Държавата – с право на вето върху приема в ненужни университетски специалности

/КРОСС/ Държавата започва да реже приема на студенти в слаби и неперспективни специалности още от 2016 година. Това ще бъде пряката последица от приетия днес от парламента проект на изменение на Закона за висшето образование.

Всъщност парламентът прие няколко законопроекта, повечето внесени от депутати, но водещ сред тях е този, който е внесен от Министерството на образованието. На неговата база започва постепенно увеличаване на парите, които се дават на университетите за качество, като тези суми ще бъдат вземани от най-слабите в това отношение висши училища. До 2020 г. процентът пари, давани за качество, трябва да стигне 60% от общата субсидия на университета.

Критериите, въз основа на които министерството ще спира финансирането и приема на университетите, са три вида. Един е свързан с учебната дейност, друг - с научната.

Като един от индикаторите с най-голяма тежест обаче се очертава критерият „Реализация на студентите". Той ще отчита колко младежи са останали безработни след завършването си, каква част от тях работят на длъжности, за които въобще не се изисква висше образование и с какви стартови заплати започват.
По думите на заместник-министъра на образованието проф. Николай Денков, ако някой университет е слаб по всички тези критерии, неговият прием директно ще бъде отрязан. Това е новост за висшето ни образование, тъй като досегашната практика бе Министерският съвет да утвърждава броя студенти, който висшето училище поиска. За първи път държавата си дава право на вето върху приема в ненужни специалности. Идеята е университетът да ги закрие или да започне платен прием по тях.

В резултат на тези промени МОН ще намали драстично приема в най-масовите специалности, като „Икономика" и „Администрация и управление". В тях учат най-висок процент от българските студенти, но много от тях не могат да намерят работа по специалността, тъй като пазарът на труда е пренаселен. Очаква се министерството да пореже приема в около половината държавни университети, преподаващи икономика. Тъй като те са 16, вероятно ще бъдат отрязани осем. Ако се съпоставят данните от рейтинговата система на университетите, става ясно, че на последните места са предимно вузове, за които тази специалност е несвойствена и са я разкрили, за да привлекат повече студенти.

На последните места по икономика сред държавните вузове са Техническият университет в Габрово, Тракийският в Стара Загора, университетът „Проф. Асен Златаров" в Бургас, Шуменският университет, Аграрният в Пловдив. Има и много частни университети, които са назад в класацията, но за тях държавата няма механизъм, по който да спре приема. На държавните обаче ще бъдат предлагани стимули, за да се откажат да приемат студенти по слабите си специалности. По „Администрация и управление" на задните места са отново Техническият в Габрово и Югозападният в Благоевград. Денков предупреждава, че на места ще бъдат орязани и парите за право, но в най-добрите университети тези суми ще бъдат увеличени.

В същото време, ако някой университет има проблеми с научната дейност, но е с добра реализация на студентите си, неговите пари ще бъдат само леко намалени. Целта е да бъде подтикнат да направи такава промяна, с която да подобри качеството си на преподаване и научна дейност. Същото важи и за университети с обратния проблем - добра наука, но слаба реализация. Най-добрите във всяко професионално направление ще получат най-голямо увеличение.