Конституционният съд се съгласи с президента

/КРОСС/С 8 на 4 гласа Конституционният съд обяви за противоконституционни два текста от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които предишният парламент създаде възможност за строителство върху пясъчните дюни и други крайбрежни зони.

Делото бе образувано по искане на президента Росен Плевнелиев, срещу текстовете, които създават възможност за едно отклонение от общия принцип, че разрешение за урбанистична намеса може да се даде само при наличие на влязъл в сила общ устройствен план (ОУП) за съответната територия на общината, като се допуска за важни инвестиционни проекти да се позволи застрояване и само при наличието на подробен устройствен план(ПУП).

Според президента законът не създава достатъчно гаранции, че промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии в зона "А" и "Б" на Черноморското крайбрежие ще става при баланс между насърчаване на инвестициите, развитието на регионите и общините и създаването на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие. Няма защитни механизми, които да гарантират изпълнението на инвестиционния проект в срока и в размера на инвестицията и санкции при неизпълнение, а промяната на предназначението е необратима. "Така на практика може да се промени предназначението на земята, да се извърши строителство, но не в пълния размер на инвестицията, да не се поддържа минималният брой работни места за срока на инвестицията", пише в искането на президента по текста на чл. 17, ал. 2, т. 6. С приемането на чл. 17а отпада абсолютната забрана за строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения върху пясъчните дюни, които са публична държавна собственост и подлежат на засилена защита, пише още в искането на Плевнелиев.

По същество КС възприема изцяло мотивите на президента. "Чл. 17, ал. 2 ЗУЧК и по-специално разпоредбата на т. 6 е типичен пример за установяване на възможност чрез изключение да бъде отклонено прилагането на едно общо правило, чиято категоричност не трябва да се подлага не само пряко, но и косвено на съмнение. Изрично е посочено в ЗУЧК, че разрешение за промяната на предназначението на описани съобразно характеристиката им като земеделски земи и поземлени имоти на горските територии, попадащи в зона "А" и зона "Б", може да бъде дадено само при кумулативното наличие на две условия. Първото - ако това е предвидено в ОУП, влязъл в сила за съответната територия на общината, и второто - одобрен по реда на ЗУТ подробен устройствен план. От това именно общо правило е предвидено изключението за промяна на предназначението на земеделските земи и поземлени имоти в горските територии в посочените десет случая, когато промяната може да се извърши "въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план", пише в мотивите на КС.

Грижата за околната среда не е само декларация, а изискване, което цели да се осигури опазването и възпроизводството на живота и мерките в тази насока трябва да са от естество да предотвратяват негативните въздействия. В случая обаче, гаранциите от екологично естество или ги няма в закона, или "са твърде спорни, включително и поради многопосочното и кръстосано действие на различните уредби по урбанизация и устройство на територията и нейните зони", пише КС.

На особено мнение са останали четирима съдии - Благовест Пунев, Кети Маркова, Анастас Анастасов и първоначалният докладчик Румен Ненков. Когато при първото гласуване на решението преди ваканцията се оказа, че Ненков е сред малцинството, за нов докладчик бе определена Цанка Цанкова, която е писала мотивите на решението, пише "Правен свят".