В България едни и същи продукти струват различно

/КРОСС/ На всеки се е случвало да пътува из България и да му направи впечатление, че едни и същи продукти струват различно. Разликата в цените на едро за една и съща стока може да стигне до 5-6 лева за килограм.

Според данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата увеличение на цените има за основни хранителни продукти през  2019 година спрямо 2018-а.

Най-сериозно е то при свинското месо – увеличение с 30%. При каймата процентът е 35%, при захарта – 12%, а при брашното – 16%.

Цената на едро на брашно „Тип 500“ във Враца е около 0,60 лв., в Благоевград – около 1,20 лв., а в София – между 1,10 и 1,26 лв.

Цената на едро на слънчогледовото олио в Хасково достига 1,75 лв., в Сливен струва 2,16 лв., а в София достига 2,25 лв.

Цената на едро на кашкавал „Витоша“ пък в Сливен е между 8 и 9,90 лв., в Стара Загора – между 7 и 10,50 лв., в Хасково – между 12,40 и 12,50 лв., а в София – между 10 и 13 лв.

Разликите в цените в различните градове се дължат на регионалното разпределение на търсенето. Не всички региони са с еднакви платежоспособни възможности.

Цената зависи и от предлаганото качество.

Ако в даден регион се предлага по-голямо качество в по-големи обеми, това ще повлия на цената, обясни в сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин” и рубриката „Чети етикета” Владимир Иванов от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

По думите му един от най-скъпите градове е Варна.

Там търговците държат по-високи цени на повечето продукти, особено на плодовете и зеленчуците, което е озадачаващо.

Озадачаващо е, защото логистичният разход в цялата страна при тези средни транспортни разстояния от 400 км е незначителен върху крайния резултат.

Би следвало при равни други условия да има еднакви равнища на цените, обясни Иванов.

Като друг скъп град Владимир Иванов отличи и Благоевград.

Там някои продукти са по-скъпи от тези в София, например, а се оказва, че са нискокачествени, което е парадоксалното.

Иванов допълни, че в някои случаи става въпрос и за нелоялни търговски практики и затова борбата с тях трябва да е постоянна.

В същото време производители прогнозираха поскъпване на хляба през новата година.

Факт е, че себестойността на хляба расте, тъй като основната суровина за производство на хляб – в случая брашното, продължава да расте като цена.

Заедно с това и цената на пшеницата продължава да расте.

Не бива да изключваме факта, че върху себестойността на хляба огромна роля влияят транспортните разходи и разходите за гориво, обясни Марияна Кукушева от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Тя допълни, че очакването, че цената на петрола ще продължи да расте създава несигурност и опит на производителите да обезпечат своята бъдеща дейност.

Кукушева призна, че има разлики и в цената на хляба в различните градове, които по думите й са продиктувани от пазарни механизми, а регионалният пазар се определя от търговското поведение на крайния продавач.

Много е важно да стане ясно, че един хлебопроизводител има специфични разходи. Зависи от къде му се доставя суровината за неговото производство и на какво разстояние е. С навлизането на тол таксите ще зависи с колко ще се оскъпи тази суровина, поясни Марияна Кукушева.

Пазарът на едро и този на дребно са различни.

На пазара на едро могат да се наблюдават такива различия заради различните производители, доставчици и видове продукти като марки.

Затова, когато се прави статистика, винаги трябва да се сравняват продукти на едни и същи марки, обясни от своя страна доц. Божидар Иванов от Центъра за икономически анализи на селското стопанство.

На тези думи Владимир Иванов уточни, че средните цени на едно показват каква е тенденцията в развитието на пазара.