Заплаха за националната сигурност е цялостната социално икономическа обстановка

/КРОСС/ „В последните 24 години, от началото на прехода до днешни дни, могат да се идентифицират 2 случая на икономически предпоставки, довели до действителна заплаха за националната сигурност - мораториумът върху плащанията по външния дълг на страната, наложен в началото на 1990 година и дал отпечатък върху цялостния ход на реформите в следващите няколко години и драматичната монетарна, финансова и банкова криза от периода 1996-1997 година", това заяви министър-председателя Пламен Орешарски по време на заседанието на КСНС.

„От тогава досега проблемите с държавните дългове могат да се считат за решени. Монетарната и банкова системи също бяха сериозно заздравени и днес не могат да се третират по какъвто и да е начин като заплаха за националната сигурност. Днес като заплаха за националната сигурност може да се счита цялостната социално икономическа обстановка в страната,формирана в последните няколко години. Години, в които началната икономическа рецесия прерасна в депресия, висока безработица, растящо неравенство и катастрофален спад на доверие в институциите, което градихме с променлив успех през целия период на прехода. Това е предизвикателство, което изисква целенасочени усилия за възстановяване на инвестиционната активност, защото инвестициите са утрешният растеж", каза още премиерът.

Според Орешарски друг голям проблем е нарастващото несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на трудовия пазар, което също предполага инвестиции в образованието и обучението.

„При подготовката на доклада сме стъпили на вече приети стратегически насоки на развитие, преодолявайки характерната за нас като общество склонност да започваме на ново, като по-умни, интелигентни и красиви от предходните власти. В този смисъл,стратегическите приоритети в средносрочен аспект са функция както на сложилата се степен на социално-икономическо развитие на страната, така и на приоритетите на ЕС, дефинирани в стратегическите насоки „Европа 2020". Те са представени в Националната програма за развитие: България 2020, водещ стратегически и програмен документ, който задава целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. В същото време, по-конкретни политики и инструменти за тяхната реализация се съдържат в Програмата на правителството „Държавност, развитие, справедливост", Националната програма за реформи, Конвергентната програма и другите действащи стратегически и програмни документи", заяви министър-председателят.

„Според предварителните разчети на Министерството на финансите, разполагаемият ресурс за изпълнение на политики и мерки, насочени към растеж и развитие на социално-икономическата система в тригодишния период 2014-2016 г. възлиза на близо 28 милиарда лева или над 10% от прогнозния БВП за периода. Тук са включени индикативно планираните средства от държавния бюджет [по средносрочната бюджетна прогноза], както и средствата от ЕС, в т.ч. неразплатените за програмния период 2007-2013 г. и разполагаемите за новия програмен период 2014-2020 г.", добави той.

„В прогнозата не са заложени инвестициите на частния сектор в стратегическите направления, посочени в програмните документи. Те остават с висока степен на неопределеност поради комплексни причини, между които - законовата и нормативна рамка, която не създава достатъчно благоприятна бизнес среда, зрелостта на политическата система и равнището на политически риск, нивото на административни услуги и редица други предпоставки. Поради това и един от водещите приоритети на Кабинета е насърчаване на предприемачеството. Подчертавам този акцент, само доколкото същият не е добре формулиран в другите стратегически приоритети извън Програмата на Кабинета", завърши Орешарски.