Направихме четвърта първа крачка към съдебната реформа

/КРОСС/ Проф. д-р Даниел Вълчев е един от основателите на „Движение България на гражданите". Бил е зам.-председател на движението до 2014 г. Бивш народен представител в 39-ото Народно събрание, бивш министър на образованието в правителството на Сергей Станишев 2005-2009 г., когато въвежда делегираните бюджети за училищата и външното оценяване на учениците. Професор по право, преподавател в Софийски университет „Св Климент Охридски"

- Каква беше позицията на депутатите на ДБГ по основното предложение за промените в конституцията?
- Да подкрепим основния текст, който беше договорен след "историческия компромис".

- А защо депутатите от „Движение България за гражданите" не подкрепиха конституционните промени във варианта на правосъдния министър Христо Иванов?
- Това не е вярно.

- А кое е вярно?
- Вярното е, че не подкрепиха предложението на АБВ, като гласуваха въздържал се. След това всички депутати от Реформаторския блок без изключение подкрепиха основния текст по вносител.

- В едно телевизионно интервю атакувате бившия министър на правосъдието Христо Иванов, като твърдите, че той не е внесъл нито един законопроект за година, а той е внесъл повече от 40?
- Никога не съм атакувал правосъдния министър, аз по-скоро изпитвам симпатии към Христо Иванов като човек, който успя за една година да вкара темата за съдебната реформа сред основните теми на обществения дебат. Факт е обаче, че ако трябва да кажем кои реформи се случиха през тази една година - аз бих казал нито една.
Ясно е, че промените не зависят само от министъра, а и от парламента. Но кой наистина реформаторски закон беше внесен? Нито един. Има много промени, които бяха направени, но това са промени, свързани по-скоро с хармонизация на европейското законодателство, например европейската заповед за арест - това го правят всички държави, членки на ЕС. Има промени в отделни текстове в НК, но няма нова наказателна политика.

- Има подготвени промени по Закона за съдебната власт, но те ще бъдат внесени след промените на конституцията.
- Това ние не го знаем. Може би има, може би няма. Факт е обаче, че законопроект не е внесен в парламента. Така че нека да говорим с факти. Въпросът за съдебната система не е религиозен въпрос, ако и при неговото обсъждане доста активни да са хора с възгледи близки до религиозните.

- Имате предвид „Демократи за силна България"?
- Да, имам предвид ДСБ.

- Можете ли ясно да кажете каква е позицията на ДБГ по конституционните промени?
- От самото начало ние казахме, че тези конституционни промени, така както бяха внесени, са твърде малка крачка, макар и в правилна посока. Днес всички признават, че са твърде малка крачка. Второ, ако помните, нашият депутат Димитър Делчев беше много критикуван за това че не искаше да се присъедини към т.нар. исторически компромис. И нашите основания бяха много сериозни - беше отстъпено от едно от най-най-важните неща според нас, а именно да се премахне тайното гласуване във ВСС. Все пак то беше премахнато, макар и не във варианта, който искахме ние. И на трето място, когато се разбра, че и това няма да бъде така, ние дадохме една относително ниска оценка на това, което се случи. Може на някой да не му харесва, но реформи се правят не само с говорене, а основно със законопроекти.

- Но за да се прокара някаква реформа, трябва да има съгласие в парламента, а то няма.
- Ние сега ли разбрахме че няма съгласие в парламента? Защото всеки разумен човек можеше да го предскаже от самото начало. Има и още нещо, което е хубаво да се има предвид - в България когато някой не иска да направи промени или няма сили да направи промени, прибягва до твърдението, че това не може да стане без промени в конституцията. А сега чувам, че някои промени не можели да станат и без Велико народно събрание.

