В новия парламент няма нищо драматично, ако десните сили не само на думи са готови на компромиси

/КРОСС/„Желанието на президента е ГЕРБ да успее да се договори за съставяне на правителство, преди парламентът да бъде свикан, за да се спести опасността от нова парламентарна криза." Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ проф. Искра Баева, експерт от катедра „Нова и съвременна история" на Историческия факултет в СУ „Св. Климент Охридски" по повод свикването на 43-ото НС на 27 октомври, а не по-рано.

„Достатъчно е да си спомним колко дълго и мъчително беше съставено правителството след изборите през 2005 г. - тогава имаше няколко инфарктни момента, остри реплики, почти сбиване около парламентарната трибуна, показване на неприлични знаци от инак високо интелигентни хора, гласуване на премиера и отхвърляне на кабинета, преди да се стигне до реализацията едва на третия и последен мандат", пояснява проф. Баева.

- Проф. Баева, предполагам, че резултатите от парламентарните избори са предизвикали у вас несъмнен интерес - и като гражданин, и като политически деец, и като учен. Разпределението на местата в новото Народно събрание със сигурност ще доведе до сложни политически игри - у нас отдавна в законодателната власт не е имало толкова голямо политическо представителство, цели осем са политическите сили, които ще правят новите български закони. Какво особено вие виждате в така създаденото разположение на силите в Народното събрание, отразява ли то обществените нагласи, ще успее ли да отговори на очакванията?

- Действително през последните години резултатите от изборите винаги ни „изненадват". При миналите избори изненадата беше математически равното разделяне на гласовете, което направи живота на парламента не само кратък, но и изпълнен със странни действия от рода на „влез - излез" на основната политическа сила. В новия парламент поне това няма да наблюдаваме, но отново най-голямата политическа сила ГЕРБ е в сложно положение - миналия път й беше невъзможно да реализира мнозинството си, а сега ще срещне големи трудности при съставянето на правителство. Защо се получава така?

Моят отговор е, че сме в дълбока криза на доверие на гражданите към институциите на парламентарната демокрация. А основна вина за това носят всички политически сили, които в продължение на четвърт век се сменяха, използваха различни варианти на управление, но не успяха да убедят българите в предимствата на демокрацията. И след като няколко пъти хората се опитваха да подкрепят изцяло нова сила, създаваща надежди, че всичко бързо ще се оправи, сега се обърнаха към малките и още невлизали във властта партии. Затова има толкова много нови малки партии в този парламент, макар че част от новите партии са пълни със стари и доста изкушени от властта политици. Кой знае защо обаче хората бързо забравят това и продължават да се надяват на нещо ново, което ще осъществи чудото.

Ако говорим за обществените нагласи, в този парламент те би трябвало да са представени най-широко, защото няма нито една влиятелна партия в обществото, която да не е успяла да влезе. Интересното е, че резултатът на най-влиятелната от невлезлите в парламента партии е едва 1,2 %. Българите би трябвало да са доволни от своето представителсто. Силно се съмнявам обаче че наистина са доволни. Защото и това гласуване не е позитивно, а протестно, сиреч повече се гласуваше срещу някого, отколкото за някого.

- Виждате ли в късното свикване на Народното събрание, чак на 27 октомври, опит за изкуствено удължаване на управлението на служебното правителство на г-н Близнашки - правителство, което бе назначено от президента и което е изцяло под негов контрол?

- Действително правителството на Близнашки, което още при създаването си приличаше на втора президентска администрация, действа именно като продължение на президентските виждания. Някои го определят като комично, аз бих казала, че е по-скоро опасно.

Защото повечето от министрите са или напълно неопитни, или направо обслужват някакви интереси, които за съжаление не са националните. Откровено казано, мисля, че това излишно забавяне на свикването на парламента е по-скоро в полза на ГЕРБ, отколкото да цели удължаването на живота на служебното правителство.

Желанието на президента е ГЕРБ да успее да се договори за съставяне на правителство, преди парламентът да бъде свикан, за да се спести опасността от нова парламентарна криза. Достатъчно е да си спомним колко дълго и мъчително беше съставено правителството след изборите през 2005 г. - тогава имаше няколко инфарктни момента, остри реплики, почти сбиване около парламентарната трибуна, показване на неприлични знаци от инак високо интелигентни хора, гласуване на премиера и отхвърляне на кабинета, преди да се стигне до реализацията едва на третия и последен мандат.

