Има полза от увеличаване на външния дълг, ако средствата отиват за развитие на икономиката

/КРОСС/ "По данни на Евростат през 2014 година инфлацията в България ще бъде под 0.5 процента. В същото време банките в страната ни декларират нарастване спестяванията на гражданите. Тези два фактора са един от признаците за трудно движеща се икономика в условия на свитото потребление". Това становище изрази евродепутатът Ивайло Калфин.

Според него на този фон прогнозите за годишен икономически растеж на страната ни от 1.7 процента при планиран от правителството бюджетен дефицит под два процента означават, че страната ни ще бъде принудена да увеличи контролирано външния си дълг от ниво на 18 процента през 2012 година, до 26 процента през 2015 година.

"Важният въпрос тук е за какво отива това увеличение на външния дълг", посочи Ивайло Калфин.

Той бе категоричен, че средствата трябва да бъдат изразходвани основно за инвестиции за преструктуриране на икономиката. Ако те бъдат разпределени за минимални социални доплащания, това няма да има дългосрочен ефект и няма да доведе до подобряване на покупателната способност на българина, в следствие на което развитието на страната ни ще се забави допълнително.

Според него в България трябва да бъде проведен широк дебат за това как трябва да бъде преструктурирана нейната икономика, която в момента разчита на евтина работна ръка и износ на суровини, вместо на продукти с висока добавена стойност: „Надявам се и чрез АБВ да успеем да инициираме този дебат. Той е в интерес на българските граждани", заключи Ивайло Калфин.