- Може би имате предвид твърдението на Лютви Местан, а и всички цитират онова решение на Конституционния съд, че всяка промяна в съдебната власт е промяна на държавното управление?
- Нека не забравяме, че практиката на КС може да бъде преодолявана във времето. Но по-важното е другото - ако сериозно се отнесем към този проблем, ще видим, че при 4 поправки на конституцията, които са правени от 1991 г. до днес, нямам предвид тази - петата, три са свързани със съдебната власт. И ако отворим вестниците от онова време, ще видим че и в трите случая се твърди едно и също - че това е първа крачка към съдебната реформа, че българските граждани отдавна го очакват, че ЕК, Венецианската комисия и ГРЕКО в различно съотношение го искат и ни съветват точно това и затова е толкова важна тази крачка. Така че в случая ние направихме четвърта първа крачка на съдебната реформа.

- Прогнозирате, че нищо няма да се промени и от тези поправки в конституцията?
- Дано не съм прав. Но и тези конституционни промени не направиха бог знае какво. В последния момент бяха гласувани преходни и заключителни разпоредби, които оставиха ВСС да си изкара мандата, т.е. до 2017 г., което означава, че същинското разделяне на ВСС на две колегии ще се случи чак след две години.
Преди време, когато се вееха знамената за "историческия компромис", казах, че днес твърдим, че има орел в небето, но скоро ще се убедим, че това всъщност е врабче, което не е ясно дали изобщо ще лети. На мен не ми е приятно, че съм прав. А имаше други реални неща, които можеха да се случат.

- Кои бяха тези неща?
- Според мен един от големите проблеми на ВСС е, че там не се носи персонална отговорност - например, ако утре бъде избран ръководител на еди-кое си съдилище и са го предложили петима неизвестни членове на ВСС, а други неизвестни са го подкрепили, ако той се окаже неуспешен избор, кой точно ще носи отговорност за него.

- ВСС е колективен орган...
-...и затова аз бих казал така - какво пречи да направим следната промяна - предложенията да се правят единствено от съответния ръководител на съответната магистратура - например става въпрос за апелативния съд, какъвто в момента се избира в София - това да може да направи или председателят на ВКС, или министърът на правосъдието, а ВСС да казва само да или не. И това е нещо, за което не са необходими конституционни проблеми. Според мен големият проблем в България е, че никой не иска да носи отговорност. А в съдебната система това е ключово. Според мен много важно би било инспекторатът към ВСС да бъде насочен към това да следи, не в смисъл да ги отменя, за качеството на съдебните актове. Ако инспекторатът установи, че един и същи състав или съдия по еднотипни дела издава различни актове, да направи проверка и да внесе резултата във ВСС.

- Ще се разпадне ли Реформаторския блок?
- Не, напротив, надявам се, че РБ за две нелеки години показа, че има капацитет да преодолява трудности. Както и човешкият организъм, от време на време вдигаме температура, както сега. Но пък, като вдигаш температура, означава, че имаш и антитела, които реагират и се борят с инфекцията.

- Защо не подкрепихте ДСБ и Радан Кънев и да излезете в опозиция?
- А дали да не зададем въпроса обратно? Защо е такова поведението на ДСБ?

- На пръв прочит реакцията им е принципна - коалиционният партньор отказва да приеме предложението за реформи, значи има разминаване в коалицията и тогава се разделят.
- Те биха били принципни, ако ние в РБ предварително се бяхме събрали и бяхме поставили в йерархия предлаганите конституционни промени - за нас най-важно е примерно прокурорската квота или тайното гласуване, на второ място е това, на трето място е друго и линията на допустимия компромис минава ето тук. Това би било честната позиция. Никой никога не е казвал, че за нас това е най-важното. Например за мен явното гласуване е по-важното. Защо не се събрахме да го обсъдим това нещо?

- Няма ли в Реформаторския блок процедура, след която да излизате с обща позиция?
- По учредителното споразумение този орган е изпълнителният съвет на РБ. Но е известно, че колегите от ДСБ впоследствие го определиха като неподходящ орган и отказаха той да бъде свикван близо една година. Така или иначе заниманието с публични дейности в България не е лесно.

- Защо не се събрахте?
- Не знам.

