Брюксел коментира Споразумението за партньорство

/КРОСС/Брюксел изпрати коментарите по споразумението за партньорство. Повечето от тях са добре известни. Засяга се необходимостта от реформи в образованието, здравеопазването, публичната администрация, ВИК-сектора. По-голямата част от Стратегиите, които са основата на Споразумението за партньорство бяха приети едва през последната година, нещо, което трябваше да е станало още през 2012 и началото на 2013 година.

В писмото си ЕК дава и конкретни бележки към ресорните министри, които управляват европейски фондове, без да ги назовава. Подготовката на Споразумението за партньорство продължава вече две години. Започнало е по времето на ГЕРБ, продължено е от служебното правителство и от кабинета на БСП и ДПС.

България вече е изпратила за съгласуване и седемте оперативни програми за периода 2014-2020 година. В следващите седмици се очакват коментарите на ЕК и по тях. Изпращането им стана с един месец предсрочно, с цел по-ранното им потвърждаване, с цел стартиране на Програмния период още през тази година.

Амбицията на кабинета "Орешарски" е СП да бъде финализирано до края на септември, а поне две от програмите да получат "зелена светлина" преди края на годината. Ако има забавяне на подписването на СП между България и ЕК , това може да се дължи на смяната на състава на Комисията и евентуалните предсрочни избори.

Споразумението за партньорство се оценява като един добре обмислен документ с ясна структура. Комисията обаче напомня на българските власти да наблегнат на онези дейности в рамките на структурните и инвестиционните фондове, които носят най-голяма добавена стойност за новаторски, устойчив и всеобхватен растеж.

По отношение на развитието на градовете Комисията смята, че разпределението на средствата следва да бъде далеч по-концентрирано и да се основава на оценка на нуждите на функционалните градски зони с достатъчна икономическата и демографска плътност, която може да подпомогне развитието и на малките околни градски центрове, както настоява българското правителство. За целта следва да се подкрепят най-добрите и най-обещаващи стратегии, които могат да донесат трайно подобрение на икономиката, околната среда, социалните и демографски условия

За здравеопазването Комисията преценява плана за реформи, получен през януари тази година, като стъпка в правилна посока. В същото време се посочва, че стратегията в здравеопазването не е достатъчно конкретна като реформи, времева рамка и финансиране. Преди да се задействат инвестициите от европейските регионални фондове, трябва да се задвижи план за действие с реструктуриране на болниците.

По отношение на ромското малцинство София трябва да гарантира, че задоволяването на разнообразните нужди на ромите ще бъде застъпено чрез ефективни и съгласувани действия и ще се реализира по начини, които носят видими резултати.

Забележката към водните ресурси е, че те се нуждаят от добро управление, като се засили ролята на държавния регулатор, а отговорността за проектите в сектора да се прехвърли от общините към местните компании.

В частта за информационните и комуникационни технологии се посочва незадоволителния анализ за достъпа до тях и използването им, но не се  уточнява колко ще струва развитието на този сектор, за да бъдат постигнати поставените от Европа цели до 2020 година. Липсата на надеждни данни за инфраструктурата, както и недостатъчните познания за инвестиционния модел са пречка за инвестиране в развитието на широколентовия интернет чрез съответните европейски фондове. Комисията смята, че България трябва да ускори изработването на стратегия за науката, така че до 2020 г. тази сфера да представяла 1,5% от брутния вътрешен продукт, каквато е целта на Комисията.

За селските райони Еврокомисията подкрепя онези инфраструктури инвестиции, които носят възможно най-висока добавена стойност, засилват растеж и създават работни места, а също са част от стратегията за икономическо възстановяване и от борбата срещу обезлюдяването на селските райони.

По отношение на местните и регионалните пътища Брюксел смята, че те трябва да са част от национална система, която е свързана с трансевропейската пътна мрежа. Необходими са обаче ясни финансови анализи, за да се обоснове решението за подобряване "на достъпа до градове, културни центрове и природни забележителности". В същото време осигуряването на достъп до културни и исторически места трябва да е част от националната туристическа стратегия.

Комисията има редица забележки относно обществените поръчки. Според нея трябва да се засили взаимодействието между различните държавни институции, участващи в тази дейност. Трябва да се подобри прилагането на правилата, базирани на добрите практики, общоприети централизирани принципи и указания и използването на стандартни документи. Трябва също да се засили контролът, така че да се намалят рисковете от различни тълкувания, връзкарство и подкупи.

