на законово ниво много от разпоредбите на сегашния правилник за прилагане на закона. Тоест, отнема правомощия на правителството и министъра да променят тези разпоредби без да се допитат до Народното събрание. Нововъведения са и разширените синдикални и социални права на полицейските служители - все въпроси, които в последните години изкарваха полицаите на протести.

И накрая, в мотивите, които според окупаторите на СУ правят свикването на грандиозен, национален протест срещу този "мракобесен" закон крайно наложително, прочетох, че те са "твърдо против законите да се правят без стратегия". Като принципно пожелание, това е принцип, зад който всеки уважаващ себе си юрист и законотворец стои. Простимо е група младежи да не знаят, че има стратегии за противодействие на престъпността, които са приети и се прилагат. И които са основа за законодателна дейност. Само че в конкретния случай, неинформираността и некомпетентността не са извинение, особено когато твърдиш, че си "ранобуден" и с "нов морал". Затова съветът ми е - кликване на официалния сайт strategy.com и оттам нататък четене и ограмотяване. И едва тогава, на базата на получените знания - предложения за промени.

Въобще, от всички заклинания срещу новия закон за МВР може да се направи само един извод - авторите им или въобще не са чели законопроекта, или злонамерено лъжат, за да извличат маргинални партийни и протестърски дивиденти. Тъжното е, че нито лъжата им е за първи път, нито манипулациите. Явно това е техния "нов морал". Но най-жалкото е, че този тип лъжливо и манипулативно поведение на протестърите, дискредитира гражданското общество, ерозира добросъвестните и компетентни усилия на множество експерти и граждански организации да бранят правата на хората и да упражняват натиск за смяна на олигархичния модел. А може би точно това е скритата цел на тези, които стоят зад тях!

Коментар на Борислав Цеков, президент за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ и председател на Института за модерна политика; "Преса"