Галъп: 60% от левите искат Корнелия Нинова за лидер на БСП

/КРОСС/ Експресен сондаж на социологическа агенция „Галъп" сочи, че 60 на сто от левите искат Корнелия Нинова за председател на БСП. Данните са от закрит въпрос между предложени няколко кандидатури на респондентите, от които те е трябвало да посочат своя фаворит. Нинова печели и при зададен открит въпрос кой е подходящ да бъде председател на БСП.

Половината от запитаните гласоподаватели на партията не могат да отговорят. Сред останалите очевидно настроенията за промяна се фокусират в личността на Корнелия Нинова и тя изпъква чувствително пред останалите потенциални кандидатури с над 30% от споменаванията. Нинова има сериозна преднина пред настоящия лидер на партията Михаил Миков (около 5-6%) и другите познати лица на левицата. Сергей Станишев също запазва позиции сред настроенията на левия електорат (виж графиката).

Лидерският избор се очертава сложен въпрос пред червената партия, сочат резултатите на Галъп. Според социолозите изборът обикновено зависи от структурите и тяхното представяне на конгреса, а не толкова от масовите мнения, но все пак си струва да се направи ориентировъчна картина именно на масовите мнения, което те са сторили.

С висшите форуми на ДСБ, БСП и ДПС и с приближаващите президентски избори от „Галъп интернешънъл" съобщават, че започват да подават информация за състоянието на различни политически сектори. Първите резултати от експресен телефонен сондаж са сред леви избиратели - такива, които са гласували за БСП и такива, които при предстоящи избори биха гласували за БСП.

Желанието БСП да се отваря към по-широки социални слоеве се потвърждава от въпроса за евентуална обща лява кандидатура за предстоящите президентски избори. С две трети от отговорите опцията за общ кандидат за президент с АБВ и други леви формации чувствително преобладава - без разлика между твърдите привърженици и периферията.

В същото време обаче повече от половината от запитаните намират, че политиката на БСП трябва да е ориентирана към Русия, а една трета казват „към ЕС и НАТО"., обясняват социолозите. Според тях разликата между електората на БСП и левите привърженици като цяло е несъществена. Резултатите са поредно доказателство за доминиращите русофилски чувства сред различните части левия електорат в България.

В лявата политическа ниша и в БСП са видими желанията за промяна. Макар настроението за общи действия в лявото и „отваряне" на БСП да е осезаемо, в сила са и преобладаващите проруски сантименти. Очертава се любопитна лидерска надпревара, както и интересен процес на номинации за кандидат-президенти.

Чувствителни са настроенията за промяна, отчитат от „Галъп". Само 6% от избирателите в лявата ниша въобще не виждат такава нужда, докато повече от половината се изказват за цялостна промяна в начина, по който се управлява партията. Сред самите привърженици на БСП структурата на мненията е същата, макар и с малко по-умерено желание за промяна. В мненията, разбира се, се отразява и разочарованието от сравнително ниските резултати на БСП в поредица от избори.

Привържениците на БСП са разделени по въпроса дали посоката на партията в момента е правилна, но все пак положителните оценка преобладават - те се споделят в 50% от случаите срещу 41% негативни оценки. В по-широката ниша на левицата обаче негативните оценки преобладават - с 48% срещу 40% положителни. Твърдите привърженици в по-голяма степен са склонни да смятат, че БСП би се справила по-добре от ГЕРБ във властта - 57% от тях смятат така, докато 37% са на обратното мнение. В по-широката ниша обаче мненията са на практика поделени поравно (47% срещу 46%).

50% от левия сектор споделя мнението, че БСП в момента е в изолация. 41% са на обратното мнение. Дори и при самите привърженици на БСП това мнение надделява. Вероятно заради това и почти автоматично (сред над 80% от левите привърженици) се споделя мнението, че БСП трябва да се обръща към всички избиратели, а не само към левите.