Що се отнася до съдената реформа Комисията смята, че страната ни е постигнала много малък успех през последните две години и трябва да ускори усилията си. Партньорското споразумение отчита разширяващата се липса на връзка между образованието, научните организации и бизнеса. Да се наблегне на предишен опит и настоящо сътрудничество с бизнеса и нуждата от по-високо образование и отчитане на нуждите на пазара на труда.

За да се определят целите и да се улесни движението между финансиране на базата на успехи в научноизследователския сектор в България Стратегията за партньорство трябва да опише силните страни и слабостите на основните участници - университети, научни институти, БАН и бизнес обществото с показателите на техния научен капацитет и продуктивност /приложни изследвания и комерсиализация на продуктите.

Стратегията за партньорство трябва да потвърди, че те ще бъдат покрити от стратегията за научни изследвания и иновации. Като стратегически приоритет номер 1 се посочва образованието, но неговият принос в научните изследвания, иновациите и растежа трябва да бъде уточнен.

Да се ограничи недостига на квалифицирани научни кадри и да се насърчава връзката между висшите учебни заведения, научните и технологичните центрове и предприятията.

В "Проект за национален NGA" план от декември 2013 г. няма описание на определянето на приоритетите за инвестиране в области, засегнати от срива на пазара. Тук приоритет трябва да се даде на селските райони.

По отношение на програмата за конкурентоспособност се иска да се уточни как ще се определя регионалната специализация. Иска се и да бъде добавено "липса на предприемачески и мениджърски умения" в списъка на основните причини за недостатъчен растеж.

Комбинацията от схеми на безвъзмездна финансова помощ и капиталово финансиране ще доведат до по-добър ефект. Капиталовото финансиране изглежда се осигурява на иновативни компании, докато заеми, гаранции и микрокредитите остават за други компании, които изпитват проблеми с ликвидността. Иска се обяснение защо е необходимо такова разделение.

Роми

Партньорското споразумение трябва да предложи конкретни подходи за справяне с комплексните ромски проблеми /заетост, образование, здравеопазване, жилища/ в България и координационен механизъм за стратегията за интеграция на ромите.

Основната тема в стратегията за ромите все още не е достатъчно ясно адресирана, а именно необходимостта от подобряване на ефективния достъп до пълноценно образование за деца в неравностойно положение, конкретно роми, чрез интегрирано обучение и десегрегация.

Все още липсва специфично обяснение на проблемите с професионалното образование и практика. Въпреки ясното позоваване на /стратегията за /обучение през целия живот, трябва да има препратка за обучението на възрастните и необходимостта от подкрепа от Европейски структурни инвестиционни фондове.

Инвестициите на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони трябва да бъдат в синхрон с българската карта за образователна инфраструктура и с цялостното определяне на приоритетите на помощта за селските райони.

Заетост

Ако България има намерение да задели пари за Инициатива за младежка заетост за подрегионите в Югозападна област, както посочва в плановете за Развитие на човешките ресурси, анализите трябва да съдържат мотивировка за необходимостта от използване на гъвкавостта на Инициативата за младежка заетост, за да се харчат за тази цел нейни ресурси извън определените в номенклатурата за административно делене области.

Здравеопазване

По-лошият здравен статус и неравностойния достъп до здравни услуги на ромите трябва да бъдат споменати и свързани с териториалния дисбаланс в здравеопазването.

Приоритетите на здравеопазването за 2014 -2020 трябва да отговарят на Здравната стратегия и да бъдат синхронизирани със съдържанието на Оперативна програма за Развитието на човешките ресурси, развиващите се региони и добрите практики на управление.

Устойчив растеж, ресурсна ефективност, ниски въглеродни емисии и промени в климата

Партньорското споразумение не споменава много спешен приоритет за България произтичащ от Директивата за хабитатите финалната стъпка към прилагането на мрежата Натура 2000, а именно определяне на целите за съхранение и установяване на мерки за всички места със значение за общността и тяхното определяне като специални райони за съхранение.

Въпреки твърденията на българските власти партньорското споразумение все още трябва да адресира изискване за опазване на видовете /включително и включените в Директива за опазване на птиците/, възстановяване и запазване на блатата, както и как се вместват тези цели в Европейската стратегия за биоразнообразието.

