С вълшебен океан от звуци заляха зала „България" Гжех Пьотровски и Теодосий Спасов

/КРОСС/Вълшебен океан от звуци заля снощи зала „България".

Брилянтният концерт на Теодосий Спасов, женски хор „Българските гласове - ангелите" и струнен квартет на Classic FM Radio бе под майсторското диригентство на Гжех Пьотровски /композитор, саксофонист/. А поводът - 65 години Полски институт в София.

Саксофонист, композитор, музикален продуцент, аранжор, издател - многообразен и вдъхновяващ образ на музико-сърцевед. Фокусникът Пьотровски завладя още с появата си публиката в зала България. 

С композиция Zakopane на цигуларя Матеуш Смочински полски етно звуци от Татрите заподскачаха в игрив джаз под лъковете на цигуларите от Atom string quartet. Публиката затаяваше дъх в очакване на нови и нови вълни звучна любов или спонтанно избухваше в аплодисменти пред усмихнатото лице на диригента.

Вековното богатство на каноничната Bogurodzica затанцува извън характерните очакванията за религиозното с ново усещане за обич и тайнственост. Още, още, още - уверено помахва към изпълнителите Пьотровски и се смее щастливо към омагьосаната публиката. Ей сега ще чуете! И отново се захваща тук да изтъкне тон, там да подчертае кресчендо или пък да разиграе упоителните камбани на някоя цигулка с леки, вдъхновяващи жестове към изпълнителите, които подхвръкваха като омагьосани.

От рояла Марчин Вашилевски прибави клавирното богатство и спря дъха на публиката с любовната песен Zakochanek, която трептеше на места в закачливо стакато на цигулките и вилончелото.

Със запретнати ръкави на маг, диригентът Пьотровски и изпълнителите извадиха от дърво, метал и плът лечебна градина от звуци и я поднесоха към всички около сцената и балконите на залата. Роберт Лути /ударните/ и Себастиан Випих /басите/ изведоха мелодиите на ливадите в планинското подножие, а неравноделните ритми на Теодосий Спасов пращаха музикалните вихри ту към полските Татри, ту към българските Родопи, но все с послание за обич и мир - (композициите "Тих вятър вее", "Дъмба", "Jeziora", "Тъпан бие") .

Ясно е, истински пълно стана вълшебството с гласовете на женски хор "Ангелите" с диригент Георги Петков - безкраен наниз от водопади, ручеи, сладки птици и кристален звън полетяха из залата.

И след последните звуци на бис, публиката настояваше с потропване на крак и пляскаше на музикантите да останат. Но жаждата за музикални предизвикателства ги тласна към нови аудитории.
До следващия път - когато ще се съберат в България, обеща Пьотровски.