Ранобудните се готвят за нов протест пред парламента

София /КРОСС/ "Ранобудните студенти" организират нов протест в четвъртък, 5 декември, пред сградата на парламента. Това обявиха самите те пред журналисти на пресконференция в Софийския университет. Този път протестът им ще бъде срещу проектозакона за МВР, който, по думите им, предвижда ограничаването на основни човешки права, като правото на свободен протест.
Според студентите не е редно България да се превръща в полицейска държава и призоваха хората, които ги подкрепят да излязат на улицата в четвъртък.
„Ранобудните" организират и дискусия на тема „Законопроектът за МВР", която ще се състои утре вечер, от 18:00 часа, в сградата на Софийския университет. На нея са поканени представители на Центъра за изследване на демокрацията, Българския Хелзинкски комитет, както и омбудсманът Константин Пенчев.
Ето и пълния текст на становището на "Ранобудните студенти":
Ние, "Ранобудните студенти", намираме за особено важно да фокусираме общественото внимание върху някои от промените, предвидени в проекта за нов закон за министерството на вътрешните работи, както и върху системното неспазване на някои от сега действащите основни положения и принципи.
В проектозакона сериозно притеснение будят някои от текстовете, които предвиждат промени на устройството и дейността на вътрешното министерство. Разделянето на Главна дирекция "Национална полиция" на две подзвена - Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция", е формулировка, доказала се като неефективна. По времето на кабинета "Станишев" тогавашният вътрешен министър Михаил Миков въведе подобно разделение, което се оказа крайно неуспешно в превенцията на дребната престъпност. Също така това ще доведе както до излишно раздуване на административния персонал, така и до влошаване на комуникацията между основните звена на полицията. Не по-малко безпокойство буди тенденцията за политизиране на структурата на министерството. Противно на намеренията на Цветлин Йовчев, който нееднократно публично заяви нуждата от разделяне на политическите и професионалните ръководства във ведомството, в проекта за нов закон е предвидено висшата професионална длъжност - главният секретар, да бъде назначавана от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Досега президентът издаваше указ за назначаването на главния секретар по предложение на Министерския съвет - процедура, следваща да гарантира институционалния баланс и политическата необвързаност на назначението.
Впечатление прави и липсата на регламентация за устройството и функциите на някои основни звена в МВР в проекта за нов закон. Описанието на процедурата по издаване на лични документи например е оставено за правилника за прилагане на закона, докато в текста на нормативния акт присъства подробно изброяване на функциите "нещатен сътрудник". В законопроекта е въведена и промяна на средствата и правомощията на полицейските органи при осъществяването на охраната на стратегически и особено важни обекти.
В актуалния текст на закона органите на реда могат да разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана.
В проекта се предвижда всеки полицейски орган да може да отцепва райони, да ограничава временно или да забранява движението на лица и транспортни средства във връзка с осъществяването на охраната на този вид обекти. Това нововъведение регламентира блокирането на свободното придвижване на хора около тези обекти, което в последните няколко месеца се осъществява системно от полицията, без да има законово основание за тази мярка.
Не само промените в проекта за нов закон за МВР дават основания за притеснение.
И сега ставаме свидетели на системно неспазване на някои от основните положения в сега действащия закон като принципа за използване на сила при абсолютна необходимост и задължението на полицаите да носят отличителни знаци и да не прикриват самоличността си. Гореописаните промени, както и липсата на мерки и воля за преодоляване на тези проблеми, са в основата на нашето притеснение за бъдещето както на гражданското общество, така и на ролята на институциите като гарант за демократичните устои на правовата държава.