Първанов: Интересът на ГЕРБ не е за това да има мощно развитие на пряката демокрация

/КРОСС/Георги Първанов, президент на Република България в периода 2002-2012 година, лидер на АБВ, в интервю за бТВ

Водещ: Добро утро казвам на Георги Първанов, добре дошъл, лидер на АБВ. Като гледахте включването на Ирина от Гърмен, поредно, между другото за седмицата там, напрежението не спира - не е ли по-голямата заплаха както се случва в гетата за националната ни сигурност, г-н Първанов?
Георги Първанов: Всъщност така пише и в стратегията за национална сигурност, че вътрешните заплахи за сигурността понякога, особено в този период, могат да бъдат по-тежки и по-дългосрочни, отколкото външните заплахи, макар че в никакъв случай не може да подценяваме и онова, което се случва около нас. Но за да кажа няколко думи по това, което виждаме - наистина държавата трябва да си свърши работата. Не може да има подобни незаконни, не просто къщи, има цели квартали, общности, но това трябва да стане поетапно, трябва да стане планирано, така че да не се окажем в един момент със стотици хиляди хора на улицата, които няма къде да отидат, защото тогава вече ще бъдат още по-тежка заплаха за сигурността едни преместващи се, незнайно в какви посоки, маси.
Водещ: Добре, обаче, ако се построят жилища, защото това, за което се оплакват главно хората - ето, нямаме къде да отидем. Много пъти са строени жилища за ромите и виждаме, че след година-две състоянието при тях е същото, и въпросът е какво може да се случи, при условие, че и тук държавата и общината си е затваряла очите в продължение на години? Какво може да бъде генералното решение, колко години може изобщо да отнеме на държавата, за да се стигне до някакъв финален, по-добър резултат?
Георги Първанов: Аз с времева прогноза не мога да се наема, но очевидно,че трябва да се инвестира в една такава дейност. Впрочем държавата трябва да бъде много строга в контрола си, не само по отношение на ромите, които в момента коментираме. Вие виждате по Черноморието какво става - всеки строи, и това не са роми, очевидно. Това са хора с добри платежоспособни възможности. Т.е държавата трябва да бъде еднаква в отношението си към всички.
Водещ: Да, но се оказва, че някои са по-равни пред закона, или за някои законът не важи.
Георги Първанов: Да, това всъщност...
Водещ: И не само за ромите, много сте прав, и за хората...Не го внушаваме, то ние го показваме всеки ден.
Георги Първанов: И аз го казвам, но въпросът наистина не се свежда само до жилищата. Въпросът се свежда до образованието, защото голяма част от децата на тези семейства не ходят на училище, въпросът се свежда до отсъствието на възможности за работа. Без да съм носталгик, както някои внушават подобно отношение, но аз помня един период, в който...аз съм от Перник, в който ромите работиха в машиностроителния завод в мините, и имаха къщи, и имат къщи по-голяма от моята родна къща. Т.е. тогава, когато имаше работа, нещата бяха относително спокойни.
Водещ: Сега, обаче, ситуацията е коренно различна. Всеки е оставен да се самоспасява, виждахме и виждаме саморазправи на хора. Ето, сега, отново престъпници рецивидисти вилнеят, убиват хора по „Струма", и това, някак си, това също остава безнаказано. Съдебната система и в реформата - там ли е разковничето, или изобщо в общия ни манталитет, г-н Първанов?
Георги Първанов: Не, огнищата напрежение са много. Аз онзи ден пътувах в този участък, стоях два часа и видях много изнервени хора, когато стоиш толкова дълго на едно място, но това не е оправдание за случилото се. Очевидно е, че хората не усещат респект от държавата. Всеки тръгва да търси правдата сам, и както виждаме се стига до такива случаи. Държавата трябва да влезе в ролята си с цялата строгост... А що се отнася до съдебната реформа - ние вече сме направили своето конкретно предложение, проектозакон за съдебната власт, направихме го преди всички, и сега за това реагираме скептично, да не кажа негативно на опитите за промяна в Конституцията, защото там нещата, които се предлагат, могат да се случат чрез промяна в закона, без да се губи време, за да може да дойдат едни нови хора, да се направят едни сериозни екипи, и да има една по-голяма бързина на производството, и повече справедливост, защото това е ключовата дума.
Водещ: А защо са необходими, тогава, промени в Конституцията, и защо се лобира за това?
