Играта на Георги Първанов

/КРОСС/ Когато през есента на 2001 г. БСП от немай-къде номинира председателя си Георги Първанов за президент, всички медии, както и неговите съпартийци единодушно обявиха края на политическата му кариера. Той обаче с голяма доза късмет и доста работа не само спечели изборите, но и повтори мандата на "Дондуков" 2 - нещо, което досега никой не е правил.

Когато тази седмица Първанов отново предприе рискована крачка в политиката, заглавията в медиите са сходни с тези отпреди 13 години. Поуката от опита на изминалото време е да не бързаме с изводите.

По-важното обаче е какво стои зад инициативата на бившия президент - лична амбиция или сложна схема с хоризонт бъдещи парламентарни избори и нова конфигурация на властта. И има ли тя потенциал да се превърне не само в алтернативна листа за левицата, но в алтернативна платформа изобщо за управлението.

Ако имаше някаква голяма изненада във вторник, когато се очакваше евродепутатът Ивайло Калфин да бъде представен като водач на листа за Европейския парламент, различна от тази на БСП, това беше ясното ангажиране с нея на Първанов. Нещо повече - първото му изречение на свиканата за целта пресконференция беше неочаквано ясно и директно: "АБВ тръгва към евроизборите със самостоятелна листа... АБВ е базата, върху която ще градим политиката си в близките седмици и месеци." Въпреки че отказа да напусне БСП, Първанов буквално за часове стана външен за партията фактор, като дори самият той я нарече конкурент. И докато социалистическата партия се луташе между пълното омаловажаване и неглижиране на потенциала му до демонстриране на разочарование и заплаха, че това означава разцепление, носовете на зрителите се заровиха в детайлите, а цялостната картина избяга.

От миналата седмица управлението се намира в нова ситуация. Допреди това изглеждаше, че трудно тя може да е по-лоша за Станишев, Местан и който още взима решенията по върховете на държавата, но сега срещу тях има нов противник, който тепърва започва да подрива и без това миниатюрната подкрепа за властта. Освен това Първанов не по-зле от тях познава задкулисието в политиката, а и умее да го използва. Другарският огън е изключително опасен не само със заявките, които направи до момента, а и с това, че легитимира ясно вътрешната опозиция в БСП. Досега никой (освен може би Георги Кадиев) не смееше публично да заяви недоволството си от това, което се случва в партията и държавата, без да рискува да бъде изолиран и обявен за предател. Сега несъгласните вече знаят, че заедно с тях са знакови фигури от левицата, които могат да предложат алтернативна платформа за политическите им кариери.

За управлението на БСП и ДПС това означава не просто още по-малка легитимност. Алтернативната листа на Първанов и Калфин на евроизборите най-вероятно няма да доведе до провал в теста, който управляващите сами си поставиха - БСП и ДПС да имат повече мандати от ГЕРБ, но е възможно партията на Бойко Борисов да е първа политическа сила. След избухването на протестите управляващите упорито повтарят, че оставането им на власт зависи от резултатите на вота през лятото. Сега още повече отпреди изглежда, че ще постигнат много по-нисък резултат от този, на който се надяват.

Това, разбира се, няма да ги свали от власт. Алтернативата на Първанов и Калфин поне засега не претендира да получава подкрепа от депутати, което би застрашило мнозинството. Бившият президент и евродепутатът изрично казват, че не искат да бутат правителството. За БСП и ДПС обаче това развитие на ситуацията означава рязко увеличаване на несигурността и появата на още един източник на критики, който е по-трудно да бъде заглушен.

Объркването и донякъде паниката в БСП и ДПС можеха да бъдат видени и през реакцията им на случилото се. Основната опорна точка на управляващите беше, че Георги Първанов прави услуга на ГЕРБ. Тя беше развита по различен начин от различните участващи във властта. Представителите на БСП го казваха меко. Лютви Местан използва израза, че срещу правителството се изправя "коалиция на политическата контрабанда "Мишо Бирата", а медиите под контрола на Делян Пеевски атакуваха гръмогласно с намеци за срещи между Първанов и Бойко Борисов и претоплени компромати срещу бившия държавен глава. С творческа интерпретация на опорните точки в спешната операция се включи и Николай Бареков, който поиска... "незабавна ексхумация на Мишо Бирата" и обяви, че от неговата "липса" интерес имат само Бойко Борисов и бившият президент.

