Споко, лапундери!

/КРОСС/ Правителството възнамерявало да вкара 20-30 корумпирани властници в затвора. За целта щяло да бъде създадено ново специално звено, което да разследва всички политици, министри, висши чиновници, шефове на агенции. То обаче „ще се занимава единствено със случаи, при които щетите за бюджета надхвърлят 1 млн. лв. или поисканият подкуп е над 1 млн. лева, пише в доклада „Стратегически насоки за борба с корупцията". За сметка на това, в новата структура ще участват „поне 200 прокурори, следователи, оперативни работници от МВР и данъчни инспектори от НАП".

Враговете на новата власт веднага заключиха, че планираното вкарване на 20-30 корумпирани политици в затвора е*ава цялата идея за правосъдие. Стигнаха дори дотам да сравняват поставената цел с логиката на пролетарския преврат да се накажат определени, предварително избрани хора, които в очите на комунистите са били престъпници.

Колегата Явор Дачков заядливо попита: „И кой ще реши кой е корумпиран? Аз се сещам само за едно безпорно доказателство, направено със СРС и изобличаващо неопровержимо Бойко Борисов в злоупотреба с власт и възпрепятстване на митническа проверка, както и на прикриване на контрабандно производство на алкохол. Това означава ли, че ще започнат от него? А ще има ли съд? Или направо ще го вкарват в затвора?"
Тревогите, разбира се, са напълно излишни.

Самият министър на правосъдието Христо Иванов неотдавна ни успокои: „През годините ние създадохме множество институции с антикорупционни правомощия, но никоя от тях не се оказа камъчето, което да „обърне колата" на корупцията. Някои от тях изобщо не заработиха, други дори бяха използвани за злоупотреба с власт." Дали да не се обзаложим, че и новото звено ще се окаже едно голямо... нищо?

Да видим как е сега:

1. Имаме Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). За това с какво се е занимавала при първото управление на ГЕРБ, научихме от прословутите тефтерчета на Филип Златанов. В тях пишеше кой да се „удари" или „оправи", все по указание на хора с инициали И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б. В крайна сметка тефтерчетата изчезнаха, а тия дни прокуратурата обяви, че за потъването им няма виновни. Актуалната информация в сайта на комисията пък е свързана най-вече с обучителни семинари и решения за прекратяване на производства по сигнал.

2. Имаме Сметна палата, където редовно постъпват декларации за финансовото и имотно състояние на властимащи от всякакъв калибър. Миналата година одиторите откриха несъответствия при близо 200 души, но сред тях нямаше министър. Излязоха данни само за един зам.-министър и десетима депутати, но не се е чуло да им е наложена ревизия от НАП или проверка в ДАНС.

3. Имаме Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, известен като БОРКОР. Той изготвя тонове становища и доклади, само че никой не им обръща внимание. Причината е проста - те са с препоръчителен, а не задължителен характер. Освен това звеното има право да анализира само законопроектите на Министерския съвет, но не и на депутатите, нито пък поправките, които се промъкват в парламентарните комисии.

4. Имаме Главен инспекторат към Министерски съвет и съответните инспекторати към министерства и други ведомства. До този момент те също не са санкционирали нито един министър.

4. Имаме Държавна агенция „Национална сигурност", в чиято структура миналата година се намираше и ГДБОП. За 2014 г. обаче ДАНС отчете едва 29 „реализации" срещу корупция, като най-високопоставените задържани и обвинени бяха двама зам.-кметове на областни градове. Междувременно агенцията попадна в регистъра на БОРКОР за срамно нагласени обществени поръчки със своя поръчка на автомобили.

5. Имаме Специализираните наказателни съд и прокуратура, които би трябвало да се занимават с процеси срещу премиери, министри и т.н. по веригата. Но там рядко попадат дела, свързани с корупция. Подсъдни на тези магистрати по закон са основно престъпленията, извършени от или по поръчка на организирани престъпни групи - убийства, отвличания, трафик на хора, контрабанда, пране на пари, разпространение на наркотици и др.

6. Имаме Комисия за конфискация на имущество, само че тя се занимава със запори на имущество на обвиняеми за незаконно оръжие, лихварство и т.н. А, и на една „разградска омайница" (цитатът е от прессъобщение, в което става дума за жена, мамила чужденци с обещание за брак). Същевременно за един бивш зам.-председател на парламента, който стана „клиент на прокуратурата", още тече проверка.