Георги Първанов: Трябва да попитате ГЕРБ. Ние сме резервирани към подобни промени, отново ще кажа, защото като намалиш мандата на съдиите с 1 година, или като разделиш условно ВСС на две, не мисля, че това ще предизвика революция в съдебната власт, няма да предизвика очакваните от хората промени.
Водещ: А не си ли ги говорите като партньори в управлението?
Георги Първанов: Говорим си ги вътре и в коалицията, ние нееднократно сме го казали, говорим ги и публично. То трябва да има чуваемост на тезите в публичен план.
Водещ: Успяхте ли да изградите тази чуваемост, защото още от самото начало на управлението нещо куца там?
Георги Първанов: Диалог има, а това дали има чуваемост - това ще се види по резултатите, които ще постигнем. Ако искате да обърнем листа и да видим какво става в голямата тема за референдума, за изборното законодателство, мажоритарния вот - и там нещата не се случват по най-добрия начин. Ние сме на път, не ние, говоря ГЕРБ, реформаторите до известна степен, да провалим добрата идея за пряката демокрация с един референдум, на който няма ясно добре убедително формулирани въпроси, който ще се проведе по закон, показал, че не е добър, не е работен закон, и ние предлагаме да се промени, както от гледна точка на събираемост на подписите, така и от гледна точка на гласовете, необходими, за да е действителен референдумът.
Водещ: И разбираме тогава, че предложението на вашия колега Плевнелиев не е добре прието от вас?
Георги Първанов: Да, ние подкрепихме самата идея за референдума, още повече че аз отдавна, може би преди...всички говорят за тези неща, но г-н Плевнелиев се измъкна, извинявам се за грубия израз, от идеята за по-точно формулиране на въпросите, което щеше да мотивира хората. Какво означава да се избира част, мажоритарно от народните представители? Нищо не означава?
Водещ: Мотивът е, че би станало прекалено специализирано, прекалено конкретно, хората ще се объркат, ако се разбие....
Георги Първанов: Няма да се объркат, ако им кажем 50/50 смесена избирателна система - 50 мажоритарно, 50 пропорционално. Това е ясна, чиста позиция, пробвана е в България, проработила е, може да се вземе немския опит в това отношение, и да го направим както трябва.
Водещ: И когато говорите за чуваемост, изобщо за отношения в коалицията, чувате ли се с Бойко Борисов, например, но всичките тези въпроси - и за референдума, и за съдебната реформа?
Георги Първанов: Чуваме се, говорим си и се убеждаваме, но очевидно е, че нещата не се случват. Има интереси, а очевидно интересът на ГЕРБ не е за това да има мощно развитие на пряката демокрация в България. Ето, давам ви за пример последното предложение, което даже не беше коментирано - идеята да се провеждат референдуми само по време на други избори. Вижте Гърция - от днес за другата седмица насрочват референдум. Не казвам дали това е правилно или не, но това е урок по демокрация.
Водещ: И не го обсъждаха толкова дълго време, но някак си там възелът толкова много се е затегнал, че ще се удушат, ако не реагират.
Георги Първанов: Навсякъде, включително и в България, да не дава Господ, могат да възникнат подобни ситуации, така че да отлагаме референдума за времето на изборите, просто не е работещо. Ето една постановка, срещу която ние възразяваме.
Водещ: Колко по-конкретен въпрос тогава от „за" или „против" електронното гласуваме?
Георги Първанов: Това- да.
Водещ: Хайде, за мажоритарния вот, или „за" или „против" задължителното гласуване...Единствено точката за мажоритарния вот /.../
Георги Първанов: Мажоритарният вот трябва да бъде формулиран много ясно и конкретно, и АБВ единствено е направила предложения в този смисъл, за разлика от ДПС, например, които приказват, но миналата седмица, не, до преди няколко дни нямаха внесено формално предложение в деловодството.
Водещ: Те нали излязоха ДПС с искане за 100%?
Георги Първанов: Да, това е хубаво искане. Ние можем да го подкрепим и него, но ако то бъде направено формално, иначе го подкрепяме само морално.
Водещ: Танковете опасност ли са, г-н Първанов, защото не малко гласова се чуха и в тази посока, но повечето от хората, и от коментаторите казват: Това е нещо добро, това е учение, което ще се случва в България, и ние дори трябва да го искаме, и да сме благодарни, че идват американските танкове при нас.
Георги Първанов: Вижте, г-н Хекимян, по-голямата опасност за националната сигурност е лошото, невярно, противоречиво говорене на нашите политици, започвайки от президента Плевнелиев, минавайки през министъра на отбраната и на външните работи, които толкова много неверни неща изрекоха, че хората се объркаха...