Вероятно това иска да избегне сегашният президент - той да подпомогне създаването на правителство, но без ролята му да стане видима. И в този случай, както и при много други идва отмъщението на казаните думи - толкова много беше обвиняван предишният президент за тройната коалиция, че сега тази посредническа роля изглежда забранена и трябва да се реализира скрито.

Инак в закъснението няма никаква логика, особено като се имат предвид непрекъснатите предупреждения, че България няма време. Но е вярно и това, че служебното правителство под палката на президента за краткото време на съществуването си успя многократно да надхвърли правомощията си и да предприеме действия, характерни за парламентарно правителство.

При това положение следващото правителство трябва само да облече в законова форма вече взетите решения, а дори някои министри могат да продължат дейността си и в новото правителство. Ситуацията донякъде прилича на приемствеността при правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов, като и тогава първото формално беше служебно, а по същество - на СДС, както и второто. Сега е същото - служебното правителство е на издигнатия от ГЕРБ президент, а новото има всички шансове да бъде ГЕРБ с малки добавки, които няма да променят основния му характер.

- Понеже първото задължение на новоизбраното Народно събрание ще бъде съставянето на ново правителство, то какви още политически ходове предричате за парламентарно представените партии и коалиции в изпълнение на тази задача?

- Ходовете започнаха почти веднага след изборите, така че можем да ги наблюдаваме нагледно. Много е трудно да се предрича резултатът на тези преговори, защото в тях участват твърде много непредвидими политически субекти. И в случая имам предвид както партии и коалиции, така и личности. На първо място трябва да се постави непредсказуемият Бойко Борисов, от когото може да се очаква на практика всичко. Но с него ние вече сме свикнали, знаем, че той може да променя вижданията и действията си по няколко пъти на ден. Този път проблемът е, че в Народното събрание влязоха и други подобни сили, като на първо място тук бих поставила т.нар. Реформаторски блок. Те имат оправданието, че са сбор от твърде различни формации, затова им е трудно да достигнат до обща позиция по важни политически въпроси, но не това е основната причина толкова често да сменят позициите си.

Струва ми се, че причината за непомерните претенции на Реформаторския блок, несъответстващи на реалното му обществено влияние, е неговият произход. Моето обяснение за това е системно. Тъй като наблюдавам с изследователско око прехода от самото му начало, съм склонна да си обясня поведението на Реформаторския блок като наследство от вярата в притежаване на истината от последна инстанция, характерна за първия Съюз на демократичните сили.

От самото начало на прехода външните сили, както и българските журналисти и политически наблюдатели, изцяло подкрепяха и се доверяваха на новите политически сили, внушаваха им, че само те са носители на демокрацията и каквото и да направят, то е все за добро. В ролята на вечния виновник тогава влезе бившата комунистическа БСП и като че ли си остана в тази позиция.

Според мен отношението към СДС като задължителен носител на новото и демократичното му направи лоша услуга, защото представителите на СДС не се научиха да поемат вината за грешките си, а да я търсят винаги само вън от себе си. Виждам, че и техните наследници в лицето на Реформаторския блок продължават да се чувстват безгрешни и че всички трябва да се равняват по тях. Това самочувствие ги кара всеки път високомерно да поставят условия и да обвиняват всички други за неуспехите, но не и да се вгледат в собствения си двор.

Проблем пред създаването на истинска реално действаща коалиция е и антикоалиционният патос на Бойко Борисов и на ГЕРБ от самото начало. Думата „коалиция" беше превърната от тях в олицетворение на съмнителни сделки и задкулисие още от 2007 г. А сега ГЕРБ е принуден да води преговори именно за коалиция, защото с група от 84 депутати няма как да направи правителство на малцинството, както Борисов го направи през 2009 г., но със 116 депутати. Разликата е огромна, защото тогава му липсваха 5 мандата, а сега - 27.

Ако беше останал верен на казаното, Бойко Борисов сега трябваше да се откаже от правителствен мандат и да върви към избори „до дупка" или до „окончателната победа". Но ние знаем колко лесно се отказва от думите си. Затова ГЕРБ води преговори за толкова образната на Борисов коалиция. И забележете, не ги води лидерът Борисов, а екип от спокойни, умерени и диалогични жени, които са много по-търпеливи, опитни в преговорите и добре се ориентират в политическите посоки. Поне засега обаче усилията не се увенчават с успех, тъй като на ГЕРБ му липсва коалиционна култура, която изисква не само да се налагат собствените позиции, а и да се правят отстъпки пред партньорите, ако се иска тяхната подкрепа. Така че трудното все още предстои.