Този PR слоган повтаря като схема "Гласуваш за Бойко, получаваш Костов", с който БСП се опита да се справи с ГЕРБ през 2009 г. Той показва най-малкото, че задкулисните сценаристи нямат много въображение

Алтернативната листа на Първанов и Калфин е крайният етап от развитието на много сюжети, като повечето от тях започват преди години. Зад решението да се направи втора лява листа стоят както сериозни идейни различия, така и вътрешнопартийни съперничества.

Какво цели Георги Първанов

Засега изглежда, че Георги Първанов тръгва на лична война със Сергей Станишев, за да го отстрани от ръководството на БСП. Атаката обаче е отвън, като цели да демонстрира, че е възможно да се привлекат гласове от лявото политическо пространство, извън тези на твърдото ядро на социалистическата партия. За целта използва европейските избори като тест за влияние, а начело на алтернативната листа слага може би най-успешният и популярен български депутат в Европейския парламент (ЕП) Ивайло Калфин. Очаква с него да тръгнат социалдемократическите формации (към една от които принадлежи Калфин), както и предстоящото да се регистрира като партия "Движение 21" на Татяна Дончева. За разлика от нея, която напусна БСП в края на 2013 г., Първанов мисли, че може да остане едновременно в партията и да работи за чужда листа. Това предизвика социалистите, сред които и досегашните негови привърженици да обявят чия страна заемат, а най-вероятно ще коства и изключването му, но след вота.

Впечатлението за игра ва банк срещу Станишев се появи заради посланията на Първанов при официалното представяне на реанимирането на проекта АБВ миналия вторник. Бившият президент защити правителството и не даде знак, че иска предсрочни избори, но нападна остро ръководството на БСП. Говори и за търсене на съгласие по национални приоритети, за което беше обвинен в съглашателство с ГЕРБ.

Зад част от думите му може да застане много по-широк кръг от този на левите симпатизанти - че управлението страда от пороците на партийните централи, че отговорът на въпроса кой опъва медиен чадър над Сергей Станишев води до отговора на въпроса кой предложи злополучното назначение за председател на ДАНС, за задкулисието, зависимостта на ръководството на БСП от външни фактор и т.н. Факт е, че в първите дни Първанов избягваше да споменава имена и остави всички да се досещат, но от реакцията на председателят на ДПС Лютви Местан в сряда е ясно кой се разпозна.

Разбира се, приказките на Първанов за задкулисието може да са просто опит да се хареса на масовите настроения - при избора на Пеевски миналата година той не излезе с твърда и ясна позиция, но ако е последователен, ще спечели повече от част от гласовете вляво. В същото време някои от тезите му са стари, други даже прекалено. Едно от първите политически послания на бившия президент миналия вторник беше заявката, че АБВ ще се бори против "лъжепатриотите и менте националистите". "Ще се опитаме да осмислим автентичния български национализъм", заяви той. Ако се погледне по-назад в миналото му като политик, първите му стъпки след 1989 г. са като кандидат-депутат от Общонароден комитет за защита на националния интерес (ОКЗНИ) в Кърджали, а и досието "Гоце" в някои среди може да е предимство, а не недостатък. От изказванията на Първанов сега стана ясно и че АЕЦ "Белене", и отмяната на плоския данък не са свалени от въоръжение.

Привържениците на Сергей Станишев твърдят, че схемата на бившия президент е подобна на тази на Иван Костов спрямо СДС през 2004 г. - да създаде нещо различно от БСП вляво, но в същото време да режисира смяната на председателя на партията, а накрая да коалира двете. А на въпроса защо сега отговорът е - за да предотврати очертаващото се надмощие на Станишев над ГЕРБ на предстоящия евровот. Ако социалистическата партия вземе повече места от ГЕРБ, това ще е изобщо първата му победа над партията на Бойко Борисов и ще означава бетонирането му на "Позитано" 20. Вече дори близките до Станишев прогнозират, че Първанов ще им отнеме малко, но достатъчно да не са първа политическа сила през месец май - удобно оправдание за идващия провал.

