Лидерско или колективно е ръководството на БСП

/КРОСС/В общественото пространство все по-актуален става въпросът за съотношението между лидерското и колективното начало в политиката, за начина на взимане на решенията, за тяхната целесъобразност и адекватност. В случая не става въпрос за пряко противопоставяне на единия вид управление (лидерското) на другия (колективното). В този смисъл не е противоестествено една партия да се определи като лидерска, предоставяйки водещи права на своя ръководител. Стига това да не довежда до диктатура на едното мнение - на водача на партията, до израждане на ръководството й в придатък към "висшата воля" на облечената с особен, недемократичен статут личност.

През годините на прехода станахме свидетели тъкмо на такъв тип

деформации в категорията партиен лидер

Имам предвид случаите с доминиране на егоистичната, тиранична воля (Иван Костов), с опита да се прикрие едноличната власт чрез управление с "меки ръкавици" (Симеон Сакскобургготски, който дори и партията си нарече на свое име - НДСВ), с демонстриране на собственото его - нецивилизована бруталност, диктаторско поведение, субект, превръщащ народа в тълпа (Бойко Борисов).
А това, от своя страна, помага на задкулисието да дърпа конците на партиите, да урежда с помощта на лидера корпоративните си интереси, да успява във фактическото стесняване на демократичните права и свободи. В днешната ситуация, когато ЕС демонстрира васална зависимост от САЩ, а България се задоволява с участта си на американски протекторат, за чуждестранните господари е много по-удобно да договарят своите интереси с партии, чиито проблеми ги решава една личност - тази на лидера й, отколкото с партии, чиито решения ги санкционират колективни ръководства.

Как функционира принципът на колективното ръководство в БСП?

В това отношение БСП би трябвало да отстоява далеч повече колективните форми на ръководство. Тя и по Устав предоставя основните права и прерогативи на своя конгрес и на Националния съвет - между два конгреса. Това е качествена отлика от стила на работа в т.нар. "лидерски" формации, знак за по-значим респект към началата, върху които се гради многопартийната демократична система.
Но тук ще добавя нещо, което вероятно няма да се хареса на някои наши съмишленици. Според мен и в БСП - въпреки наличието на колективно ръководство - се налага тенденция към прекомерно увеличаване правата на лидера/председателя.
Ще посоча няколко примера. Член съм на БСП от края на осемдесетте години на ХХ в. и мога да удостоверя, че нейните лидери напускат поста си само ако те пожелаят това. Не дай си, Боже,  даденият лидер да се "заинати" и да откаже да освободи длъжността. Тогава ръководните органи на БСП и с топ не могат да го помръднат от председателското му кресло. 
Тодор Живков си замина през ноември 1989 г., след като сам подаде оставка. Да речем, че това е сторено в друга историческа ситуация - на тоталитаризма, когато ръководителят на партията няма как да не надене върху себе си тога на едноличен лидер. Но така ли е?
Пред 90-те години на миналия век (след промените от 10 ноември 1989 г.) Александър Лилов също сам напусна председателското място. Ако беше решил да съхрани позицията си, едва ли щеше да се намери сила в партията, която да го принуди да направи крачката назад. Жан Виденов също сам подаде оставка пред партийния конгрес през декември 1996 г. Иначе и той можеше да "векува". Георги Първанов напусна председателския си пост през 2001 г., защото се кандидатира за президент на България. Ако не беше това обстоятелство и ако го блазнеше перспективата за "несменяемост", можеше и досега да ръководи партията. 
Другия пример го вземам от промените в Устава на БСП, които през десетилетията на прехода непрекъснато, на всеки следващ конгрес, увеличават правата за председателя за вземане на еднолични решения. През 90-те години правилото председателят да предлага на Висшия съвет членовете на Изпълнителното бюро не ограничава възможността Висшият съвет също да предлага и да гласува положително свои кандидатури. През следващите години обаче се засилва тенденцията към т.нар. екипен принцип - новият председател предоставя на Висшия/Националния съвет своите предложения, които най-висшият колективен орган най-често изцяло утвърждава. Така, според мен, се създават условия за отглеждане на послушно обкръжение, близко до председателя, който все по-определено захранва себе си със самочувствието на пълновластен господар.
Третият пример е от времето, когато бях член на Изпълнителното бюро на БСП. Каква беше изненадата ми, когато разбрах, че ние, членовете на ИБ, участници в обсъжданията и дискусиите, накрая на своите заседания не гласуваме решенията, а оставяме на председателя да ги формулира според собственото си виждане. Този доброволен отказ на членовете на ИБ от собствените им задължения, който възприех като нарушаване на организационни и етически принципи, сякаш не възмущаваше никого и се беше превърнал в навик. Навик, който се отразява зле върху дейността на ИБ и НС, на колективния живот на БСП.
В края на краищата председателят, който по Устав и без това е силно овластен лидер, започва да си вярва, че всичко, което върши, е правилно и достойно за похвала, че няма защо да се съобразява с мнението на колегите си, че е нормално да не съгласува решенията си с колективните органи за ръководство. Освен това става ясно, че делегатите на предишните партийни конгреси са разширявали безотговорно пълномощията на председателя в ущърб на колективните ръководни органи на партията.

