Александър Маринов: Имах рак на простатата, сега съм здрав

Александър Маринов живее активно и съдейства за учредяването в България на клон на европейската организация на простатно болните Europa Uomo

Аз съм на 81 години. На 78 при едно рутинно изследване на простата се установи, че имам леко калцирани възелчета от уролога, който ми препоръча да отида да си направя биопсия. Даде ми направление, отидох в Раковата болница, направиха ми биопсията. След 10 дни резултатът беше, че имам рак на простатата.

Ранната биопсия помогна с това, че ракът е ограничен само в простатата. Рискът при мен беше, че мога да си изгубя простатата, но няма да си загубя живота. И ето, аз съм след 4 години жив и здрав пред вас. Много е важно, когато отидете при лекар, да отворите нацяло сърцето си и да разкажете всичко, от което имате опасение. И разбира се, аз апелирам и към лекарите да обърнат внимание на всеки болен и да се води един диалог, защото в диалог винаги ще се стигне до някакво решение.
Човек винаги трябва да бъде оптимист. Аз съм привърженик на старата латинска максима Dum Spiro Spero -

„Докато дишам, надявам се" и така трябва да бъде. Човек трябва да вярва в собствените си сили и да вярва в усилията на другите, че искат да му помогнат. Защото всеки лекар иска да ни помогне - в това съм сигурен.

Europa UOMO е организация, която е създадена преди 15 години и то благодарение на това, че в Европа, поне дотогава, годишно около 2 милиона души са били с рак на простатата и много смъртни случаи са регистрирани, и целта е тези 2 милиона души да не се увеличават, а да намаляват, като своевременно профилактиката навлезе в съзнанието на хората, за да не се увеличава двумилионната бройка, а да намалява.

Целта на тази организация е да е запали пламъчето в душите на хората да могат отрано да вземат мерки при първи симптоми. И даже да няма симптоми, да се подложат на лекарски преглед, който ако докаже, че са живи и здрави и нямат някаква симптоматика, която да е опасно – окей. Но ако има и най-малкото съмнение, веднага да вземат мерки и да започнат едно изследване и евентуално лечение.

Разбира се взаимното общуване, споделянето на проблемите е много важно, защото един излекуван пациент може да служи като пътеводна звезда на всички останали.