В държавата има достатъчно възможности за работа, но няма желаещи да я вършат

/КРОСС/ "Когато човек излезе достатъчно рано да живее самостоятелно, а не с родителите си, това помага в бъдещото му развитие, понеже той отрано започва да планира разходите си за наем, храна и така нататък. Просто човек се научава на повече отговорности и това е положително." Това каза в сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин" предприемачът Красимир Дачев.

"В държавата има достатъчно възможности за работа, но няма желаещи да я вършат. Грешката на държавата е, че от дълги години субсидира специалности без оглед дали те са нужни към този момент на икономиката ни. Тя трябва да субсидира тези специалности, които след това ще създадат кадри в сферите, където икономиката ни е по изявена и където те ще помогнат за реализирането на приходи. А това, което прави държавата е да създава кадри без оглед дали след това те ще имат някаква реализация", каза още той.

"Държавата двадесет години отсъства и просто наблюдава отстрани, вместо още от малки да обяснява на хората, че за да имат в бъдеще работа, те трябва да следват в тези, тези и тези специалности, защото те са реално нужни и изкарват пари за икономиката. Вместо това ние наблюдаваме създаването на множество специалности, които може би звучат добре на младите хора, но имат много малко или никакво реално приложение в икономиката", категоричен бе той.

"Отдавна в университетите съществува дебата доколко трябва да се финансират и образоват кадри във всички сфери и доколко те трябва просто да образоват хората в определени нужни и важни за икономиката ни специалности. Съществува обаче и тезата, че ако човек е избрал да следва например фламандска филология, той след това трябва да си направи сметката и да поеме своята отговорност да си намери работа след това, а не да обвинява държавата, че тя не му я е осигурила." Това каза от своя страна социалният антрополог Харалан Александров.

"От двадесет и няколко години в България се наблюдава сред определени фамилии и семейства така наречения манталитет на гетото, в който поколения от едно семейство никога или от дълги години не са работили някаква работа. Така по-младите членове на семейството нямат реален пример, който да се стремят да следват и на който да подражават. Така в един момент липсата на работа за младите не изглежда като някакъв проблем, което в никакъв случай не е правилно поведение и не спомага за бъдещата им реализация", каза Харалан Александров.