• 12 Авг 2020 |
  •  USD / BGN 1.6599
  •  GBP / BGN 2.1769
  •  CHF / BGN 1.8206
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София °C

Манол Генов: Властта превърна в удобна дъвка реформата във водния сектор

Манол Генов: Властта превърна в удобна дъвка реформата във водния сектор

/КРОСС/ Случаят в Перник за сетен път показва, че Борисов не смее и не иска да разбута кочинката си, заяви депутатът от "БСП за България"

Манол Генов е роден в Асеновград. Завършил е руска езикова гимназия в Пловдив, а след това ПУ "Паисий Хилендарски", специалност руска филология.

Има следдипломна квалификация по икономика на международния туризъм и втора магистратура "Организация и управление на бизнеса". Бил е управител на ВиК в Пловдив, зам.-кмет, общински съветник и лидер на БСП в Асеновград.

Депутат в 43-то и 44-то НС. Зам.-председател е на комисията по околна среда и водите и член на комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Владее английски, руски и гръцки език. Семеен, с две деца.

- Г-н Генов, успя ли властта да излезе от скандала "Перник и воден режим"?

- В никакъв случай. За огромно съжаление на перничани казусът се оказа поредното нагледно упражнение на управленска наглост.

Властта намери най-удачния за нея вариант да замете следите за вината. Но не успя. Става дума за язовир от национален мащаб и стратегически ангажимент към националната сигурност.

Как така оттам се източват води на поразия, при това с подписите и уж контрола на МРРБ и МОСВ, а никой не разбрал?!

Да напъхаш в джоба оставките на управителя на ВиК и областния управител се оказа най-невинният жертвен агнец на властта в този скандал. 

Но истината лъсва и тя няма как да бъде скрита. Министерски подписи са стояли под разрешителните да се отклоняват води от язовир "Студена" към помпена станция "Крапец". И никой в продължение на месеци не е видял, чул и разбрал...

Насред местните избори язовир "Студена" лъсна като лунен пейзаж, а перничани се наредиха пред водоноски и принудителен воден режим в домовете си.  

- Приключи ли се с търсенето отговорността на виновните лица?

- Вероятно премиерът Борисов си мисли, че е приключил. И нищо чудно дотук да спре. Защото той така действа. Не един и два са примерите, когато е показвал неадекватни и несъразмерни наказания. Не жаля за шефа на ВиК и областния управител, но защо премиерът не посмя да се качи по-нагоре и даже най-горе в къщичката и там да се ядоса? Или не смее да иска оставки на кого да е? На ГЕРБ им се иска всички аналогични скандали да са ден до пладне. Помните ли случаят с Хасково и отровната питейна вода? Там имаше извънредна ситуация, разследвания и доникъде не се стигна. Разбира се, че ще има други такива рецидиви и пак ще се действа пожарникарски, популистки и ще си отиват дребните риби, а уж проверките и експертизите ще останат само на хартия. 

Случаят в Перник за сетен път показва, че Борисов не смее и не иска да разбута кочинката си.

Преди дни кметът на общината обяви, че след въвеждането на водния режим язовир "Студена" възстановил обемите си обратно десет пъти повече.

А къде беше държавата да упражнява перманентен контрол и да санкционира в подобни ситуации?

Няма как екоминистерството да се измъкне сухо по терлици от скандала, защото именно там ежемесечно се подава информация и се разписват графиците за ползване на количества води от язовирите. Направен бе нескопосан опит да се отклони проблемът с управлението на водите.

- Имате предвид темата за реформата във водния сектор ли? 

- Да, разбира се. Властта на ГЕРБ вече десет години превърна в удобна дъвка тази тема. Търкаля си я с ясното съзнание, че не само нищо не се случва, но вървим с уверени крачки към нейния провал. ОчевАдно е, че водната реформа е умишлено осуетена от властта.

Хората не са виновни, че не приемат тази реформа като нещо, което пряко ги засяга. Безплатна вода и в пряк, и в преносен смисъл няма. Вече 20 години страната ни изпълнява уж ангажименти по водна реформа. Толкова изминаха от първия заем от Световната банка през 1998 година.

С тези темпове България реално може да стигне до реформиране на сектора след повече от три десетилетия още. Прилича като да обикаляме 40 години пустинята начело с нашия си Мойсей...

Много, много сериозни са проблемите с отказа за реформа.

През 2017 година ние поемаме ангажимент през ЕК да намалим загубите на вода по под 50%, а след 20 години те да се стопят до 30%. Нужните инвестиции за тази цел са милиарди евро, а оттук-насетне ангажиментът на ЕК да ги покрива никак няма да е голям. Огромен е проблемът със самите ВиК дружества.

