Ден на храбростта и празник на Българската армия

/КРОСС/ Денят на храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден „За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.

В началото отбелязването на празника е подчертано скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст", ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст". Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.

В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащото му се място в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.С водосвет и парад ще бъде отбелязан Денят на храбростта и празник на Българската армия - Гергьовден. Тази година ще има и военна техника.

В 9.00 часа пред Паметника на незнайния войн беше отслужен традиционния водосвет на знамената-светини, бойните знамена и представителни знамена, участващи в парада. В 10.00 часа на площад "Княз Александър Първи" ще започне и самият парад. Тази година от много време насам в него ще участват самолети. Вертолет МИ-17 ще открие парада, преминавайки с националното знаме, два вертолета "Кугър", както и учебния БЕЛ-206 също ще бъдат там. Над гостите и зрителите ще прелетят един изтрелител МИГ-29, два МИГ-21, един щурмови самолет СУ-25, два учебни тренировъчни ЕЛ-39, както и три самолета "Пилатос". В парада ще се включат общо около 800 души. Тази година парада ще командва заместник-командващият съвместното командване на силите контраадмирал Георги Мотев: "Основно е традицията президентът да поздрави ветераните. Военната полиция за пръв път присъства на такъв парад, но те са част от въоръжените сили на Република България и смятам, че тяхното място също трябва да бъде на парада. При добро стечение на метеорологията ще има и масирано присъствие на авиацията".

След парада ще се състои и церемонията-спектакъл "Искри". В 12.00 часа ще бъде извършена тържествената смяна на караула пред Президентството.