-
10 Дек 2025 |
- USD / BGN 1.6807
- GBP / BGN 2.2391
- CHF / BGN 2.0840
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Сори, но Путин не е луд
13 Март 2014 | 11:33
/КРОСС/ Докато обсъждаше руската инвазия в Крим в предаването на CBS Face The Nation държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви: „През 21-ви век не може да се държиш като през 19-ти - да нахлуваш в чужда държава под напълно измислен претекст." Същевременно Кери предупреди останалата част от света, че президентът Барак Обама разполага с „всички карти на масата", включително и използването на военна сила, въпреки, че той определи този евентуален избор като „решение, което няма да послужи добре на света." Миналата седмица пък по време на разговор между Обама и Ангела Меркел, германският канцлер изрази мнение, че държавният глава на Русия Владимир Путин е изгубил „допир с реалността" и сякаш „живее в друг свят". Самият Обама обвини Путин, че гледа на кризата в Украйна като шахматна дъска от времето на Студената война, като същевременно единият му крак продължава да се уповава на старите начини на правене на бизнес - тези от времето на Студената война.
Упреци към военните действия от страна на Русия се появяваха от различни краища на света. Въпреки това обаче коментарите на западните лидери заслужават специално разглеждане. Изглежда, че всичките техни изказвания се базират на едно споделено заключение, а именно - при превземането на Крим президентът Путин се е държал ирационално, действайки под влиянието на погрешни, че дори и луди предположения. Главната идея обаче е, че Западът и по-специално Съединените щати са подкрепили протестите в Киев, които успяха да свалят от власт президента на Украйна Виктор Янукович. Тук е редно да се вметне една анкета, която може би ще се стори пресилена на западните лидери - проучване на общественото мнение на Левана Център показва, че множеството от сънародниците на Владимир Путин се съгласяват с него и одобряват неговите действия.
Не е изненада за никого, че Путин е достигнал до заключението, че зад протестите на Майдана стои САЩ. Още през 2011 година той шумно обвини американските неправителствени организации в изригването на опозиционните демонстрации в Русия. Освен това, през февруари месец, Виктория Нуланд, заместник-държавният секретар на САЩ, заяви, че след постигането на независимостта на Украйна през 1991 година, правителството на САЩ е похарчило повече от пет милиарда евро за „подпомагането" на „демократичните умения", „гражданското участие" и „доброто управление" на страната. Помощта е предоставена, доколкото е известно, съгласно Закона за подпомагането на свободата, който е в сила от 1992 година и има за цел стимулирането на бившите съветски икономики. За руснаците обаче думите на Нуланд бяха тълкувани в смисъл, че Съединените щати са разпалили Евромайдана, като същевременно са платили на участниците в масовите протести и са ги обучили как правилно да използват оръжия. Още миналата седмица по време на конференция Путин заяви, че „Западните инструктори са дали всичко от себе си да обучат въоръжените отряди на Майдана."
Кери и Меркел изглежда, че са забравили, или са избрали да игнорират, многобройните агресивни стъпки, които Съединените щати предприеха след края на Студената война с цел намаляване на влиянието на Русия. Да не говорим за американските военни намеси и интервенции по целия свят. Докато ядрената програма на Техеран между двете суперсили отслабваше, най-мощният съюзник на Запада - НАТО, се разшири тройно, въпреки обещанията на бившия президент Джордж Буш към този на Русия по онова време Михаил Горбачов, че групата няма да се разширява. НАТО въведе балтийските страни през 2004 година и положи основите на членството на Украйна и Грузия. Янукович отхвърли такива планове за Украйна още през 2010 година, но новият украински парламента току що въведе законопроект, който предлага страната отново да се стреми към членство.
Съветският съюз вече не съществува, но същността му бе създадена специално, за да се противопоставя на нарастващата военна мощ, като тази на бюджета на Пентагона например, който нарасна внушително до 2011 година, когато достигна 700 милиарда долара. Освен това, през 2012 година, САЩ се оттегли едностранно от договора си с Москва, който забраняваше анти-балистичните ракети, както и разполагането им в Източна Европа. Изводът, който Путин си изведе тогава? - Съединените щати са твърдо решени да поддържат и увеличават своята хегемония и то за сметка на Русия.
