Томичовият псалтир гостува за първи път в България

/КРОСС/ Томичовият псалтир гостува за първи път у нас! Ценният ръкопис от „Втория златен век" на България излиза за първи път от архивите на Държавния исторически музей в Москва. Псалтирът ще бъде показан в Националния археологически музей и институт към БАН. Събитието е посветено на 150 години Българска академия на науките. Тази вечер е официалното откриване на изложбата, която ще продължи 2 месеца.

С богатите си илюстрации Томичовият псалтир, заедно с Манасиевата хроника и Лондонското евангелие, е един от най-важните книжовни паметници, останали от периода на Второто българско царство от времето на цар Иван Александър (1331-1371), вероятен поръчител. Произведението, създадено от Търновската книжовна школа и по-специално в Килифаревския манастир, е открито през 1901 година в Македония от сръбския професор и колекционер Сима Томич и се съхранява в Държавния исторически музей в руската столица. Томичовият псалтир никога след това не е излизал от фондовете на музея.

Съдържа 301 листа във формат фолио. Псалтирът включва песнопенията на Светия пророк и цар Давид. Той е отражение на реална социална ситуация - бубонната чума. Миниатюрите тълкуват и изобразяват словесния текст. Този псалтир съдържа великолепни химнографски произведения - като акатиста на Света Богородица, превеждан от стареца Йоан в Света гора. Илюстриран е с 25-30 миниатюри.

Паметникът е бил подложен на сериозна реставрация и българската публика ще има възможност първа да види реставрирания псалтир. Проф. Аксиния Джурова е дългогодишна изследователка на псалтира и разказва за една възстановена залепена миниатюра, която изобразява Давид и Голиат.

Кое прави Томичовият псалтир изключителен книжовен паметник? Каква е неговата съдба след падането на България под Османско владичество? Какви изненадващи разкрития поднесе скорошната му реставрация?Какво разказват илюстрациите към псалмите за времето на неговото създаване? Трябва ли Томичовият псалтир да се завърне в България?

Отговорите на тези и други въпроси дава доц. д-р Христо Попов - директор на Националния археологически институт и музей.

БНР