Накратко схемата, която за повече прегледност беше описана от колегата Ясен Люцканов в сп. „Тема", изглежда така: Още като бъде избран и периодично след това, даден министър е проверяван за конфликт на интереси от ресорната комисия. Имуществото му се проследява за съмнително забогатяване от Сметната палата. Следи се и дали работи по закони, прегледани предварително за заложени „вратички" от БОРКОР. Всичко, което подписва, трябва да е под лупата на поне два инспектората. Ако все пак се замеси в някаква схема, трябва да бъде изобличен от ДАНС, арестуван от МВР, обвинен от специализирана прокуратура и осъден от специализиран съд. А това, с което се е „облажил", да бъде конфискувано от комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Целият този механизъм би следвало да работи единно, гладко и по план, разработен в Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет и одобрен от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в Народното събрание.

Защо тогава е нужно ново специализирано звено?

То щяло да работи по румънски образец, обяснява ресорният вицепремиер Меглена Кунева. Хубаво, но не е зле да се припомни, че Комисията за конфликт на интереси беше създадена по брюкселско изискване, а комисията за конфискация на имущество - по идея на посолството на САЩ. БОРКОР пък беше проект на експерт от Германия. С други думи, няма гаранции, че успешно ще „присадим" румънския модел, нищо че в самата Румъния Националната антикорупционната дирекция (DNA) работи на пълни обороти. Тя вече изправи 1100 държавни служители на съд, включително 12 настоящи и бивши министри. Над хиляда от делата завършиха с постановяване на ефективна присъда и само 9% от тях - с оправдателна. Ръководителката на антикорупционното звено Лаура Кьовеши наскоро се оплака пред ДПА, че персоналът постоянно не достига: през 2014 г. 85 прокурори са работили по общо 9100 случая, т.е. средно на прокурор са се падали по 105. Това обяснявало защо миналата година били „спасени" едва 10% от отклонените от осъдените лица 310 млн. евро, които, по думите на Кьовеши, щели да стигнат за годишните заплати на всички лекари в Румъния.

Е, у нас с това ще се захванат „поне 200" души, а целта са само „20-30 корумпирани", което все пак дава известна надежда. И един-двама да влязат в затвора, пак ще кажем мерси...

Впрочем ако трябва да се отчетат бързи резултати, Явор Дачков е прав - налице е безпорно доказателство, което уличава българския премиер в злоупотреба с власт. Налице е и ефективна присъда от четири години, потвърдена на втора инстанция, срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. При това тя е за престъпление срещу правосъдието, по чл. 288 от Наказателния кодекс, който предвижда шест години лишаване от свобода за орган на властта, умишлено осуетил преследване с цел да избави другиго от наказание. Тримата съдии от Софийския апелативен съд дори нарекоха Цветанов „опасен за обществото"!

Кой знае защо обаче същият продължава да оглавява ПГ на ГЕРБ и се стяга отново да бъде шеф на предизборния й щаб. В негова защита се изправи цялата партия, от парламентарната трибуна беше изчетена безпрецедентна декларация, в която присъдата му се сравняваше с...присъдите на т. нар. Народен съд. За това, че като министър Цветанов доказано е разпънал политически чадър над бившия антимафиот от Велико Търново Орлин Тодоров, който използвал БОП като бригада за частни поръчки и редовно докладвал на местен бизнесмен секретни разработки, от ГЕРБ го изкараха жертва на съдебно-политическа репресия. И, разбира се, настояха да получи „справедлив процес", което в превод означава да бъде оправдан.

На този фон с лекота можем да си представим как ще работи и новото звено, както и срещу кого ще работи. От „нашите" най-много да бъде изпържена някоя цаца като онзи печален образ Филип Златанов, а от „техните" - някоя мренка от средния ешелон.

Но няма защо да гадаем: за каква решителност става дума в действителност, ще разберем по развитието на скандала с подалия оставка шеф на парламентарната здравна комисия Стоян Тонев. Или по липсата на развитие. Все пак можем да се сетим за поне 20-30 подобни примера само при последните две-три правителства. И съвсем не е нуждо да се връщаме още по-назад, за да възкликнем бодро: Споко, лапундери!

Любослава Русева

„Редута”