На какво разчита

Колкото и бившият президент да се кълне, че не иска разцепление в БСП и че няма никакво намерение да напуска партията, в нейните редици настъпи времето, в което всеки трябва да избира нечия страна. Логиката изключва едновременно да си в една формация и да работиш за конкурентната й листа за изборите, както си мислят, че може да направят Първанов и някои от хората около него. Ситуацията напомня за вица за жабата - когато лъвът накарал животните да се подредят от едната страна умните, а от другата - красивите, тя възкликнала " а аз какво, разкрачена ли да стоя".

Румен Петков например, който е областен председател на социалистите в Плевен, как би могъл едновременно да организира гласове и подкрепа за кандидатите на БСП за евродепутати (Сергей Станишев, Илияна Йотова и Георги Пирински например) и да прави същото за Ивайло Калфин?

Ако се съди по реакциите на депутатите, нито един от които не обяви намерение да напуска парламентарната група, а и на част от структурите на партията, които се обаждаха възмутени на "Позитано" 20 - този извор не е с голям дебит за Първанов. В историята на БСП позицията да работиш за конкуренцията, а да стоиш в партията винаги е била "предателство". За някои хора от левицата това е особено валидно в сегашната ситуация на протести и викове "червени боклуци" по улицата.

Придържайки се към целта да се смени председателят на БСП, сред съмишлениците на Първанов в партията има различия в тактиката. Тези, които избират да останат в структурите, смятат, че промяната на ръководството трябва да стане през конгрес и че така или иначе това са последните месеци на Станишев начело. Някои са склонни да винят Румен Петков, че е подтикнал Първанов да избърза, като е помогнал за контролирано изтичане на информацията за проекта, след което нямало връщане назад. Твърде ранното му обявяване спрямо изборите ще позволи на "Позитано" 20 да реагира и да организира кампания срещу Първанов и съмишлениците му. Изключвания обаче може да има след изборите, за да не се превърнат привържениците на бившия президент в жертви. Част от застрашените са кметовете на Перник (Росица Янакиева), на Попово (Людмил Веселинов) и бившият кмет на Троян Дилян Енкин, бившият председател на ДАМС Весела Лечева (уволнила майката на Делян Пеевски Ирена Кръстева като директор на тотото през 2005 г.), очаква се към тях да се присъедини и бившият министър на регионалното развитие Асен Гагаузов.

В своя защита част от тях признават, че са се съмнявали, че Станишев ще спази обещанието си Калфин да има избираемо място в листата на БСП, и не си е заслужавал рискът с изчакването.

Татяна Дончева, на която Първанов разчита да се включи към инициативата, обяснява, че поведението, което е избрала, е друго. "Аз не се целя в електората на БСП, напротив, мисля, че има 50 на сто избиратели, които не гласуват на изборите и ние трябва част от тях да накараме да ни припознаят като тяхна партия. Мисля, че има смисъл от нов проект вляво, и това е, което правим ние. Ние градим нова партия с наши си структури по страната, с нови млади лица. А не външни субекти да се опитват да променят БСП. Промяната на БСП си е работа на БСП", каза тя пред "Капитал".

PR експертът Нидал Алгафари, който работи за АБВ, обясни, че целта им са онези 600 000 гласа извън традиционно гласуващите за БСП. Организационният секретар на партията Димитър Дъбов обаче предрече пред в."24 часа", че проектът ще получи около 30 000 гласа и около 7-8 хил. гласа е допълнителният потенциал на Татяна Дончева. Един депутатски мандат в ЕП "тежи" около 150 000 гласа. Но числата на този етап обаче не са толкова важни, колкото процесите.

Защо се стигна дотук

Факт е, че никога люспите от БСП не са се превръщали във фактор в политиката през последните 24 години. Нещо, което всички политолози и социалисти повтарят като мантра при анализа за изненадващия ход на Георги Първанов. С изключение на самостоятелното влизане на Българската евролевица в парламента през 1997 г., в останалите случаи социалдемократите присъстваха в Народното събрание като коалиционни партньори на БСП, т.е качени върху нейната платформа. Това обаче, което не се отчита, е, че за пръв път политик от такъв ранг се отделя от партията майка. Човек с достатъчно авторитет (в средите на левицата), възможности и подкрепен от хора, които реално владеят структурите на БСП в провинцията и ръководили не една предизборна кампания (Румен Петков например).

