Уникално дело срещу ВАС се натъква на (не)обичайни спънки в СГС

Интересно и стратегически важно дело срещу Върховния административен съд (ВАС) чака ред в Софийския градски съд (СГС) от февруари насам, като едва след жалба за бавност делото най-после е насрочено за разглеждане на 2 декември. Но пък опитите на двамата адвокати на ищеца - фирма "Прециз 2" ЕООД да поискат проверка и да получат ясен институционален отговор дали по повод на администрирането на делото електронната система на СГС е била  манипулирана и от кого, засега остават без резултат - въпреки сигналите до главния прокурор, председателя на ВКС, Инспектората към ВСС и председателя на СГС.
Искът, за който става дума, е прелюбопитен - на 6 февруари т.г. дружество "Прециз 2" ЕООД внася в СГС искова молба срещу ВАС с правно основание чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз. Дружеството, представлявано от двамата столични адвокати д-р Станислав Костов и Николай Руневски, претендира за обезщетение за вреди, причинени от Върховния административен съд (ВАС) като последица от незачитане на правото на Европейския съюз в решение на съда. Търсеното обезщетение е в размер на 64 671,20 лв. и лихвите върху него, плюс законната лихва върху сумата от 64 671,20 лв. от датата на подаване на исковата молба за обезщетението до окончателното изплащане на сумата, плюс разноски по делото.
Българското законодателство действително не съдържа правна уредба на иска за обезщетяване на вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, извършено от национален съд, който разглежда дело като последна инстанция. Този иск обаче е уреден в правото на ЕС и поради това е приложим на територията на държавите-членки, пише в исковата молба.
Ако това дело се увенчае с успех, българските съдии ще получат мощен стимул да следят и ревностно да спазват правото на ЕС. А, доколкото става въпрос за спор за отказан данъчен кредит, едно подобно решение означава, че стотици български фирми биха могли да се възползват от това. През юни т.г. срещу България започна наказателна процедура за нарушение на правилата на ЕС за възстановяване на ДДС. Причината е арогантната практика на българските данъчни власти, безкритично потвърждавана от ВАС. Всъщност обаче, един подобен иск въобще не се ограничава само до данъчните спорове, той обхваща всички случаи, когато български съдилища нарушават правото на ЕС като последна инстанция.

Данъчни неволи

През юни 2008 г., териториалната дирекция на НАП - Кърджали отказва да признае на дружеството "Прециз-2" ЕООД данъчен кредит за извършени строителни работи в размер на 59 944,59 лева, плюс лихви за просрочие в размер на 4 726,61 лева. Мотивите за отказа - при дружеството не се съхранявала строителната документация на обектите, по които работи, а освен това, проверката на данъчните показала, че подизпълнителите не са били обезпечени откъм персонал, следователно нямало как да изпълнят поръчката. Оттук данъчните правят извода, че някои от фактурите за извършени плащания не са за реално осъществена доставка на услуга.
Фирмата обжалва първоначално по административен ред, а после и пред съда, като обяснява, че не е строител по смисъла на ЗУТ и се занимава само с довършителни работи върху изцяло изградени обекти, поради което изобщо не е длъжна да държи строителна документация. Освен това доказва, че възложената работа е реално извършена от фирмите подизпълнители, приета е, а парите са изплатени.
Пловдивският административен съд отчита наличието на сключени договори, анекси и протоколи към тях между фирма "Прециз-2" ЕООД и подизпълнителите, фактури за плащане, както и двете експертизи по делото, които доказват, че уговорените в договорите строително-монтажни работи са реално извършени. Поради това съдът отменя отказа за данъчен кредит като незаконосъобразен. НАП обаче обжалва пред ВАС, който отменя решението на пловдивския съд и потвърждава отказа. Мотивът на ВАС е изцяло върху липсата на кадрова обезпеченост в подизпълнителите - към онзи момент те не са имали действащи трудови и граждански договори с работници, а, според съда, единствено кадровата обезпеченост можела да е доказателството за извършена услуга, което да установи правото на данъчен кредит. Щом предметът на процесните доставки е престиране на труд, от решаващо значение е дали доставчиците имат назначени работници през целия срок на извършване на работата, при това в достатъчен брой и с нужната квалификация. В противен случай - няма право на приспадане на данъчен кредит, смята съдът. Абсолютно без значение е, че работата е свършена и реално платена.