В секцията за опазване на биоразнообразието, програмата LIFE трябва да бъде спомената, както и допълването на Европейските структурни инвестиционни фондове с LIFE и т. нар. "Норвежки финансов механизъм".

Вода

Партньорското споразумение споменава Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията, но трябва да се ангажира с прилагането й на практика, с отчитане на участието на Световната банка и Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони - JASPERS.

Партньорското споразумение трябва да определи приоритетите в оперативна програма Околна среда за населени места с население над 10 000 души.

Използването на финансови инструменти за компонента водоснабдяване в Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията не е обяснено.

Инвестициите от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони вв водната инфраструктура би трябвало да бъдат съгласувани с реформата в сектор водоснабдяване, която се провежда с националната стратегия и регионалните планове за сектора. За населените места с под 2 000 души е необходимо допълнително финансиране, за да се осигури устойчивост и добавена стойност на помощта.

Иска се обяснение защо мерките за намаляване на негативното влияние на лошото напояване в селското стопанство, които се финансират от праграмата за развитие на селските райони, се ограничава само до селските райони.

Боклук

Партньорското споразумение трябва да съдържа силна ангажираност за ограничаване на сметищата за боклук, който може да бъде рециклиран. Сметищата остават много /73% от боклука се изхвърля в сметища/, за сметка на рециклирането /27%/. Дали от 1 януари 2015 г.- ще има готовност на инфраструктурата за разделно събиране на боклука е несигурно, което прави съмнително и постигането на целта за рециклиране на боклука.

Нужна е допълнителна информация за възможната разлика между различните райони по отношение на справянето с изхвърлянето на боклука, което също може да дава разлика между решаването на този проблем в селските и градските райони.

Качество на въздуха

Тъй като замърсяването на въздуха е голям проблем в България, трябва да се посочи, че съфинансираните проекти с европейски структурни фондове ще имат за цел да подобрят чистотата на въздуха или поне да не се допусне влошаване на въздуха.

Енергийна ефективност

Подприоритет Заетост и мобилност на работната сила трябва да се позове на необходимостта за развитие на обучението на високо и средно квалифицирани работници за енергийната ефективност, както и на нискоквалифицирани работници за осъществяването на качествени реновационни проекти.

Под "Ресурси и енергийна ефективност да се добави препратка към Стратегически енергийни технологии и План за намаляване на енергийната зависимост.

Климатични промени и управление на риска

България трябва да посочи намеренията си за изготвяне на национална стратегия за адаптиране към климатичните промени. Тази стратегия трябва ясно да определи и координира отговорностите на различните правителствени органи.

България предлага да остави мерките, свързани със свлачищата към оперативна програма Развиващи се региони, вместо да ги слее с останалите мерки за предотвратяване на рискове с финансиране по програма "Околна среда". Като се има предвид, че мониторингът на резултатите и проследяването на общите индикатори са сред ключовите стратегически промени, предложени от Кохезионната политика за следващия програмен период, Европейската комисия поддържа позицията си, че оставането на всички действия за предотвратяване на рискове към оперативна програма "Околна среда" е логичният избор от гледна точка на управление и изпълнение.

Таблицата за частичните и главни резултати трябва да бъде в съответствие с приоритетното финансиране.

Морски проблеми

Да се добави следното: "Подкрепата за устойчива експлоатация на морето и крайбрежните зони чрез прилагане на Рамковата директива за морска стратегия, обединяваща управлението на крайбрежната зона и планиране на морската площ, включващо свързаните дейности като част от цялостна Национална морска стратегия, също в приоритет "Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж. Подприоритет: Околна среда и защита на природните ресурси и културното и историческо наследство.

Устойчив растеж: транспортни връзки

В таблица "Обосновка, тематични цели и основни резултати", да се промени "Подобрена свързаност чрез TEN-T мрежа и първокласни, второкласни и третокласни пътища" на "Подобрена свързаност между TEN-T и второстепенна мрежа".

Становището, че основните услуги на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони ще бъдат осигурени за определени населени места с потенциал да предоставят основните необходими услуги за околността и селата далеч от по-големи центрове, трябва да посочва как това би допринесло за оживяването на селската икономика и спиране на обезлюдяването на селските райони.

Анализът за нуждите на селските райони трябва да вземе предвид уроците, научени от отпуснатите през 2007-2013 г. 800 млн. евро помощ от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони като помощ за публичната инфраструктура, водоснабдяване и канализация и по-специално пътищата.