Водещ: Къде беше противоречието? Вие всъщност разбрахте ли колко танка, кога, и за какво...
Георги Първанов: Противоречието идва първо по това откъде идва този ангажимент. Опитват се да върнат лентата през 2006 година. 2006 година такива неща не са договаряни. Никога не е говорено за тежко въоръжение в този период. Дори на срещата в Уелс, където е присъствал г-н Плевнелиев, от това, което аз знам публично, темата за тежкото въоръжение не е обсъждана. Т.е. тези хора, тези наши политици, да дължат отговор на българското общество къде е поет ангажимент, или той може би още не е поет, и ние сме готови да козируваме, както се казва образно, преди да ни поискат нещо. Големият проблем е в това, че на този етап, за разлика от предишните етап, за които аз говоря, вече ние сме част от концепцията за България като фронтова държава. Каза го помощник-държавния секретар на САЩ, и вече това разбиране се уплътнява с реално съдържание. Това няма как да не предизвика напрежение в нашите източни съседи.
Водещ: Вие конкретно разбрахте ли след последните изказвания какви ангажименти са поети, от кого, и защо? Защо властта се оказа учудена, изненадана?
Георги Първанов: Не, ние, и никой не е разбрал, според мен, освен тези, които може би все пак са...
Водещ: Как може военният министър да не е знаел? Не може военният министър да не знае, поне той?
Георги Първанов: Аз мисля, че военният министър нищо не знае, той е случайно попаднал, по погрешка на това място, но това е друг проблем, аз отдавна съм се изказал по него. Ние ще настояваме като парламентарна група за достъп до всички онези документи, които са маркирали този процес, за да може поне политиците, които взимат решение в парламента, и в държавата, в институциите, да са наясно с тези договорености.
Водещ: Фронтова линия или обучение, г-н Първанов, да кажем на хората?
Георги Първанов: Фронтова линия не е мой термин. Понятието беше употребено вече от помощник-държавния секретар.
Водещ: Ние какво да очакваме, защото от разговорите, които проведохме миналата седмица стана ясно, че те идват за учение, но пък има опасности, които дебат и от Русия, и от „Ислямска държава" от Близкия Изток, така че откъде да очакваме? Всъщност България подготвя ли се за нещо, изобщо НАТО, Америка подготвя ли се за военни действия реални такива, защото говорят за заплаха. И аз като питам откъде тази заплаха за България, никой не казва откъде.
Георги Първанов: Вижте, нека да сме наясно, че срещу „Ислямска държава", която е една реална опасност, и аз приех с въодушевление, бих казал дори разговора, последният разговор между президентите Путин и Обама точно на тази тема - за заплахите, които идват от този регион. Т.е. значи по тези тема диалог все пак може да има. Танковете няма да помогнат и при един сблъсък, да не дава Господ, между Запада и Русия, но танковете по някакъв начин, повече или по-малко, ни правят мишена. Те предизвикат напрежение, и ако излезем от чисто военните аспекти, наличието на такива тежки части, не коментирам тяхната бройка, това предизвика напрежение в населението. Нещо тежко, непознато се случва в отношенията между България и Русия. Народните на двете страни вече се изпълват, специално руският народ с напрежение към България. Затова ги няма туристите, каквито и оптимистични данни да даваме, затова се изтеглят собствениците на имоти, затова никакви инвестиции, и никаква търговия не се случва. И затова АБВ предложи една декларация на парламента, защото всяка партия може да си приеме каквато иска декларация. Когато Народното събрание приеме декларация за ненамеса в тези събития, ние сме солидарни, когато става дума за Ирак и Афганистан, но тук е друга работа...
Водещ: Да, но Русия също е определена като агресор, навлизайки в чужди територии, според някои от анализаторите, разбира се.
Георги Първанов: Аз не искам да подхващаме темата за агресията...
Водещ: Прекалено дълга ще бъде, да.
Георги Първанов: Защото от Москва могат по отношение на Запада да се чуят също тежки думи за интервенцията на НАТО или на определени западни сили...
Водещ: Може би не е случайно, именно в България, Полша, Прибалтийските държави, Румъния да се разполагат именно тези оръжия.
Георги Първанов: Това е някакъв санитарен кордон, или може би нещо по-тежко. Пак казвам, не искам да използвам понятието ....
Водещ: Заставате ли отново зад думите си: „Военният министър е слаб, външният е вреден, енергийният е безпомощен"?
Георги Първанов: Не виждам факти, които да променят оценката ми. И в трите направления нещата стоят зле, дори бих казал още по-зле. 
