Промяна на президентите или президенти на промяната

Шут на Обонго

Американец ли е Обама? Не става въпрос дали има американски паспорт. Вероятно има. Но не може да се каже същото за културата и манталитета му. В първите дни след избора на Тръмп се състоя среща в Овалния кабинет, на която Барак Обама обеща на своя приемник, че ще получи най-безпрепятственото предаване на властта в историята на Америка. Сега, две седмици преди деня, в който Тръмп и Обама заедно ще минат по Пенсилвания авеню, безпроблемната смяна на властта практически е под въпрос. Президентът Обама до такава степен промени стратегията си спрямо своя приемник, че вече предаването на властта започва да прилича на опит за преврат, а не на традиционна конституционна процедура. Може би горещата хавайска кръв на Обама си казва думата. Или задкулисните му кукловоди са решили да направят последен опит да бламират дейността на бъдещия президент, но факт е, че сме свидетели на поредица от нелепи действия, чиято цел е да блокират управлението на Тръмп. Обама се старае на всяка цена в последния момент да увековечи резултатите от своето управление и да лакира репутацията си. Това особено пролича и при прощалната му обиколка в Европа. Самият Обама даде сигнал, че смяната на властта няма да бъде безпроблемна, като заяви пред списание The New Yorker: „Ако изборите бяха спечелени от Хилъри Клинтън, аз можех просто да й предам ключовете. Само трябваше да погледнем дали документите са наред и след това аз просто щях да изчезна. В сегашната ситуация ми се струва, че съм длъжен да дам някои съвети на този, който ще продължи като избраник на народа”. Съветите на Обама приеха формата на бойни действия. Първо, той постави под съмнение легитимния избор на Тръмп с дирижирани протестни действия срещу него. Второ, последваха измислените хакерски атаки на руснаците в предизборната кампания. След това, за да усложни максимално отношенията на Тръмп с Русия той експулсира 35 руски дипломати, в очакване на ответна реакция от страна на Путин и надеждата за тотално замразяване на диалога между двете държави. Наскоро пък Обама включи две големи части от териториите на щатовете Юта и Невада в списъка на т.нар. национални резервати. Това означава, че плановете за строителство на нефтопроводи, или за развитие на мащабно животновъдство, или на каквато и да било друга стопанска дейност на тези територии става невъзможно в бъдеще. Новият президент не може да отмени това решение. Същото се отнася и за решението на Обама да определи за резерват голяма територия в Арктика, което влиза в остро противоречие с обещанието на Тръмп да увеличи проучвателните сондажи за нефт на тази територия. Но най-съществената промяна във външнополитическия курс на САЩ Обама направи в Съвета за сигурност на ООН, където Америка за всеобщо учудване на всички не наложи вето на резолюцията за забрана на строителството на Израел върху палестинските територии. Това става в момент, в който Тръмп по настояване на Израел убеди своя приятел египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси да отложи внасянето на резолюцията. По този повод Обама каза: „Аз настоявам, че особено във външната политика трябва решително да подчертаем, че в страната не може да има едновременно двама президенти”. Може би Обама има право да твърди това, но едва ли е без значение фактът, че непосредствено преди оставката си, в нарушение на конвенциите, той радикално променя външнополитическия курс на САЩ. Тук няма да споменаваме и множеството други по-малки или по-големи мини, които Обама залага в оставащите дни по пътя на новия президент. Създава се впечатлението, че Обама и неговата администрация едва сега осмислят резултата от изборите и разбират, че те вече няма да управляват страната. А този, който идва на смяна, радикално ще промени курса. Това крие опасността Обама да не успее да увековечи резултатите от своето управление и да не си осигури място в политическия Партенон на САЩ. С действията си Обама фактически призна, че относно