Най-голямата лява партия винаги се е крепяла на баланс между интересите на различните течения в нея. За пръв път в сегашния парламент няма такова удовлетворение сред различните фракции в БСП. Всички депутати са лично подбрани и одобрени от Станишев и кликата около него. Нещо повече - и при назначаването на различни държавни длъжности председателят не се стреми да удовлетвори желанията на вътрешните си опоненти, а сякаш нарочно и демонстративно не се съобразява с тях. С игнорирането на опонентите си в БСП и високомерието си той сам попадна в изолация и е напълно логично Първанов да го атакува. Или както каза един отдавна напуснал социалистическата партия политик, "Позитания прекали с Пеевски".

Освен това Първанов знае, че никога повече не може да има претенции към председателското място в партията, след като се отказа сам на последния конгрес през 2012 г., преди да инкасира унизителна загуба заради апаратните хватки. Така обаче остави много хора, които го подкрепяха, да бъдат изолирани от Станишев, да спре развитието им, а и да попълни националния съвет със свои верни привърженици, с което още повече да се окопае.

Ефектите върху останалите играчи

От новата ситуация първият печеливш вероятно ще е ГЕРБ, защото АБВ ще отцепи гласове от БСП и най-вероятно партията на Бойко Борисов ще получи най-много мандати на изборите през май. Възможно е да отнеме и "плаващ" електорат, гравитиращ около "Атака".

Заради съвпадението на интереси с опозицията съществуват подозрения, че инициативата на Георги Първанов е предварително договорена с Бойко Борисов. Коментарите на "Позитано" 20 са, че дори е избързано с обявяването й, за да се спре роенето в партията на генерала, която вече се раздели с двама депутати. Съмненията се породиха и заради статус на Борисов в профила му във Facebook от миналия петък, в който казваше: "Всъщност истинският проблем в България е това, че няма лява партия. В момента имаме т.нар. левица, която изцяло се ръководи от ДПС и в същото време основните им тези са повече центристки и десни. Давам пример с въвеждането на плоския данък, с отказа да се премахне данък лихва и т.н." Няколко часа по-късно АБВ излезе с остра декларация, подписана от Първанов, Калфин и бившия ректор на УНСС Борислав Борисов за последния скандал с Волен Сидеров и мълчанието на БСП по него - първо проявление на алтернативната листа.

Междувременно бившият вътрешен министър Румен Петков забърка още една интрига. Пред БНТ този четвъртък той разказа, че преди три месеца е говорил с Борисов за рестартиране на проекта за АЕЦ "Белене" от чужд инвеститори. На срещата бившият премиер обещал подкрепа от групата на ГЕРБ, при условие че държавата няма да има разходи по изграждането й, нито задължение да изкупува определена квота електроенергия. Ден по-късно било съобщено на Пламен Орешарски, а после и на ръководството на БСП. Петков се възмути, че темата още не е повдигана в парламента. Прави впечатление, че за разговори с ДПС не се споменава.

Именно от движението дойде най-острата реакция спрямо АБВ. Това беше на пръв поглед изненадващо заради предполагаемите добри връзки на Първанов с Ахмед Доган. Зад реторическото опиянение на Местан, че премиерът е застрашен от нова коалиция на политическата корупция "Мишо Бирата", в която влизат ГЕРБ, АБВ и реформаторите, обаче най-вероятно се крие недоволството за критиките към Делян Пеевски.

На "Позитано" 20 са спокойни за отношенията си с ДПС. "Не се съмняваме в партньорите си. Никога БСП и ДПС не са имали повече власт, отколкото в това управление. По време на тройната коалиция НДСВ се бяха разпищолили", каза по този повод човек от съветническото обкръжение на Сергей Станишев.

При всички случаи обявяването на отделна евролиста ще катализира сериозни центробежни процеси в БСП, чиито крайни резултати могат да бъдат или свалянето на Сергей Станишев от лидерския пост, или изолирането на Георги Първанов. Това ще зависи от подкрепата, която бившия президент ще получи вътре в средите на БСП и от радикалността на действията на ръководството на БСП срещу него и поддръжниците му. На този етап, ако зад истеричната защитна реакция на БСП и ДПС прозира страх от разклащане на властта, Георги Първанов може да се поздрави с немалък успех. Играта му обаче тепърва започва. Да нарушиш мълчанието в стресираната левица е добре, но това е само началото на епоха на гласност там. До преустройството има още време.

Автор: Елена Старидолкса, Капитал