Арменците днес празнуват Бъдни вечер

/КРОСС/ Арменците празнуват Бъдни тази вечер - 5 януари. От 1717 години насам, традицията повелява вечерта да бъде отслужена тържествена църковна литургия, на която свещеникът да възвести Христовото рождение.

Денят преди Рождество е „Джъракалуйс - Джърак лудзел", което в превод означава „да се накладe огън".По време на службата се обявява благата вест "Исус се роди сред нас!" .

Свещеникът се моли Витлеемската звезда да освети сърцата и душите на всички миряни. Накрая той дава огън на присъстващите деца коледари, които със запалени свещички тръгват да обикалят всеки дом, за да разнесат светлината.

От три години по нареждане на Католикоса на всички арменци Карекин ІІ, на всички официални празници в църквите се освещава нар- символ на Армения и на църквата. След като се осветят плодовете, отеца ги раздава на миряните.

Вярващите обясняват, че нарът има 365 зрънца и всяко от тях символизира дните на предстоящата година. Празничната трапеза е отрупана с нечетен брой арменски специалитети.

Преди вечерята в дома се кади с тамян, за да се изгонят злите сили. Пали се свещ и се казва молитвата "Отче наш". Питката с късмети се разчупва от най-възрастния член на семейството и се раздава на останалите, като първото парче се слага пред иконата на Света Богородица.

Традиционните ястия са тафсос долма, т. е. сарми от булгур и кисело зеле, сарми с лозови листа и лимон, ашуре - ануш-абур, със стафиди, варени, белени бадеми и розова вода, "бурма бюрек" ­ ръчно разточена вита баклава, ошав.

На своята Коледа арменците ходят на гости при роднини и приятели, разменят си малки подаръци. Задължително се носят грис халва и бонбони.

На 6 януари Арменската апостолическа православна църква отбелязва Рождество Христово и Богоявление - Дзънунт. На шести и седми януари Бъдни вечер и Коледа празнуват християните от Руската, Сръбската и Йерусалимската православна църква и манастирите на Света гора, както и в Сърбия, Черна гора, Македония, в Северно Косово, в Босна и Херцеговина.