избора на Тръмп той счита за недействащи общите правила и има намерение да играе по свои правила, макар и в ущърб на Америка. Всъщност дали за Обама Америка вече има някакво значение? Тази Америка, която той управляваше, потъва. Потъва и Европа, която следваше безропотно неговата политика, макар и по други причини. Неговият приоритет беше просперитетът на Уолстрийт, а това разедини Америка. На Стария континент Обама успя съвсем целенасочено да изгради нова стена между Западна Европа и Русия. Европейските елити аплодираха намерението му да раздели завинаги Европа от Русия. Сега еврократите твърдят, че се боят от Тръмп. Но превръщането на Обама в своеобразен фетиш е симптом за самоубийствените склонности на тези елити. Ставаме свидетели на поредния акт на подчинение на европейската супербюрокрация на заповедите, идващи от задокеанския господар. Дори, и ако тези заповеди водят към смърт. През втората половина на ноември Обама се появи в Европа, за да даде прощалната си целувка. Усещането беше, че това е целувката на смъртта. Лошото е, че ако европейците не спрат да вървят по пътя, който им сочи Обама, скоро могат да изчезнат от лицето на земята, а Обама ще продължи да се усмихва. Брюкселските еврократи, зомбирани от идиотските внушения на Обама, възприеха едно изключително ирационално поведение и бяха готови всеки момент да провокират трета световна война. Никой като че ли не си даваше сметка, че това щеше да бъде най-кратката война в историята на света и броени секунди след започването й от европейския континент щеше да остане само една територия, посипана с радиоактивна пепел. Обама обаче не го е грижа за това. Изказванията на Тръмп са само думи, докато действията на Обама са война. Стоящите до Обама клакьори се опитват да внушат, че Тръмп е луд. Погледнато от позицията на Европа хипотетичните мерки на Тръмп са като детско говорене в сравнение с омразата на Обама. Действията на Обама се реализират чрез провежданата от него политика, тоест те имат структурен характер. Докато приказките на Тръмп са по-скоро емоции. Не е учудващо, че фаворитът за президент на Обама, Хилъри Клинтън, получи безрезервната подкрепа на американските милитаристи. Но странно е защо Европа, която е мишена на омразата, демонстрирана от Обама, също подкрепя Клинтън, а нейните лидери открито изразиха съжалението си от победата на Тръмп. Истината обаче е, че тази Европа на Обама вече е ходещ мъртвец. Европейските бюрократи прогресивно губят доверието на обикновените европейци и затова отчаяно се държат за Обама, като удавници за сламка. Като истински либерални фундаменталисти те вярват и споделят омразата на Обама и се надяват статуквото да се запази. Горчивата истина е, че за отиващия си Обама Европа е само един консуматив, а за европейските елити липсата му е тотална загуба на посоката и сблъсък с враждебната реалност, където обикновения европеец не желае повече да бъде управляван от тях. Посоката на времето се промени. През тази година предстоят избори във Франция, Германия, Холандия, България и вероятно Италия. Във всяка от тези страни гражданите, желаещи промяна, са мнозинство. Те искат управление на реалностите и здравия смисъл, а не абсурдите на политкоректността. Те искат прости неща като работа, дом, прилични доходи и образование за децата си. Те искат да ходят на църква, а не на гей парад. Те не искат да ги заливат вълни от бежанци, на които да бъдат заложници в собствените си страни. Днешният брюкселски елит обаче не може да предложи това. Затова, казвайки сбогом на Обама, нека да му пожелаем да отнесе със себе си в килера за вехтории и европейските комисари, предвождани от Меркел и Оланд.

09.01.2017 18:47:13

Перо

Има и една разлика между Тръмп и Радев - американецът идва с нов екип - гаранция за радикална промяна, докато нашият се готви да управлява с хора от екипа на Симеон. Дано да не съм прав, но ми се струва, че пак ще сме откъм страната на булката.

08.01.2017 10:53:28

Анонимен

КРАТКО И ЯСНО. ЧУДЕСЕН АНАЛИЗ.

07.01.2017 21:43:10