Започна обратното (б)роене за режима на Путин

Последният от руските царе, който посяга на водката в опит да спре пиянството на своя народ, е бил Николай Втори. Царуването му завършва с гражданска война и разстрел на цялото му семейство в Екатерининбург.

Последният съветски лидер, който опита да отрезви съветския народ, изправен пред неизбежния фалит на крайно милитаризираното си стопанство, беше Михаил Горбачов ( Ленин здраве да му дава, още е жив). След опита за преврат срещу него през август 1991-ва се разпадна СССР, най-голямата световна империя.

Последното нещо, което трябваше да направи Путин, е да върви по същия път, ако иска да се задържи на трона в Кремъл. Обаче явно не се учи от предшествениците си-вероятно няма избор, а и си е повярвал, че ще му се размине.

В Русия вдигат цената на водката на две стъпки заради повишаването на акциза, съобщават руските медии.
Първото увеличение е от 10 март, когато половин литър водка става най-малко 199 рубли, което е около 8 лв.
Второто поскъпване ще влезе в сила от 1 август, когато половин литър водка ще струва най-малко 220 рубли.
Причината за увеличението на цената на най-популярната напитка в Русия е увеличението на акциза на алкохола с над 9 процента, който от 400 става 500 рубли за литър чист спирт.
В определянето на цените се включва още стойността на ръжта, пшеницата и ечемика, които се използват при производството на етиловия спирт, и цената на гроздето, от което се приготвят винени дестилати. ( Медиапул)

Путин знае не по-зле от моя скромна милост какво означава да дръпнеш чашката от масата на руснака. Фактът, че въпреки това го прави, е най-яркото доказателство колко е закъсала икономиката на командваната от него една шеста от света, която осигурява 70 на сто от своя бюджет благодарение на износа на природни богатства и по този показател не се различава от доста страни от т.н. трети свят, зависими по подобен начин от природните си богатства ( а не от труда на своя народ и ефективността на икономиката си).

Обратното (б)роене за режима на Путин започва да тиктака.

Коментар на Иво Инджев