Загубилите се под връх Ботев: Научихме се да оцеляваме

София /КРОСС/ Още се възстановяваме, казаха пред bTV Виктор, Христо и Веселин, които се изгубиха под връх Ботев. Тримата разказаха как точно са се загубили.
Целта ни беше да стигнем да Райското пръскало. Знаехме, че ще ни отнеме към 4-5 часа до там. Решихме, че ако не успеем да се върнем, ще спим в хижата. Разбрахме, че сме се загубили следобед. Пред нас не се виждаше нищо на 50 см разстояние. Беше невъзможно да се върнем. Видяхме един водопад и решихме, че това е Райското пръскало. Тръгнахме към него. Хубавото беше, че не се паникьосахме и не се карахме. Търсихме подслон. Нямаше начин да се върнем назад. Беше тъмно, камъните бяха хлъзгави, беше страшно, казаха още те. Първоначално се обадихме на хижаря и той се опита да ни упъти. Ние бяхме много притеснени и не можахме да се разберем с него. Тогава се обадихме на тел. 112. От там ни казаха, че вечерта не може да излети хеликоптер и ни посъветваха да си намерим подслон, и да запалим огън, да изчакаме до сутринта. Огън не можехме да запалим, защото всичко беше много мокро. Пестихме батериите на телефоните си, но трябваше да говорим с много институции, които ни търсеха. От тел. 112 ни обясниха, че не могат да ни проследят по клетката на мобилния телефон, защото се изисквало прокурорско разрешение, поясниха тримата. Целта ни беше да вървим горе по хълмовете, за да бъдем забележими. Всички знаехме, че движението е спасение. Виждахме вертолети, което ни радваше страшно много. Хеликоптерите летяха буквално над главите ни. Ние махахме с ръце. Един от нас си съблече блузата и я размаха, но те ни видяха. Три пъти видяхме хеликоптер и два пъти делтапланери. Правихме всичко възможно, което може да си го представите, че е сигнал. Искаме да благодарим на всички, които ни търсиха. През цялото време се поддържахме и подкрепяхме, допълниха младежите. Скоро няма да ходим на Райското пръскало, със сигурност. Най-ценният урок, който научихме е, че никога не трябва да се предаваме. Научихме се да оцеляваме. Потресени сме от хората, които питат, кой ще плати сметката за нашето издирване. Нямаме думи. Това показва, колко струва човешкия живот в България, завършиха те.