Стратегически приоритети за финансиране от европейски структурни инвестиционни фондове

Някои от стратегическите приоритети за Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони се повтарят или не са на техните собствени места и трябва да бъдат преразгледани съобразно: подпомагане на малки ферми и развитие на селскостопански сектори, добавяйки стойност, къси вериги на доставки и др.

Партньорското споразумение трябва да определи как Европейския структурен и инвестиционен фонд може да допринесе за ефективността по изпълнението на антикорупционни доклади в сферата на съдебните и административните реформи.

Партньорското споразумение трябва да определи Европейския изследователски обсег като основен приоритет за отворен трудов пазар. Инструментите на Европейския структурен и инвестиционен фонд могат да подпомагат програми за развитието на човешки ресурси като докторанти и кандидати на науките, което подобрява връзките между високото ниво на образование и бизнеса.

Партньорското споразумение трябва да обърне внимание на взаимодействието между Европейското структурно и инвестиционно субсидиране, осигуряването на подслон, миграцията и вътрешната сигурност, както и върху биодиверсифицирането.

Добавъчната ставка, установена от България (5,3% от брутния вътрешен продукт) е по-ниска от неформалното Партньорско споразумение (5,8%). Все пак ставката е адекватна, особено ако се сравни с цялата сума от Европейския изследователски инвестиционен фонд и историческите нива на брутния фиксиран капитал.

Проектите по конвергенционна програма 2014 (удължена до 2017) предполагат значително по-ниски нива на инвестиране отколкото по Партньорското споразумение за периода 2016-2017, което се обяснява с по-слабо усвояване на Европейските структурни фондове и стартирането на нов програмен цикъл. Нивата от 2016 остават непроменени за периода 2017-2029, което не изглежда добра база за прогнозиране на тенденциите в дългосрочна перспектива. Българските власти трябва да осигурят, в съответствие със споразумението, сбито изложение на плановете за действие за сферите, в които е налице недостатъчност или в тяхната цялост съобразно специфични критерии.

Комисията обръща внимание на България за евентуалните значителни рискове, резултат от късно приемане и реализация. Превенцията на рисковете не е налице, ако България не е изготвила документ за националните и регионалните рискове, който документ съдържа необходимите елементи, като описание на процес, методология и рискови критерии за формулиране на приоритетите.

Реализирането на реформата във водния сектор трябва да е съгласно изпълнението на споразумението - приет план за действие, водна стратегия, отговорности, срокове, ценообразуване. Необходима е допълнителна информация и за процесите, течащи в рамките на Националната програма за превенция в сектор сметопочистване - предприети мерки, включително детайли относно това как българското правителство планира да гарантира поемането на отговорност за общините, както и че реализацията ще бъде подобрена, включително борбата срещу измамни схеми.

Ромска интеграция. Липсва национална мониторингова система за ефективността на ромската интеграция, няма териториален таргет, разработен въз основа на социално-икономически индикатори с цел идентифициране на нуждите на ромското население, проблемните региони и ромските гета. Общинските планове за реализирането на национална стратегия търпят развитие, но субсидирането им още не е осигурено.

Здравеопазване. Рамката на споразумението не е изпълнена и не включва мониторингова система. Планът за действие трябва да включва: времева рамка и бюджетни изисквания, механизъм за реализиране, мониторинг и документиране на Националната здравна стратегия, нуждите на болничната инфраструктура по приоритети, както и основни действия, които трябва да бъдат предприети.

Образование. Комисията обръща внимание за частично изпълнение на ангажиментите, свързани с високата степен на образование и очаква нов закон за училищното и предучилищното образование, подплатен със стратегия и законова рамка, включваща и ниските училищни нива.

Институционален капацитет. Самооценката трябва да се отнася до релевантна документация за стратегическа политика в сферата на съдебната реформа, електронното правителство и електронното правораздаване. Комисията приема самооценката на българските власти, с изключение на критериите по засилване на прозрачността, които не са изпълнени, и обръща внимание за тяхното нежелание да приемат национална стратегия чрез нов закон до юли 2015 г.

Планът за действие със срок края на 2016 г. трябва да бъде оптимизиран както следва: ефективно приобщаване към правилата на ЕС, а именно засилване на взаимодействието между различните структури, осигуряване на индикатори за грешки в съдебната процедура и борба с корупцията, засилване на контрола, приемане на бърза съдебна процедура и налагане на санкции сгрешена такава (включително на Съда за защита на конкуренцията и на Висшия административен съд).

