Войната с генералите

/КРОСС/ Отмъщение на висши военни, свързани с делото "Ергенекон", бе една от първите версии за опита за военен преврат в Турция в нощта срещу събота. Какво е "Ергенекон" и Реджеп Тайип Ердоган "воюва" с организацията вече близо 10 години?
Първият опит на Ердоган за смазване на армията и светските инакомислещи бе именно прословутото дело срещу организацията "Ергенекон". Тя бе обвинена в опит за държавен преврат в Турция. Предполагаемият й лидер е бившият генерал в оставка Вели Кючюк. Нейни членове бяха някои високопоставени ръководители във въоръжените сили и службите за сигурност на Турция. Делото на тайната организация "Eргенекон" започва през юни 2007 г. Тогава в дома на Кючюк бяха намерени 28 ръчни гранати. На организацията се приписва отговорността за убийството на арменския журналист Хрант Динк през януари 2007 г. Предполага се, че членове на "Eргенекон" са планирали убийството на писателя Орхан Памук и на бившия премиер Тургут Йозал.

2455 страници е обвинителният акт, внесен на 14 юли 2008 г. Той е срещу 86 заподозрени военни, журналисти, адвокати и политици, като всички те са обвинени в държавна измяна и подготовка за сваляне от власт на правителството на Реджеп Тайип Ердоган. Светските сили в страната гледаха на делото като на опит на премиера Ердоган да се разправи с опозицията на управлението му и на неговата проислямистка Партия на справедливостта и развитието. Подозренията не са без основание, след като бяха задържани и о.з. генералът от Генералния щаб на турските въоръжени сили и бивш главнокомандващ Първа армия Хуршит Толон, и о.з. генералът от жандармерията Шенер Еруйгур по подозрения, че са ръководели "Ергенекон". Подобни арести на високопоставени армейски служители бяха без прецедент в Турция. Според турската светска опозиция проведеният от правителството процес е "отмъщение за водещото се в Конституционния съд дело срещу управляващата Партия на справедливостта и развитието, която е с ислямистки корени".

А на 6 януари 2012 г. бившият главнокомандващ на турските въоръжени сили Илкер Башбуг също бе арестуван по обвинение в опит за преврат. Той е най-високопоставеният офицер, свързан с разследването срещу "Eргенекон", и получи доживотна присъда.

На 22 април 2016 г. Върховният Апелативен съд на Турция отмени присъдите с мотива "липса на доказателства", сочещи съществуването на "терористична организация", която е искала да свали правителството на премиера Реджеп Ердоган.

Военните свалят четири правителства

През последните близо 60 години в резултат на военна намеса паднаха четири турски правителства. На 3 май 1960 г. командващият сухопътните сили генерал Джемал Гюрсел настоява за политически реформи и подава оставка, когато исканията му бяха отхвърлени. Последва на практика безкръвен преврат на 27 май, извършен от офицери и кадети от военните училища в Истанбул и Анкара. Дошлата на власт военна хунта създава 38-членен Комитет на националното единство с председател гeн. Гюрсел. На съд с обвинения в корупция са дадени общо 601 души, от които 464 са намерени за виновни. Трима бивши министри, начело с премиера Аднан Мендерес, външния министър Зорлу и финансовия министър Полаткан са осъдени на смърт и екзекутирани въпреки протестите на световната общественост и западните правителства.
1971 година остава в турската история с т.нар. Преврат с меморандум. Армията изпраща предупреждение до правителството да възстанови реда след продължилите няколко месеца стачки и улични боеве между левичари и националисти. Няколко месеца по-късно премиерът Сюлейман Демирел се оттегля и се създава коалиция от консервативни политици и безпартийни експерти, която възстановява реда с помощта на армията. В отделни окръзи е въведено военно положение, което продължава чак до септември 1973 г.

Следва вторият "класически" преврат от 12 септември 1980 г. Тогава висшето командване начело с армейски генерал Кенан Еврен поема властта. Отново са арестувани министри и политически лидери. Парламентът, политически партии и профсъюзите са разпуснати. Управлението е поето от петчленен Национален съвет за сигурност, който временно отменя действащата конституция и въвежда временен основен закон, предоставящ почти неограничена власт на военните командири.

При този преврат са извършени и масови арести на членове на леви и десни партии. Цифрите са спорни и до днес - между 250 000 до 650 000 души. От тях 230 000 са съдени, 14 000 са лишени от гражданство, 50 души са екзекутирани. Отделно хиляди са измъчвани, а други хиляди изчезват. Общо 1 683 000 души влизат в различни черни списъци. След преследваните са Бюлент Еджевит, Сюлейман Демирел, Арпаслан Тюркеш и Неджеметин Ербакан, като последният е арестуван и временно отстранен от политиката.

След като се възползва от активността на ултранационалистическата партия "Сивите вълци", генерал Кенан Еврен вкарва в затвора хиляди от тях. По онова време има 1700 организации в страната с около 200 000 членове и 1 милион симпатизанти. В обвинителния акт от май 1981 г. срещу Партията на националното действие се обвиняват 220 членове на партията и техни сътрудници за 694 убийства.

Армията отново се намесва в политиката през 1997 г. в защита на завещаните от Кемал Ататюрк светски принципи на Турската република - намеса, определена по късно като "Постмодерния преврат". На 18 юни 1997 г. премиерът Неджметтин Ербакан, определен от противниците си като заплаха за светския режим на страната, се оттегля под натиска на армията, бизнеса, съдебната система и политиците. Генералите смятат, че са принудени да действат, за да защитят светската държава, основана от Мустафа Кемал Ататюрк.

Управляващата днес партия на Ердоган решава да сложи край на участието на военните в политиката. С референдум на 12 септември 2010 г. е одобрена конституционна реформа, която открива пътя за съдене на ръководителите на военния преврат от 1980 г. Дотогава турската конституция, съставена под влияние на военните и приета през 1982 г., съдържа член, който предпазва Кенан Еврен и извършителите на преврата от евентуално съдебно преследване. След конституционна реформа през 2010 г. Еврен губи имунитета си и през април 2012 г. заедно с бившия командващ военновъздушните сили Тахсин Шахинкая стават първите превратаджии, съдени за престъпления срещу държавата.

"Предпочитам да се самоубия, отколкото да ме съдят", казва той, след като през 2011 г. са му повдигнати обвинения. През 2014 г. 96-годишният Еврен получава присъда доживотен затвор. От 2012 г. е на лечение във военната болница, където издъхва на 10 май 2015 г.

Междувременно през 2013 г. президентът Абдуллах Гюл подписва указ за обнародване на приет от парламента в Анкара закон. Нормативният акт променя устава за вътрешна служба на въоръжените сили и силно ограничава участието им в политическия живот на Турция.

Константин Събчев

"Стандарт"