Все повече български компании ще се насочват към износа

Все повече български компании ще се насочват към износа, като освен увеличаване на обемите ще има промяна и в разнообразието на стоките, предлагани на чуждите пазари. Това заяви Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, по време на глобалната конференция по управление на кредитния риск на COFACE. Той обясни, че обемът на българския експорт на глава от населението е близък до нивата, приемани за типични за индустриалните държави. 

„Бавното възстановяване на икономиката обаче продължава да е проблем. За тази година очакваме средно-годишна инфлация от 0.3%“, каза при откриването на конференцията Андреа Казини, главен оперативен директор на УниКредит Булбанк. Според него е необходимо да се постигне благоприятно съотношение на привлечените към отпуснатите средства и то точно сега, когато сме свидетели на намаляване на разходите за взимане на кредит.

Износът на стоки на глава на населението в България се е увеличил за 13 години пет пъти до малко над 3 хил.евро. За сравнение износът на глава от населението към края на миналата година в Полша е 4036 евро, Латвия - близо 5 хил.евро, Румъния – 2477 евро, Хърватска – 2152 евро.

“Досега България се специализира в производството на ниско-технологични, сравнително енергоемки и трудоемки продукти. Постепенно страната ще започне да играе по-важна роля и ще мигрира към производството на по-сложни компоненти”, обясни Кристофор Павлов. България ще промени ролята си в международната специализация на труда и от страна, която предимно предоставя суровини и евтина работна ръка, постепенно ще се превърне в икономика, която има увеличаваща се роля в иновациите и развитието на нови технологии и в икономика, която ще започне да произвежда все повече собствени крайни продукти и да налага собствени търговски марки.

Анализът на икономическия екип на УниКредит Булбанк показва, че притокът на чуждестранни спестявания към българската икономика, ще се насочва към областите и секторите, където процесът на преструктуриране е най-напреднал или към сектори, които в най-малка степен бяха засегнати от кризата от 2008-2009 г.

Така например, сектори като селското стопанство, производството на храни, производството на лекарства и козметика, някои сектори на бизнес услугите, както и в по-малка степен производството на части за автомобили ще продължат да имат важна роля за икономиката. В резултат на това секторната структура на икономиката вероятно няма да претърпи някаква особено голяма промяна в следващото десетилетие.