Инвазиите тип „19-ти век" справяне с неприятните режими ли са? Едно изследване след края на Студената война дава основание да не мислим така. През 1994 година американските военни служби наложиха ембарго на Хаити и изпратиха войски, които да възстановят режима на сваления президент Жан -Бертран Аристид. През същата година президентът Клинтън започна да разполага военните (под егидата на НАТО) на територията на Балканите, където събитията достигнаха своя връз през 1999 година, когато в продължение на 78 дни се бомбардираше Сърбия, което доведе до отцепването на Косово и в крайна сметка лишаването от свободата и екстрадирането в Хага на сръбския президент Слободан Милошевич. През 2001 година САЩ нахлу в Афганистан, свали от власт радикалния, ислямистки талибански режим и ръководеше избирането на бъдещия президент на страната Хамид Карзай. Две години по-късно администрацията на Джордж У. Буш оркестрира „Коалиция на желаещите", с която нахлу в Ирак и свали президента Саддам Хюсеин, който впоследствие предаде на иракското правителство, което пък от своя страна го вкара в съда, а след това и го екзекутира. Поводът за войната в Ирак - оръжията за масово унищожение така и не бяха намерени. През 2011 година, под прикритието на наложената забрана за полети над Либия, САЩ предложи важна военна подкрепа на западните коалиционни сили по време на операцията под кодово име "Зора на Одисеята", която завърши със свалянето от власт, преследването и бруталната извънсъдебна екзекуция на либийския лидер Муамар Кадафи.
Далеч от поведението на „19-ти век", бомбардировките, нахлуването в чужди страни и свалянето на режими са едни от опциите, които Съединените щати са готови да използват срещу своите противници. Екзекуцията на Кадафи например е известна с това, че не се приедобре от Путин. През 2011 година Путин многократно и гневно осъди НАТО за това, че използва забраната за полети над Либия като претекст за допускането на убийството на Кадафи. Подобна съдба може би щеше да очаква и Виктор Янукович, ако той не беше избягал в Русия. Фактът, че Западът доста бързо призна новото временно правителство на Украйна, което дойде на власт вследствие на масовите демонстрации, след като Янукович отстъпи пред исканията на опозицията за нови парламентарни и президентски (които той щеше да изгуби), може да подсили убеждението на Путин, че САЩ не само работи за подкопаването на неговите съюзници, но дори санкциите за смяната на режима могат да застрашат и собственото му физическо оцеляване.
Западът, и по-специално САЩ, трябва да признаят, че инвазиите и смяната на режима, които те извършиха, по никакъв начин на успяха да разсеят представите, че те търсят световна хегемония, но и че са убедили Путин, че той е в безизходица не само по отношение на руското господство по границите на страната, но и спрямо бъдещето на правителството му и на живота му. Западът си беше нарочил и други авторитетни управници през близкото минало, които също бяха набедени в същото. Путин е като урок по история. Това е призив за преразглеждането на историята и на американските интервенции по цял свят - интервенции, спрямо които руският лидер е без съмнение един студент. Президентът Обама и неговият тираничен държавен секретар трябва да приемат като даденост цинизма, който тези интервенции отдавна генерираха извън границите на Съединените щатите. Същевременно трябва да формулират техните местоположения и политики и да ги вземат под внимание.
Също така би било добре Обама да разкрие и признае пред американския народ това, което е вече болезнено очевидно откакто е на власт: има проблеми в чужбина, кървави и трагични, които САЩ не може просто ей така да реши чрез военна намеса или по някакъв друг начин. САЩ има малко средства, с които би могла да се противопостави на руското влияние в Украйна, не може и да изкара руските военни от Крим. Студената война свърши, но „шахматната дъска", на която Русия и САЩ си играят е прекалено малка и при това се намира в задния двор на Русия. Очаква се, че Путин ще се интересува от това какво се случва там и ще работи усилено, за да насочи събитията в полза на своята страна. Същевременно Путин не е единственият, който вижда какви биха били отговорите на една такава криза, изиграна на „шахматната дъска". Ако Обама признае тази своя грешка, той би могъл да предотврати един потенциално катастрофален мач.
Коментарът е на Джефри Тайлър за списание Foreign Policy.
БЪЛГАРИЯ
СВЯТ
РУСИЯ
ПОЛИТИКА
ИКОНОМИКА
КУЛТУРА
ТЕХНОЛОГИИ
СПОРТ
ЛЮБОПИТНО
КРОСС-ФОТО
АНАЛИЗИ
ИНТЕРВЮТА
КОМЕНТАРИ
ВАЛУТИ
ХОРОСКОПИ
ВРЕМЕТО
НОВИНИ ОТ ДНЕС
НОВИНИ ОТ ВЧЕРА
ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
ИСТОРИЯ
НАУКА
ШОУБИЗНЕС
АВТОМОБИЛИ
ЗДРАВЕ
ТУРИЗЪМ
РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС
ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА
ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ
ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА
ПРАВОСЛАВИЕ
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.