Финалните акорди на политическия сезон

Преди да влязат във властта, всички са огромни демократи. Изтръгват държавата от лапите на Статуквото (олигарсите, политическия картел) и я връщат на гражданите. Променят конституцията, орязват субсидиите на партиите, намаляват броя на депутатите. За всяко нещо се допитват до Народа чрез всички видове референдуми, за които могат да се сетят. Какво става обаче, след като влязат във властта?

Вчера официално беше закрит поредният политически сезон и от днес народните представители са в заслужен отдих. Но преди това дадоха последен напън и издухаха из себе си няколко заключително решения. Избраха нов омбудсман. Не че тази фигура има някакво значение - напротив, няма да чуем нищо повече за Мая Манолова от момента, в който встъпи в новата длъжност. Но все пак е малко дразнещо, когато политическо острие, партиен ястреб бъде избран за омиротворител и балансьор, за безпристрастен защитник на всички граждани, независимо от политическите им убеждения. Та нали омбудсманът трябва да е неопределен до хермафродитизъм! Та кой, ако не той, трябва да е най-надпартийната фигура в една многопартийна демокрация!

Пък и човек ей така, без да ще, се пита и друго: защо точно от БСП? Не са ли БСП уж в опозиция? Кой в крайна сметка управлява тази клета държава? Кой е на власт в нея? Не рискуват ли управляващите, когато оставят без контрол това звено? А дали пък този пост, колкото и символичен да е на пръв поглед, не е бил изтъргуван за нещо друго? И ако е бил изтъргуван, то тази търговия в интерес на малкия човек ли е била, на беззащитния гражданин, който оттук насетне следва да бъде бранен от своя омбудсман?

Второ. В навечерието на своята ваканция представителите на Народа решиха да оставят на работа в БНБ и подуправителите на Искров. Онези същите, които само преди месеци дадоха благословията си да бъдат отнесени в неизвестна посока (или в известна) парите на същия този Народ, с изключение на онези негови представители, които успяха да предоговорят отношенията си с КТБ. Единият от тези нови стари подуправители е финансовият министър на Жан Виденов. Същият Виденов, от чието управление и до ден днешен хората се будят с писъци, плувнали в студена пот. Но пък щом продължават да процъфтяват персонажи от времената на Живков и Луканов, какво има тук да се учудваме, камо ли да се скандализираме!

Трето. В края на политическия сезон народното представителство гласува на практика да няма съдебна реформа. Може би единственият опит за някаква реформа, откакто в управлението има субект с думата „реформатор" в името си, беше този. Опитът беше смислен, защото щеше да положи началото на едно отдавна чакано раздвижване. Само по себе си голям успех беше признаването, че съдът и прокуратурата са дълбоко прогнили. Прогнили са, защото магистратите са марионетки. Марионетки са, защото е корумпиран (и компрометиран) начинът, по който се назначават. С опита да се предефинира ВСС, да се промени начина на гласуване, да се коригират квотите и мандатите, да се подкрепи Инспектората и т.н., се целеше като начало поне да се подобри принципа на набиране на „мат'ряла". Но как така ще разкарате хората, които с толкова труд и други разходи сме настанили там, за да не ни закачат! Вие луди ли сте?! Чувате ли се какво говорите?! За съжаление „реформаторите" сами се отказаха от реформата и я дадоха в ръцете на най-закостенелия субект на прехода - ДПС. Сега предстои да видим. Има един ясен маркер за това ще има ли реформа в съдебната система или няма да има: ако се забележат някакви кадрови промени - може би. Ако не се забележат - от умрял писмо.

И накрая най-забележителното решение на народното представителство в края на сезона и в навечерието на ваканцията: референдума. Реформаторският блок бил гласувал против въпроса за мажоритарния вот, защото въпросът бил неясен. Добре де, оставете хората да отговорят на един неясен въпрос. Въпросът за Белене много ясен ли беше?

