Гражданското общество се събужда

/КРОСС/ Изследователят от университета "Харвард" проф. Марк Креймър пред "Капитал":

"Мисля, че ако майката на Делян Пеевски реши да купи още собственост от държавата, всяко правителство би се поколебало. Най-малкото за пред обществото. И това е един здравословен ефект от протестите, защото всеки инвеститор би искал да има честна конкуренция на българския пазар." Професор Марк Креймър познава добре политиката в България и не се притеснява да нарича нещата с истинските им имена. Директорът на програмата за изследвания на Студената война в "Харвард" изучава протестите по света, особено в държавите от Източна Европа. Тази година пътува често до България и вижда на живо вълните гражданско недоволство още от самото им начало през февруари. За пръв път посещава България пък по време на митингите през 1997 г. За да види, че 16 години по-късно някои от лозунгите са същите. Говори с протестиращи, с политици, с учени. Следи социологически проучвания. Може да разкаже с точни дати хронологията на протестите. И вижда ефектите от тях.

Убеден е например, че въпреки че все още не е постигнало основната си цел - оставка на правителството, гражданското недоволство вече дава силно отражение. Управляващите стават по-предпазливи в решенията си и ще бъдат принудени да обръщат по-голямо внимание на протестите, смята проф. Креймър. И добавя: дори и сегашното правителство на Пламен Орешарски да се прави, че не разбира исканията им.

Според изследователя протестите освен това са дали и ясен знак навън, че гражданското общество в България се събужда. Наскоро той говори за ситуацията в България с представители на неправителствената организация "Фрийдъм хаус", която следи демократичните процеси в различни държави, и те споделят, че гледат на протестите като позитивна тенденция. Преди години във "Фрийдъм хаус" бяха притеснени, че заради слабото гражданско общество тук хората отпреди промените са успели да запазят позициите си, разказва Марк Креймър. Той също вижда някои парчета минало в политиката днес: "За мен двете управляващи партии са изключително сенчести. И на практика продължават същите властови структури, които съществуваха в края на комунизма." Според професора така, както сегашното правителство няма добър имидж в западните държави, такъв не е имало и предишното. "Спирането на еврофондовете даде сериозен сигнал, че нищо не е направено по отношение на корупцията и конфликта на интереси", коментира Креймър. И добавя, че в крайна сметка истинският въпрос е има ли алтернатива и дали България ще създаде среда, която да задържи тук младите професионалисти. А те се изграждат не толкова чрез смяна на поколенията, а чрез смяна на манталитета, добавя още изследователят.

Марк Креймър е сигурен, че следващата година в България ще има нови парламентарни избори заради натиска на протестите. (Дори и да има едно наум за последиците, които това може да има върху политическата стабилност.) Въпросът за него е кога точно - защото реакцията на протестиращите ще е една, ако са през април например, и съвсем друга, ако са в края на годината.

Креймър твърди също, че понякога това, което за протестиращите може да изглежда като неуспех, в дългосрочен план всъщност може да даде ефект. Дава за пример движението за граждански права в САЩ, което преминава през няколко етапа и 15-20-годишни борби, преди да постигне целите си. Както и протестите в Русия в края на 2011 и началото на 2012 г., които не успяха да доведат до смяна на политическото статукво и видимо се провалиха, но според изследователя това гражданско недоволство може би е положило основата за следващи вълни от протести, които в бъдеще могат и да постигнат целите си.

"Въпреки че всеки етап от протестите е различен, бъдещите протестиращи в България също ще се учат от грешките и от успехите на тазгодишните", смята Марк Креймър.

А какъв фактор за успеха на протестите въобще са опозиционните партии, питаме изследователя. "Партийната подкрепа в никакъв случай не е съществена за протеста, смята той. Дори често може да бъде спънка, защото създава усещането, че не цялото общество е представено в протеста." Според него протестите в България например са се задържали толкова дълго по-скоро заради това, че в тях не са били представени политически партии. Какво става обаче, когато продължават вече повече от половин година? "Протестът може да бъде знак за здрава демокрация. Той предлага на хората легитимен начин да изразят своите болки", коментира Марк Креймър. Но и предупреждава, че когато протестът се превърне в начин на живот и в единствения начин, по който хората участват в политиката, това вече е притеснително. Изследователят очаква с интерес да види колко ще е избирателната активност на следващите избори и дали гражданите ще изразят позициите и си и на тях. Защото, ако е ниска, това означава, че има нещо сбъркано.

Марк Креймър не открива много прилики между протестите в България и тези в други държави. Сравнява ги донякъде с тези във Франция от последните месеци, където рейтингът на президента Франсоа Оланд непрекъснато се срива. Но не смята, че гражданското недоволство там сега ще успее да промени политическия пейзаж.

"Интересното за мен тази година е бързината на протестите. И това, че няма една силна обща черта между протестите в различните държави", коментира Креймър. Макар че изследователите наблюдават вълни на протести, в които, ако в няколко държави се надигне гражданско недоволство, много вероятно е същото да се случи и в други. Голяма протестна вълна например започна през 2011 г. с Арабската пролет. И след това заля много други държави - от Гърция, където икономиката е в колапс, до Бразилия, където растежът изглежда по съвсем друг начин. Във вълната се включи и движението "Окупирай", което според професора е повлияло и на студентите в България.

Креймър наблюдава още една тенденция - според него мирните протести са по-успешни срещу някои правителства, отколкото тези с насилие. "Разбира се, няма да са успешни срещу режимите на Башар ал Асад или Кадафи, но са по-скоро успешни срещу правителства, които се считат за демократични", смята професорът. А пък когато властта отговори с насилие, това дори може да й изиграе лоша шега. Като в Украйна например, където протестът набра още по-голяма скорост, след като полицията се опита да разпръсне протестиращите със сила.

Автор: Люба Йорданова, Капитал