- Представянето на голям брой политически сили в Народното събрание предполага много варианти за съюзяване и за разграничаване - много повече отколкото в досегашния парламент. Можете ли да посочите сходство с подобни исторически примери от централноевропейските страни, към които са насочени научните ви интереси? Бихте ли се позовали на исторически сравнения, за да предвидим поведението на парламентарно представени политически сили в случаите, когато те са сравнително многобройни. Изобщо възможно ли е според вас отсега да се направи такова предвиждане?

- Ще започна от края - трудно е да се направи предвиждане дали, кога и каква правителствена коалиция може да се оформи в 43-ото НС. Що се отнася до правителствата в прехождаща към демокрация Източна Европа, то те твърде често, особено в началото на прехода, бяха коалиционни.

Дори и в Полша, където „Солидарност" спечели триумфално изборите още на 4 юни 1989 г. Много скоро след това „Солидарност" се разпадна и фрагментира, така че за съставянето на правителство в Полша винаги са били нужни по-широки коалиции. Подобно е положението и в Унгария, поне до последното самостоятелно влизане на Виктор Орбан във властта. Определено трябва да се каже, че коалиционните правителства в Източна Европа се изграждат според политическата посока, а именно: дясно - център или ляво - център.

Съществуват и по-особени случаи, като например в Чехия, където приблизително равномерното разделение на ляво и дясно често създаваше ситуации, при които се стига до договореност между голямата дясна партия - Гражданската демократична на Вацлав Клаус и голямата лява - Социалдемократическата, при която лидерите се разбират едната партия да получи ръководството на националното събрание, срещу което ще подкрепя правителство на малцинството на другата. Това обаче не е пример за коалиция, а за разбирателство по въпроса държавата да функционира при сложна парламентарна конфигурация.

Можем да се върнем и към родната си история. Тъй като пропорционалната избирателна система е традиционна за България, тя дава по-равномерно представителство на вижданията в обществото, но прави парламентите много пъстри - затова повечето правителства на Третото българско царство са коалиционни. Същевременно и доста нетрайни. Защото

изкуството да се правят коалиции е важно не само при съставянето им, а и при поддържането на коалицията по време на управлението. Не е тайна, че компромисите не могат да се разпределят по равно и от продължителните коалиции винаги губи едната или другата, ако не и всички участници. Но, от друга страна, компромисите учат политиците на смирение, на това, че в сложна обстановка не всичко може да се постигне със сила.

За съжаление не се виждат подобни умения у сегашните политически сили, като изключим онези, които вече са били в коалиции, но са наказани точно заради това.

- Проф. Баева, на основата и на исторически примери от страните от Източна Европа според вас достатъчно устойчиво ли ще бъде това Народно събрание или да очакваме по-скоро нови избори в близко бъдеще?

- Мисля, че това Народно събрание може да направи правителство и дори да просъществува достатъчно дълго. Но предварителните условия за това са твърде много. Дали победителите от ГЕРБ ще успеят да смирят своята самоувереност, че всичко зависи от тях, а другите трябва само да обслужват техните интереси? Дали евентуалните им партньори ще приемат позицията на младши партньор? Дали всички заедно ще се съгласят да се откажат от безогледното кадруване?

От думите на преговорния екип на ГЕРБ след последните обсъждания с Патриотичния фронт не пролича да се склонни към отстъпки - трите дами казаха, че оставят възможност на партиите от Патриотичния фронт да се помислят и да се съгласят с 18-те точки на тяхната програма. Това не е търсене на компромис, а натиск за безкомпромисно приемане на позициите на ГЕРБ.

Все пак до 27 октомври има достатъчно време за преговори, за повторни разговори, за договаряне на позиции. Не зная дали ГЕРБ ще поискат да се вслушат в мнението и на другите партии по различни важни въпроси, например за новите заеми. Не зная също така дали другите десни сили ще се съгласят да се откажат от свои позиции в името на съставяне на стабилно правителство.

Зная със сигурност, че това не предстои на левицата, тъй като на нея й беше отредена ролята на опозиция, която е много добра, стига да знае как да я изиграе. Не по-малко са предизвикателствата и пред ДПС, което е готово да подкрепи правителство и без да участва в него (най-после), но се оказа в пълна изолация.

В разпределението на силите в новия парламент няма нищо драматично, ако десните сили не само на думи са готови на компромиси. А дали подобно правителство може да бъде успешно, е съвсем друг разговор.

Източник: Гласове