Терапия на лидероманията

Трудно ми е да предложа лек за това "заболяване", причинено от различни състави на партийните конгреси. Но има един лек, който е очевиден и който е в състояние да регулира прекомерните права на председателя, да разшири правата на колективните управленски органи.
Според сегашния Устав на БСП, Конгресът избира председателя и членовете на НС. Впрочем това е отдавнашна традиция, възприета като аксиома и затова неподлежаща на вътрешнопартиен дебат. Повод за приемане на тази постановка вероятно е презумпцията, че между двата партийни  конгреса председателят и НС трябва да са равнопоставени, да действат в синхрон.
Това обаче в повечето случаи не е точно така. По-често председателят - въз основа на уставните норми - разполага с повече и по-ефективни способи да налага върху Националния съвет своите становища, отколкото обратното; да превръща членовете на НС в "инструмент" за реализиране на свои цели, а Националния съвет в орган, който формализира взетите от председателя и неговото обкръжение решения (тук играят роля и огромният състав на НС и непрекъснатото увеличаване броя на делегираните членове).
И така, в резултат на споменатите фактори председателят на БСП може да напусне поста си единствено, ако той лично пожелае това.

Не конгресът, а Националният съвет да избриа председателя

Според мен днес от особена важност е да фокусираме вниманието си върху колективните форми на ръководство, върху повишаване значението на НС, на който делегатите на конгреса дават своите пълномощия до следващия конгрес. За това е необходимо председателят да бъде избиран не от конгреса, а от Националния съвет! Така ще бъде гарантиран статутът на НС като изразител на колективната воля на партията! Ще бъдат подсигурени неговите пълномощия за осигуряване на контрол върху дейността на председателя! А самият председател предпазен от субективизъм, възгордяване, грандомания и авантюризъм; от самолично вземане на решения; от усещане на безнаказаност и използване на диктаторски прийоми; от затваряне в тесния кръг на приближени, получили ръководни постове!
Опонентите на моето предложение могат да възразят с обичайния довод, че ако председателят го избира НС, а не от конгреса, единството на партията ще бъде взривено - БСП ще се дезорганизира, разцепи, разпадне.
Този довод - така мисля - е преднамерен. Напротив, ако председателят бъде избран от Националния съвет, БСП ще препотвърди, че демокрацията и колективната воля са жалони на собствения й градеж и пребъдване! Стига сме обслужвали мита за "добрите" и "лошите" по рождение партийни ръководители. Едни, които по природа вършат благопристойни дела, и други, които по природа произвеждат некачествени резултати. Защо пропускаме обстоятелството, че и лидерът като всеки жив човек, когато усети, че стои над закона, че разполага с власт на самодържец, е склонен да се поддава на изкушения и ласкателства, да проправя пътя на така наречения култ към личността?  
Актът с избора на председателя от Националния съвет няма да накърни с нищо лидерския статут, особено ако лидерът притежава сериозен интелектуален потенциал, харизма, живо чувство за реалностите, богатство на идеи и възможности за активна практическа дейност. В този смисъл пледирам не за обезличаване на партийния ръководител, а за възстановяване на положението, когато лидерът на БСП - даже най-безспорният като лични и обществени качества - е задължен да се съобразява/да спазва решенията на Националния съвет. А това предполага на следващия партиен конгрес Националният съвет да получи уставното право да избира и освобождава председателя на партията, съгласно мандатния принцип! По-конкретно, освобождаването на председателя да става според фиксирана в Устава процедура. Преждевременното освобождаването на председателя да се гласува след обстойна дискусия и с квалифицирано мнозинство.
Във връзка с избора на председателя в момента се предлага и една друга форма - провеждане на вътрешнопартийни избори. Забравя се обаче, че избраният чрез вътрешнопартийни избори председател получава по този начин права, които са по-големи от правата на председател, избран от конгрес.  
Неотдавна на страниците на ДУМА предложих извънреден конгрес с нов делегатски състав. Дори ако не се възприеме това предложение, редовният конгрес ще се проведе през следващата 2015 г. Излиза, че отсега трябва да се готвим за новия конгрес, за да могат на него да се осъществят онези неотложни промени в БСП и в нейния Устав, които толкова очакват членовете и симпатизантите на партията.
Аргументите, развити в тази статия, са предложение за провеждане на широка дискусия по повдигнатите въпроси - както вътре в партията, така и в медийното пространство. Дискусия, която би могла да доведе до ново разбиране за отношенията между Национален съвет и лидер, Изпълнително бюро и лидер. До нов прочит на колективната воля в битието на най-голямата лява партия у нас.     

Автор: Ваня Добрева, в. "Дума"