Няма очаквания за промяна в индикативната стойност на ОП „Региони в растеж"

/КРОСС/ Промяна в индикативната стойност на ОП „Региони в растеж" (1,35 млрд. евро) на този етап не се очаква, заяви министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева по време на изслушване в парламентарната Комисия по регионално развитие и местно самоуправление.

Народният представител от ГЕРБ Лиляна Павлова постави въпроса за финансирането и разпределението на средствата на програма „Региони в растеж" за периода 2014-2020 г. За нас е важно процесът на избор и разпределение между приоритетните оси да бъде прозрачен, публичен и в диалог най-вече с местната власт, която е основният бенефициент, посочи тя.

Министърът на регионалното развитие отбеляза, че възможността за получаване на допълнителни финансови ресурси е въпрос на изчисления и приоритизиране от страна на правителството. Десислава Терзиева добави, че на базата на препоръките в концепцията за пространствено развитие градовете Видин, Благоевград и Велико Търново са включени в по-високото ниво 2 на оперативната програма, за да могат през 2020 г. да достигнат това равнище на растеж предвид местоположението и специфичния им характер.

Томислав Дончев попита още за използването на т. нар. договори с гарантиран резултат по отношение на мерките за енергийна ефективност в публични и частни сгради. Министърът на регионалното развитие определи като най-важен проблема с липсата на търгове за избор на строители. Искам експертите да направят съответните анализи и заключения и да ми предложат варианти, с които да решим до края на месец февруари как точно ще подходим по набирането на заявления и сключването на договори със строителите, както и с готовите да бъдат санирани жилищата им лица, заяви Десислава Терзиева.

По време на заседанието на Комисията по регионално развитие и местно самоуправление народните представители приеха на първо четене  с 9 гласа „за", нула „против" и 8 „въздържали се" законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Целта  е да се усъвършенства нормативната уредба при осъществяване на дейностите по създаване, одобряване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и облекчаване на обслужването на физическите и юридическите лица с данни от кадастъра и защита срещу бюрократизирането на процеса и прилагането на корупционни практики.

Законопроектът включва и редица нови принципи или подобрения. Например обект на кадастъра ще бъдат и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелен обект. Регламентирани са случаите на безвъзмездно получаване на данни за актуализиране на кадастралната карта и кадастралните регистри, но и безвъзмездното предоставяне на кадастрални данни на ведомства и общини за изпълнение на правомощията им, определени със закон.

Въвеждат се още ред и условия за създаване, поддържане и одобряване на специализирани карти за устройствено планиране. Те ще съдържат информация за елементите на техническата инфраструктура и благоустройството, водни площи и течения в урбанизираните територии.

Народният представител от ГЕРБ Любен Татарски зададе въпрос времето, необходимо за заснемането на всички имоти, и създаването на кадастрална карта на земеделските земи, които все още не са включени в кадастъра.

Вносителят на законопроекта Емил Костадинов отбеляза, че не може в рамките на една календарна година да се покрие цялата територия на България с кадастрални планове. Той допълни, че казусът е свързан и с технически проблеми, възникващи от различния начин за обработка на данните. Според него в рамките на четири години и с подходящо финансиране ще се създаде възможност за пълно покритие на страната с кадастрални карти.