Водещ: В това студио споменахте, че Реформаторският блок преяжда с власт. Продължава ли това преяждане, според вас?
Георги Първанов: Да, продължава тихо, кротко, някъде дори по-публично. Реформаторите играят много агресивно в политиката за подреждане на новите кадри, и мисля, че това е тяхната линия - да спечелят от властта колкото се може повече с оглед и на местните избори.
Водещ: При условие, че виждаме някакво вътрешно напрежение, как ще издържи тази коалиция до края на управлението? Изобщо може ли да издържи?
Георги Първанов: Единственото, което може да крепи коалицията - това е ясната, силна, убедителна политика. Това, което прави Ивайло Калфин - пакет от реформи, не само пенсионната реформа, но и по отношение на семейните помощи, по отношение на доброто родителство, ето сега виждаме тук едни кадри от Гърмен, но това може да се види в много квартали на българските градове. Доброто родителство трябва да бъде поощрено и Ивайло Калфин го е предложил. Много неща прави Ивайло Калфин и аз мисля, че това може да укрепи коалицията. Обратното създава центробежни сили.
Водещ: Идват избори - БСП на полуразпад ли са, или на пълен разпад?
Георги Първанов: Не искам да коментирам БСП, би било некоректно, разбира се.
Водещ: Ще се срещате ли с Миков?
Георги Първанов: Аз съм направил предложение преди 4-5 седмици, вече и не броя. Поводът за предложението вече отпадна. Това беше питането до Конституционния съд относно новия дълг. Разбира се, ако на „Позитано" искат да говорим за местните избори, такава среща трябваше да се състои. Тя закъсня, защото виждам всеки ден номинации.
Водещ: Защо я избягват тази среща бившите ви другари?
Георги Първанов: Това е въпрос, който трябва да адресирате към тях. Вероятно искат да ни поставят пред свършен факт. Тогава, когато са направени всички номинации, когато си издигнат партийните лидери в съответната община, много трудно е да се бие отбой. Ако добрата коалиционна политика изисква своевременно да се проведат разговорите и по политиките, разбира се, и по фигури, които да са не просто консенсусни, печеливши, не е въпросът да подкрепим един или друг партиен функционер...
Водещ: Менда Стоянова мисля че каза, че е шизофренно поведението ви относно това, че подкрепихте БСП за подписката за Конституционния съд, подписката за дълга при условие, че вие самите гласувахте за този дълг. Тогава пък станаха и брожения в АБВ, вие подадохте оставка...
Георги Първанов: От „Позитано" ще чуете същите думи за това, че сме се съгласували нашата парламентарна група относно дълга. Това е една реторика, която е много характерна за крайните, радикалните, твърдите ядра. Подкрепихме БСП, за да покажем, че нашето гласуване, гласуването на нашата парламентарна група не е защото има нещо скрито-покрито, а за да се изчисти конституционния въпрос, правните измерения на този проблем. Но има нещо друго, което е още по-важно...
Водещ: За да няма съмнения, така ли?
Георги Първанов:...За което трябваше да си говорим с Михаил Миков и не само с него, с всички парламентарни партии - как ние проследяваме какъв мониторинг правим на реализацията на споразумението за дълга? Кой го прави, политици или журналисти дори? Аз отправям предизвикателство и към вас - кой анализира първите операции, които бяха направени от финансовия министър?
Водещ: Явно ще трябва да се срещна с финансовия министър, но той пък не обича да гостува в сутрешни блокове...
Георги Първанов: Поканете го, защото само АБВ реагира, отправихме едно открито писмо, в което зададохме три-четири въпроса. Защо в една стъпка се направи това, което трябваше да стане в две, защо наведнъж се изтеглиха такива суми, и защо и как ще се реализират тези суми?
Водещ: Каква ще е съдбата на Искров, няколко бързи въпроса за финал?
Георги Първанов: Той сигурно е помислил за себе си г-н Искров, да не го мислим. По-скоро да мислим за това как ще се справи неговият наследник, който и да е той.
Водещ: Г-н Близнашки - как си обяснявате неговата метаморфоза?
Георги Първанов: Вижте, Георги Близнашки е един добър конституционалист и аз съм го казвал неведнъж, но ние с него в политиката имаме спорове повече от 20 години, били сме на различни позиции. Не мога да си обясня неговото поведение в чисто политически план, а че неговото мнение и експертиза трябва да бъде ползвана при промяната в Конституцията, ако тя се състои, това без съмнение.
Водещ: Добре, благодарим ви.
Георги Първанов: И аз благодаря.