Стандарти на ЕС

Според адвокатите на дружеството обаче, тези изводи на ВАС са в явно противоречие с практиката на Съда на ЕС по този въпрос. Става въпрос за редица решения на СЕС, които вече са били факт към датата на постановяване на решението на ВАС и следователно би трябвало да са служебно известни на българските съдии. Абсолютно еднозначно в тези решения се установява режим на субективна отговорност на данъчнозадълженото лице във връзка с приспадането на данъчния кредит - той може да бъде отказан само когато фирмата е знаела или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата и това е доказано с обективни факти, установени от съответния данъчен орган. Освен това, в исковата молба пред СГС се сочат и решения на СЕС по идентични казуси, постановени след решението на ВАС, като с това адвокатите доказват, че не само съществуващата дотогава практика на СЕС е ясна, постоянна и непротиворечива, но и ако съдиите от ВАС по това дело бяха отправили преюдициално запитване до съда в Люксембург, те са щели да получат именно обратно на възприетото от тях становище.
Така например, в диспозитива на решението на СЕС по делото Tóth, C-324/11 се казва:
"2) Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.
3) Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени."
С други думи, ВАС е постановил решение, което е в явно противоречие с постоянната практика на Съда на ЕС по правото на приспадане на данъчен кредит.
"В конкретния случай ВАС е извършил едновременно две нарушения на правото на ЕС", пише в исковата молба. Първото е явното несъобразяване с постоянната практика на СЕС. Второто е неотправянето на преюдициално запитване, защото, съгласно чл. 267, ал. 3 ДФЕС, национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, е длъжна да отправи запитване до Съда на ЕС винаги, когато пред нея възникне въпрос по тълкуване или преценка на валидността на норма от правото на ЕС.

Право на иск

Адвокатите по това дело са амбицирани да докажат, че в цивилизована Европа грешките на съда се санкционират, дори когато става въпрос за върховни съдии, над които е само Господ.
Съгласно член 4 § 3 от Договора за Европейския съюз държавите-членки са длъжни да предприемат всички мерки, свързани с изпълнението на техните задължения, които произтичат от Договорите на ЕС или от актовете на институциите на ЕС. В резултат от прилагането на този принцип Съдът на ЕС формулира и друг принцип - за извъндоговорната отговорност на държавите-членки за вреди, причинени от нарушения на правото на ЕС. СЕС приема, че принципът, съгласно който държавите-членки са длъжни да поправят вредите, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на ЕС, се прилага и когато нарушението произтича от решение на съд, който разглежда делото като последна инстанция. А кой е компетентният национален съд да разгледа спора за това обезщетение се определя от вътрешният правен ред на всяка държава-членка.
Този принцип е проведен в редица решения на СЕС, се сочи в исковата молба. За първи път Съдът се произнася по извъндоговорната отговорност на държава-членка за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, извършени от съд, който разглежда дело като последна инстанция, в т. 50 от мотивите и в т. 1 от диспозитива на решението по делото Köbler  от 30.09.2003 г.
А в решение на СЕС от 13 юни 2006 г. (Traghetti del Mediterraneo Spa, С-173/03, Rec. 2006, p. I-5177) се приема, че :
Общностното право се противопоставя на национално законодателство, което изключва по общ начин отговорността на държавата-членка за вреди, причинени на частноправни субекти с факта на нарушение на общностното право, извършено от юрисдикция, произнасяща се като последна инстанция, с аргумента, че въпросното нарушение е в резултат на тълкуване на правни норми или преценка на фактите и доказателствата, извършени от тази юрисдикция.
Общностното право се противопоставя и на национално законодателство, което ограничава ангажирането на тази отговорност само до случаите на умисъл или груба небрежност на съдията, ако такова ограничаване води до изключване ангажирането на отговорността на държавата-членка в други случаи, при които е извършено явно неспазване на приложимото право, подобно на това, посочено в т. 53 до 56 от решението от 30.9.2003 г. (Köbler, С-224/01).
Тези съдебни решения на Съда на ЕС са част от правото на ЕС и като такива имат предимство пред противоречащите им вътрешноправни разпоредби и са задължителни за националните съдилища, се сочи в исковата молба.
Обстоятелството, че българското законодателство не съдържа правна уредба на иска за обезщетяване на вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, извършено от национален съд, който разглежда дело като последна инстанция, не влияе върху допустимостта на иска, твърдят двамата адвокати. Този иск е уреден в правото на ЕС и следователно е приложим на територията на държавите-членки.
Действително, възниква и въпросът срещу кой орган в случая трябва да се предяви искът. Този въпрос, според адвокатите Руневски и Костов, трябва да се реши въз основа на изведените в практиката на СЕС принципи на равностойност и еквивалентност, съгласно които националните правила при разглеждане на иск, произтичащ от правото на ЕС, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от правилата, приложими за подобните искове от вътрешноправен характер (еквивалентност), а от друга страна, тези правила не следва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на предоставените от общностното право права (ефективност). Съгласно установената от ВКС практика по извъндоговорната отговорност на държавата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и по ЗЗД ответник по иска е органът, който е извършил нарушението. В случая това е Върховният административен съд, постановил противоречащото на практиката на ЕС решение като последна инстанция, мотивират се адвокатите.