Статистика. Обяснението за валидизацията на статистическите данни не е релевантно. Партньорското споразумение изисква контрол върху ко-финансирането на заплати, обучение и събирането на данни. Липсва достатъчно информация за това как фондовете могат да бъдат използвани за повишаване на отговорността на властите за мениджирането на субсидиите от Европейския изследователски и инвестиционен фонд, включително предприетите мерки срещу злоупотреби.

Българските власти трябва да изяснят как различните институции за обучение и стратегии ще оперират и се допълват една друга, особено в светлината на предложението за създаване на Академия за проектомениджмънт. Действията трябва да включват засилване на прозрачността и честни правила, третиращи мениджмънта и контрола на еврофондовете, в това число и отговорността на властите за разходването им.

Местно общинско развитие. Комисията приветства усвояването на фондовете в местното развитие, провеждано на общинско ниво. Остава обаче неясно на каква база се определят районите със специфични характеристики, кандидатстващи за субсидии. Трябва да се уточнят: времевата рамка, сроковете, в които общините кандидати ще са готови за усвояване на фондовете, министерството, което ще отговаря за координирането на структурата, въз основа на общоприети правила ли ще се развива стратегията (еднократно субсидиране) или става дума за мултисубсидиране и пр.

Разпределянето на структурите с планиран мениджмънт е неясно, което може да доведе до дублиране в отговорността в централизираното координиране с това от страна на ЕС; създаването на ново координационно ниво може да подобри реализацията. Разпределението на интегрираните териториални инвестиции трябва да бъде отговорност на съответното министерство или на правителството, а не на съвместни комитети.

Успехът на координацията в Северозападния район изисква силна политическа и техническа подкрепа, както и конкретни мерки и детайлен план за оптимизация, което е споменато в Партньорското споразумение. От българските власти се изисква да конкретизират времевата рамка за усвояването на интегрираните териториални инвестиции за Северозападен район. Без това Комисията няма да е способна да подкрепи с инвестиции региона съгласно настоящото Партньорско споразумение.

Устойчиво градско развитие. При дискутирането на темата в неформален диалог, България не предлага в Партньорското споразумение каквото и да е тематично диференциране, отнасящо се до нуждите на Ниво 1 за градове, предложени за устойчиво градско развитие. Комисията е на мнение, че големите градове традиционно са изправени пред предизвикателства, различни от тези на средните и малките градове. Подкрепата на ЕС изисква конкретика, в съответствие с конкретните нужди.

Широкоспектърната интервенция в 67 града, без необходимата диференциация, не отговаря на нуждите на териториалната концентрация на ресурсите и няма да намали негативното влияние на обезлюдяването. По-малките градове са предимно по периферията, в селски и планински региони, което повдига въпроса дали са подходящи за инвестиции за сметка на такива в устойчиво градско развитие. Не е сигурно, че плановете за градско реновиране и развитие са подходящи, тъй като изискват идентификация по три типа развитие на зоните в градовете от Ниво 4 - една социална зона, една публична и една с потенциал за икономическо развитие.

Необходимо е факторът околна среда да бъде включен в устойчивото градско развитие чрез посочени инвестиции в зелена инфраструктура като услуги тип "екосистема" - пречистване на водата и мрежова дистрибуция и регенерацията на индустриални терени.

Стратегия на ЕС за Дунавския регион. Партньорското споразумение включва приоритетни сфери за съвместно действие, една от които е стратегията за развитие на Дунавския регион. Необходимо е провеждане на щателно проучване по ключов въпрос като рисковете за околната среда. При реализирането на съвместната програма в Партньорското споразумение трябва да залегне въпроса за развитието на зелената инфраструктура, водопречистването, брегова защита и предпазване от наводнения, съхраняване и възстановяване на природата.

Национална и морска стратегия. Необходимо е добавянето на следния параграф: "България поема ангажимента да изготви Национална морска стратегия за Черно море, която да осигури по-голяма съгласуваност по морските теми, да подобри координацията между политиката в отделните райони, свързани с морето (сини сектори), да консолидира фондовите ресурси и да приведе развитието им в съответствие с изискванията на директивата за времевата рамка на стратегията на ЕС и морската политика на ЕС.

Източник: Temadaily