- А кой да знае? Нали сте част от едно цяло, не си ли говорите в коалицията?
- Ако ДБГ иска да постави въпроса за излизане от управлението, щеше да събере колегите от Изпълнителния съвет на блока.

- Какви са аргументите ви, за да останете в управлението?
- Нека да си припомним защо изобщо влязохме в тази коалиция с ГЕРБ.

- Но вие влязохте, за да направите някакви промени.
- И какво пречи да ги направим сега?

- Ами нищо не сте направили досега. Не мина и законопроектът на Меглена Кунева за борба с корупцията.
- Не мина, но през януари ще го вкараме пак.

- Той не само не мина, той беше показно бламиран от ГЕРБ.
- Съгласен съм. Но нека се запитаме ДСБ защо не напусна тогава.

- А вие защо не напуснахте тогава?
- Е това да не е детска градина, който е обиден - той напуска. Нали сме уж принципни. Ако принципът е обиденият напуска, аз не съм съгласен с него. Когато си се ангажирал в управлението, трябва да направиш всичко възможно нещата да станат, а не да търсиш повод да напуснеш.

- Но нещата, които РБ предлага, не се случват. Сякаш е малко безсмислен престоят ви във властта?
- Зависи къде. Аз се надявам в здравеопазването да има някакви добри сигнали, ако екипът на министерството не се откаже от електронното здравно досие и идентификатор. Това е най-важното там. Надявам се в образованието с новите държавни стандарти нещата в някаква степен да се подобрят. Там има нужда и в промени на начините на финансиране на висшите училища, за да може да се стимулира качеството. Надявам се в енергетиката нещо да се направи с либерализацията на пазара. Надявам се също, ако е вярно, че има подготвени законопроекти, новият министър на правосъдието да се ангажира още първите месеци да внесе един, втори, трети законопроект...

- Тоест вашето решение да оставане в управлението е заради очаквания, че някакви неща се случват в реформирането на управлението на държавата?
- Във всеки случай, като изключим конституцията, не виждам какъв друг факт е дал основание за обратното.

- А какъв е прочитът ви на поведението на Радан Кънев и ДСБ?
- Това е тяхно право. Самият аз не се считам за съвършен човек, за да давам оценки на другите. Така са преценили, така са направили. Личното ми мнение е, че още първоначалният проект за промени в конституцията беше крайно неамбициозен, напълно ненужно беше да се прави така нареченият исторически компромис. Тогава ние бяхме обвинявани в обратното, че се дърпаме да направим този компромис, и това, което се случи миналата седмица, беше абсолютно логичен резултат.

- Как виждате бъдещето на РБ?
- Нямам талант да правя предсказания, но не виждам сериозно основание ние да се откажем от този проект. Да, трудности има, но нима ние не сме знаели, че ГЕРБ са труден партньор? Нима не виждахме конфигурациите в парламента? ГЕРБ са отделна политическа сила и си имат отделен политически ред. Никой не се е променил от тях, те са същите хора, които ние познаваме с поведението, което си имат, с определени склонности да подкрепят една идея и да не подкрепят друга. Никой не е казал, че това е лесна коалиция, нито пък, че тя ще донесе някакви блага на РБ. Но и тогава, в началото, и сега има един важен въпрос - участието в политиката има смисъл, ако то ти дава възможност да повлияеш на процесите. Никой не участва в политиката, за да бъде вечно в опозиция. В този смисъл компромисът, който беше направен тогава с тази коалиция, беше именно в името на това някакви неща да се случат. Въпросът е дали е възможно все още те да се случат. ДСБ казва "Не", ние казваме Да". Защо едната позиция да е по-морална от другата?

- Някои казват, че оставането във властта е политическо самоубийство за ДБГ?
- Не, не смятам така, защото мисля, че ние ще успеем да направим добри неща в оставащото време. И това се отнася и до съдебната система. Аз съм съгласен, че в политиката трябва да има принципи, и се надявам да има такива принципи, но те трябва да се прилагат еднообразно към всички и във всяка една ситуация. Не избирателно.

Йово Николов
„Капитал"