"Евентуални манипулации" в СГС

Исковата молба е наистина впечатляваща и затова е разбираемо разочарованието и раздразнението на двамата адвокати, които се сблъскват с неочаквано за тях разтакаване на делото в СГС. И тук започва една много объркана и неприятна препирня по администрирането на делото, която само по себе си е крайно любопитна, защото вади наяве друг дефект на българския съд, а особено на СГС - съмненията за манипулации.
Искът е внесен на 6 февруари в СГС, делото е образувано на 7-ми февруари и разпределено на съдия Петя Георгиева. До 21 март тя не предприема никакви действия по администриране на делото, поради което адвокатите внасят жалба за бавност, с която се иска  изпращане на делото на ответника за отговор. Адвокатите твърдят, че преди внасянето на жалбата за бавност в електронното деловодство на съда не е имало отбелязан друг акт. След това обаче се появява, но ... предхождащ жалбата за бавност.  
"На същия ден електронната система на СГС може би бе манипулирана от неизвестно за нас лице, като преди входирането на молбата за бавност беше включена информация за проведено закрито разпоредително заседание, което оставя исковата молба без движение. Доколкото законосъобразната дейност в администрирането на делата от българските съдилища се предполага, не се снабдихме с доказателства (разпечатки) за евентуални манипулации, която лесно може да се установи при техническа проверка на записите и времето на тяхното извършване в деловодната система на СГС. В резултат на тези обстоятелства, молбата за бавност беше оставена без движение", пишат двамата адвокати в сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, Главния инспектор Ана Караиванова, председателя на СГС Владимира Янева, с копие до шефа на ВКС проф. Лазар Груев и зам. председателя на ЕК Вивиан Рединг, подаден в края на юли.
Така или иначе, на 11 април делото е изпратено за отговор на ответника ВАС. Отговорът пристига на 15 май, след което съдия Петя Георгиева отново не предприема каквито и да е действия по администриране на делото. Следва втора молба за бавност, подадена на 4 юли. С нея се иска насрочване на делото в открито заседание.
Към момента на подаване на молбата за бавност в деловодната система на СГС няма отбелязано нищо ново по делото. И отново се появява същият феномен като предния път.
"На същата дата (4 юли, б.а.) деловодната система на СГС отново изглежда да е била манипулирана, като преди подаването на молбата за бавност се появява нов запис относно закрито заседание, с което делото се насрочва за 2 декември т.г. С оглед опита ни от предходната ситуация, този път се снабдихме с разпечатка от екрана на деловодната система към 4 юли 2013 г.", пише  в сигнала.

Източник: Правен свят