Властта си затваря очите пред факта, че там е нужно почти удвояване на т.нар. средни комбинирани цени за водоподаване и отпадни води. ВиК дружествата не са в състояние да поемат дори и текущите си разходи. Само преди дни властта бодро обяви новината за първия в пълен обем анализ на ВиК активите в страната-почти 11 млрд. лв. И какво от това?

Най-вероятно това ще бъде основата, върху която водните оператори, асоциациите по тях ще ползват банкови кредити. Те ще се изплащат десетилетия, а това ще рикошира върху цената на водата. Срамен факт е, че над 55% от населението на европейска България битува без пречиствателни станции и обществена канализация. 

- Къде са сериозните пропуски, за да се направи по-приемлива и безболезнена за потребителите тази реформа?

- Непростимо е малкото и бавно усвояване на европейски средства по т.нар. водни цикли. Отчайващо малка част от парите по програмата са разплатени за реални дейности. Десетилетия повтаряме като мантра, че за реална реформа във ВиК сектора за едно десетилетие се очаква и се разчита да се вложат 12 млрд.лв.

Седим и чакаме да се случи реалното окрупняване на ВиК дружествата така, както сме поели ангажиментите и за тях са похарчени стотици милиони в писане на стратегии. Чакаме финала на процеса и да видим готови 28 структури, но не би. Има съпротива, има отказ от реформа, има лошо управление, но в същото време употреба на системата за политически и популистки цели.

Премиерът и неговите стратези във водната реформа не могат да отрекат, че страната ни пое ангажимент пред Европа да финализира реформата на водния сектор до 2016 година, след като същата уж бе стартирала през 2010. Но те предпочетоха да действат като на пожар - с режим на специализиран междуведомствен съвет и статут на "безусловно необходими проекти", та поне така да тръгнат първите от тях.  

До края на 2020 година трябва да усвоим около милиард евро по ОП "Околна среда". Чакането явно ще продължи поне до 2023 година. През това време цената на водата ще продължи да се покачва и дежурният мотив ще бъде инвестициите в сектора, които хората така и няма реално да усетят.

По данни отпреди две години под един процент от цялата водопреносна мрежа из страната е подменена. Къде тогава са инвестициите от поскъпването на услугата? Европейско финансиране може да получим с изричен императив да покажем висока ефективност на водния отрасъл, като той предлага ползване на услуга от голям брой потребители. В същото време има области като общините Пазарджик, Монтана, Благоевград, които отказват да се присъединят към областните ВиК асоциации и така възпрепятстват подмяната на инфраструктурата с европейски пари. 

- Какви са вариантите държавата да държи под око поддържането на социална поносимата цена на водата? 

- Разчитаме на т.нар. регулатор. Там обаче несъвършенствата в ангажиментите и мерките за регулация никак не са малко. На практика водните оператори действат с увеличените си приходи доста либерално, както им хареса. Никой не иска да контролира изпълнението на заложените в бизнесплановете инвестиции и тяхното неизпълнение. А регулаторът единствено е поставен в еднопосочното действие да одобрява исканото увеличение на цената.

При това веднъж увеличени параметри, нямат право да ги променят, след като КЕВР е приел т.нар. бизнес план на оператора. Има опция за възможно намаляване цените, но то никога няма да види бял свят, защото вечното алиби ще бъде лошото състояние на ВиК мрежата. Няма никаква амбиция да се наложи поне минимум контрол върху ВиК сектора през лицензиране, аналогично на другите енергийни оператори. Така състоянието на осъзнат хаос продължава.  

Социалната поносимост в цената на водата на много места удря горния праг. Правителството се прави на глухо и няма кураж да предприеме исканите от БСП мерки по т.нар. водни помощи.

След като водата е приета за енергия и човешко право, защо за нейното потребление няма енергийна помощ, както е при ел. енергията?

Ангажимент на всяка европейска страна-членка е да предприеме свои адекватни мерки за подпомагане на хората в неравностойно положение по проблема за т.нар. водна бедност-ниски доходи, задължения и др. У нас просто се отчитат страхови проценти от разпиляна вода над 50% от ресурса в системата, некачествена и не зонирана мрежа с перманентни аварии, планина от натрупани и непотърсени задължения.  

 

*Източник: https://duma.bg/

 

 

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

Анонимен

КЪМ ТОЗИ КОМЕНТАР НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДОБАВИ НИЩО ОСВЕН ЖЕЛАНИЕТО МИ ГЛ.ПРОКУРОР ДА ПРОЧЕТЕ СТАТИЯТА.

09.12.2019 11:40:05

  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2020 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.