Смъртта на Прошековата фабрика в подножието на „новия европеец”

/КРОСС/ Сигурно сте я забелязали. Светлата двуетажна сграда на ъгъла на „Сан Стефано" и „Шейново", залепена до гигантския строеж срещу БНТ. Каменната постройка в класически стил, кацнала като малка странна птица до строящия се полумол, полужилищна сграда и цяло чудовище на съвременната архитектура. Ако се чудите каква е тази бяла спретната къщурка, проектантите ще ви обяснят. Става дума за „реплика" на част от прочутата бирена фабрика на братя Прошек, която допреди години се издигаше на същото място. За „елегантно решение, пазещо духа на миналото".

Разбира се, точната дума е „елегантно". Нужен е стил да сринеш фабрика от 1884 г., изградена от двама образовани, предприемчиви, влюбени в България чехи, а после да боцнеш върху развалините й „реплика" и да я населиш с прекрасни офиси. Въпрос на финес е върху същия парцел в центъра на столицата да забиеш мастодонт с четири подземни нива, магазини, заведения, спортни площи и огромни апартаменти и да наречеш този образец на изяществото „Сан Стефано плаза"! Има ли по-рафиниран начин да покажеш уважение към традицията, към историческата памет, към архитектурата в сърцето на София?

В подножието на суперсградата срещу БНТ човек усеща болезнено величието на инвеститора, новаторството на архитектите. И бързо забравя братя Прошек, пренесли европейския дух в следосвобожденска България и извадили София от голямата мръсна локва.

Само преди 130 години карето около сегашната държавна телевизия не съществувало. Вместо него се издигал кален хълм. Отгоре, заради близостта с Перловската река, братя Прошек решили да изградят бирена фабрика. Най-голямата и модерна за времето си в България. Под зоркия им поглед работниците сложили една върху друга 100 хиляди тухли, изкопали зимник за отлежаване на бирата, направили ледарница. През 1884 г. фабриката заработила и направила първите доставки на пиво за царския дворец.

Междувременно животът затракал весело като буретата с бира, търкалящи се по наклонената улица между фабриката и близката бирария „Дълбок зимник", също дело на братя Прошек. Вътре отеквали смеховете на стотици посетители. Софиянци се усмихвали под мустак от пяна. Отпивали един нов, непознат начин на общуване. Защото освен кръчмите тази мъжка светая светих вече си имали бирария, където цялото семейство да седне в неделя...

Прошековата фабрика процъфтявала до смъртта на двамата братя. След това оцеляла въпреки конкуренцията, Балканската война, Първата световна, последвалата стагнация. С идването на комунистическата власт продължава да крета.

Мнозина от нас помнят как години наред гордо се крепеше. В първите години на демокрацията обаче окончателно се превърна в мръсна, смрадлива, опасна клоака, подканяща да бъде взривена. Започнахме да я подминаваме с отвращение. Медиите я нарочиха за зло. Преди петнайсетина години един от големите вестници излезе с драматичното заглавие „Бълхи нападнаха БНТ!". В статията се разказваше как гадините скачали от Прошековата фабрика директно в нюзрума и хапели, без да подбират. Кръв! Хорър! Е, как може да се търпи този ужас? Ами не може.

През 2005 г. сградата получи смъртна присъда. Крупен инвеститор взе терена под нея след преговори с многобройните наследници на братя Прошек, а после я срина. Общината и гражданите не гъкнаха. Защо да защитаваме една стара бирена фабрика с потенциал на туристическа атракция, вместо да се опияним от задаващия се супер лукс? Върху 56 хил. кв. м предстоеше да се появят над сто жилища с панорамна гледка към Витоша, офиси, магазини, подземен паркинг, спортен център, боулинг, билярд, сладкарница, супермаркет. Всичко това, опаковано от архитектурната мисъл на Стефан Добрев, Илиян Николов и Филип Захариев, набутано между малките олющени кооперации на „Сан Стефано" и завършено с вече познатата ни „реплика" на старата фабрика.

Плановете бяха строежът да приключи до 2008-а, но кризата и съдебните битки с наследниците на Прошек го блокираха. До пролетта на 2012 г. от изкопа стърчаха железа. После мастодонтът се размърда. Днес се издига тромаво, смуче околния въздух и отваря паст в очакване на първите посетители и техните автомобили. Появи се дори предложение подлезът в края на улицата да се разкара, локалното да се влее в „Сан Стефано" и трафикът да се насочи директно в кварталчето. Елегантно решение, така ли беше?

Разбира се, създателите на всичко това се наричат „предприемачи".

Странно, защото братя Прошек също са били предприемачи. Може би не са разбирали смисъла на тази дума така, както го разбират един куп хора днес. Защото те просто са били мъже, които работели за себе си, но и за страната ни. Чужденци, които обичали нашата държава като своя. Чехи, които сменили имената си с български.

Родени в градчето Бероун, образовани в Чешката политехника, владеещи няколко езика, те дошли у нас в трудно, гранично време. Пръв преди Освобождението пристигнал Иржи и се включил в строежа на Барон-Хиршовата железница. След независимостта на страната станал стенограф в парламента, архитект в общината в София, главен инженер на Дирекцията на обществените сгради и един от основателите на Българското инженерно-архитектурно дружество. Когато през 1878 г. у нас дошъл брат му, силите се удвоили. Случило се и още нещо. Иржи се нарекъл Георги, а Теодор - Богдан.

Заедно създали първата печатница в София, построили пивоварната на хълма; проектирали варненското пристанище. Поискали помощ от своите образовани роднини чехи за градоустройствения план на столицата, за изграждането на Народното събрание, за проектирането и строителството на Централната гара, на Лъвов и Орлов мост. Енергията на Прошековата фамилия се вляла в усилията на голямата чешка колония да ни откъсне от Ориента и да ни приближи към Европа. Усилия на учени, творци, археолози, инженери, на Иречек, Безеншек, Мърквичка, братя Шкорпил.

Прошек също упорито работили в тази посока рамо до рамо. Отишли си по същия начин - заедно. Георги издъхнал през 1905-а. Месец по-късно, съсипан от мъка, починал Богдан. Вместо да бъдат погребани в родината си, те останали завинаги тук, при тяхното дело. Така пожелали.

Когато утре минете по „Сан Стефано", няма да видите тяхното дело. Ще ви посрещне стореното от строителите на съвременна България, от новите европейци. На ъгъла ще се извисява тяхната "реплика" на Прошековата фабрика.

Тъжно. Преди да репликираш, трябва да се научиш да говориш правилно. А най-вече да знаеш къде да спреш. Затова ще кажем само: „Братя Прошек, благодарим ви за всичко. И извинявайте!"

Цветана Царева
Рloshtadslaveikov.com