Сотир Цацаров атакува в Конституционния съд принудителното настаняване в домове на бездомните хора

/КРОСС/ Главният прокурор Сотир Цацаров внесе в Конституционния съд искане да обяви несъответствие на чл. 95 а ал.1 и 2 от Закона за МВР с общопризнати норми на международното право и с разпоредби на международните договори, по които Р България е страна.

Тези норми не са съответни на чл. 5 т.1 б. „е" и т.4 от Конвенцията за защита правата и основните свободи (КЗПЧОС) и чл. 9 т.1 и т.4 от Международния пакт за граждански и политически права.
С разпоредбата на чл. 95 а от ЗМВР е предвидена възможност с разрешение на прокурор полицейските органи да настаняват лица, които водят скитнически живот или се занимават с просия, в домове за временно настаняване на пълнолетни лица. Срокът на престой е до 30 денонощия, в зависимост от времето, необходимо за настаняването на лицата в болници, интернати, домове за стари хора и инвалиди или за поставянето им под запрещение.

„По своите характеристики принудителното настаняване на посочените категории пълнолетни лица в съответни институции, без правото да ги напускат по собствена воля, се приравнява на лишаване от свобода по смисъла на КЗПЧОС. Нормата на чл. 95а от ЗМВР не само не включва съдебен контрол във фактическия състав по вземане на решението за настаняване, но и не предвижда каквато и да е форма на съдебен контрол относно законността на задържането през цялото му времетраене. Неосигуряването от вътрешното право на достъпно и ефикасно средство за атакуване пред съд на решението на административен орган за налагане на мярка, която носи белезите на лишаване от свобода, както и на основанията, тя да продължава до пределите на предвидения срок, води но нарушаване на правото по чл. 5 т.4 КЗПЧОС", се сочи в искането на главния прокурор.

Главният прокурор внесе в Конституционния съд и искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбите на §2, § 35 и § 36 от Закона за изменение и допълнение на НК, обнародван ДВ, бр. 74 от 26.09.2015 г.

„Текстовете на §2, § 35 и §36 от ЗИДНК са несъвместими с основополагащи норми от Глава първа на Конституцията на Република България. Те не съответстват на принципа на правовата държава ( чл. 4, ал.1), на принципа на равенство на гражданите пред закона и забраната за дискриминация (чл.6, ал.2) и на принципа за върховенство на имащите непосредствено действие конституционни норми, и повдигат въпроси относно съобразяването със забраната за установяване на ретроактивно действие на наказателния закон ( чл. 5, ал.3) - от гледна точка на досегашната практика на Конституционния съд. Освен това, изключването с обратна сила на прилагането на общите правила за давността за някои престъпления, определени по критерия субект на извършването, се конфронтира с основни права на гражданите, произтичащи от нормите на чл. 37 ал.1 и ал.7 КРБ" е посочено в искането на главния прокурор.