Защо реформаторите не си кажат истинските съображения? Те са резонни. Мажоритарният вот ще превърне в наследствени феодали местните деребеи, които и сега с нечистите си пари оказват достатъчно осезаемо влияние върху политиката. Мажоритарният вот ще вкара в парламента само две-три партии, които имат силата да си купят изборите. Естествено, че не трябва да има мажоритарен вот! От друга страна, естествено е, че въпросът е популистки и хората биха отговорил с „да", само от желание да се пишат демократични и напредничави, и да се покажат като част от преобладаващото общественото мнение. Ето защо не бива да се допуска на хората да бъдат задавани такива въпроси. Тоест, на въпроса да бъде ли питан чрез референдум народа за мажоритарен вот, здравият разум казва: не. Но защо, г-да реформатори, не си го кажете така, както си е? Ами, защото не отива на маската ви. А маската ви е на демократи. Как така ще се усъмните в „демоса"! Масите освиркват най-яростно онзи, който им желае доброто.

Въпросът не е дали е хубаво да има референдуми или не - и е хубаво, и не е хубаво. Въпросът е как депутатите гледат на себе си - кого представляват, пред кого се отчитат, кой е „суверенът" и т.н. Ето ви казус: аз съм гласувал за дадена партия и тя е влязла в парламента. После ме питат: да има ли референдум по тези и тези въпроси и аз казва „да", за което се подписвам. Обаче партията, която съм пратил в парламента с гласа си, казва, че няма да има референдум, защото въпросът не бил хубав, пултът за гласуване бил развален и не знам още какво. Е, как технически се осъществява моята воля? Моята партия, която ме представлява и представлявайки ме действа от мое име, казва, че няма да изпълни волята ми, която съм изразил по възможно най-официалния начин, предвиден от закона! 570 хиляди души казват, че искат референдум, депутатите казват, че няма референдум. Ало! Къде живеем? За какво става въпрос?

Не ме разбирайте погрешно - аз не съм привърженик на референдумите. Аз съм даже противник на референдумите, защото мисля, че е нездраво да питаш някого за нещо, за което той не е в състояние да ти отговори, а на всичкото отгоре некомпетентният му, насила изтръгнат и манипулиран отговор да има силата на закон. Например, аз не се чувствам компетентен да отговоря за съдбата на ядрената енергетика в страната. Мога да си дам мнението дали да се пуши в кръчмите и дали да е пешеходна Витошка. Ето едни подходящи въпроси за референдум. Но не става дума за това. Става дума, че вече за пореден път, за хиляда-и-незнам-кой-си път стана ясно, че народните представители не представляват никакъв народ, че реформаторите не желаят да правят никакви реформи и че защитниците на стабилността под стабилност разбират единствено отстояването на собствената си позиция при кранчетата на паричните потоци. Ето това е - все картагенски работи и затова не преставам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Мъчно ми е само, че много хора, които съм харесвал и продължавам да харесвам, вече взеха картагенски паспорти.

А всъщност искате ли да знаете как бих отговорил аз на въпросите от референдума, ако се беше състоял във вида, в който го поискаха онези 570 000 души? Ето как:

- Подкрепяте ли мажоритарния вот?

- Не. Достойните и истински независими хора нямат средства за кампания и достъп до медии. Какво като те познават 1000 души? Нужно е да гласуват а теб 300 000. Как става това? Ако някой им осигури на тези светли личности достъп до медии, те вече няма да са независими, няма да са светли личности. Вместо кротките библиотечни молци и всепризнатите ерудити, чрез мажоритарния вот във властта ще засияят в лично качество не точно онези, които искате да видите.

- Подкрепяте ли задължителното гласуване?

- Да. Задължени сме да правим стотици по-безсмислени неща, можем да приемем за задължение и това, от което зависи съдбата ни и съдбата на нашите близки.

- Подкрепяте ли електронното гласуване?

- Гласуването по интернет не, защото се манипулира много по-лесно. Машинното гласуване обаче да. И то в следния вид: при всеки следващ гласоподавател, влязъл в тъмната стаичка, машината предлага кандидатите в случаен и разбъркан ред - да прочетеш, да намериш и да гласуваш.

Ето това свършиха служителите на суверена (народа) накрая и така завършиха поредния политически сезон. Да им пожелаем приятна ваканция с по-малко медузи и водорасли в гащите, а пък следващата парламентарна сесия, както се казва - доходна и безаварийна!

Коментар на Иван Стамболов, "Сега"