Италия пак изхвърли ботушите на Мусолини

/КРОСС/ Как борбата срещу мажоритарния вот доведе Италия до управленски хаос

Какво се случи на италианския референдум в неделя? Случи се това, че младият и модерен италиански премиер Матео Ренци се опита да обуе ботушите на Мусолини. Обаче те не му станаха. Сега към същите ботуши посяга и лидерът на "популисткото" движението "Пет звезди", професионалният комик Бепе Грило. Спокойно, и на него няма да му станат. Никога професионален майтапчия не е стигал до властта.

По какво Ренци заприлича на Мусолини? Първо, той предложи изменения в конституцията, които водят до свръхцентрализация на държавата. На практика почти се закрива Сенатът, остава само като съвещателен орган. Поради пълната липса на разделение на властите, която е характерна за повечето европейски конституции, на практика цялата власт би се съсредоточила в ръцете на този, който е начело на управляващата партия. А избирателният закон е такъв, че партията винаги да управлява сама и никой да не може да я събори. Това настрои срещу Ренци дори собствените му съпартийци, да не говорим за душманите.
В крайна сметка референдумът се провали с резултат 6:4 "против", съдейки по предварителните резултати.

Втората прилика с Дучето е, че миналата година Ренци успя да прокара избирателна система с "бонус", който гарантира на първата партия мнозинство в парламента. Този бонус е лично изобретение на Мусолини. И трето, Ренци ужким тръгна като ляв, но се оказа десен. Мусолини също е тръгнал като върл социалист. Да не забравяме, че Демократичната партия на Ренци е наследник на комунистическата партия, която се разпусна в началото на 90-те г. Макар и с примеси от други партии, тя още влачи след себе си по-голямата част от левите избиратели в Италия. Агитирайки за своя референдум, Ренци само дето не запя: "На крак, о, парии презрени". Но ето какво изпя: "Италианците имат възможност да орежат властта и привилегиите на омразната политическа "каста"! Гласувайте против олигархията!" Обаче се оказа, че италианците вече смятат самия него за член на "омразната каста". Оказа се, че вотът не е толкова против промените в конституцията, колкото срещу самия Ренци, срещу италианската политическа върхушка и нейните все по-оплетени и абсурдни политически реформи. А също и срещу диктата на Европейския съюз и срещу предателството на левицата.

Идвайки на власт, Ренци не спираше да говори срещу "остеритета", политиката на бюджетна строгост. Но не и срещу общата валута. А истината е, че тя просто не може да съществува без остеритет. Като премиер Ренци наистина извъртя някои финансови маневри с помощта на своя приятел Марио Драги, шефа на Европейската централна банка, икономиката леко се стабилизира и като че излезе от рецесията, но не и от остеритета, нито от дълговия капан. Сега 8 италиански банки са на ръба на фалита и трябва отново да бъдат спасявани.

За разлика от Ренци "популистът" Бепе Грило обеща референдум за излизане на еврозоната и явно все повече италианци са съгласни. Слагам "популиста" в кавички, защото днешната политика е игра на "популистът вика дръжте популиста" Ако популист е човек, който мами избирателите си, то явно системните партии са най-големите популисти. Ренци не се справи с огромната младежка безработица, но пък промени трудовото законодателство в полза на работодателите и в ущърб на наемния труд. Левите му идеи се изчерпаха с това, че разреши еднополовите бракове. Постмодерен подвиг, който остана неразбран от наемния труд.

Мултикултито заприлича на международен брюкселско-вашингтонски заговор. За референдума Ренци привлече специалиста, който организира изборите на Обама през 2012 г., Джим Месина. Той същият организира кампанията на Дейвид Камерън срещу Брекзита. Сега и Ренци. Две такива оставки за една година говорят, че ако има бог, той не е мултикуралист.

Но шедьовърът на Ренци според мен е избирателният закон, наречен гальовно Италикум. Той е нещо като хартиена Вавилонска кула. Доколкото ми е известно, това е единствената система в човешката история, която предвижда пропорционални избори с партийни листи, но в 2 тура. Ако на първия някоя партия постигне 40% от вота, тя автоматически получава 54 на сто от парламента, или 340 от мандатите в долната камара. Ако нито една не го постигна, прави се втори тур и тогава първата взема 340 мандата и без да има 40 на сто, а останалите 277 се разпределят между другите партии пропорционално. Системата прилича на лабиринт, в който Минотавърът на олигархията изяжда всеки човек от народа. Така например шефът на партията може да се кандидатира начело на 10 листи едновременно. Дребните риби - не. Дава се възможност за 2 преференции в партийната, но без да се измества водачът на листата (ето откъде си черпят и нашите законотворци идеите). И така нататък, и така нататък, все шедьоври на префинената подлост. Човек би очаквал "експертите" да ги направят на пух и прах. Тъкмо обратното! Например видният експерт Роберто д'Алимонте казва, че "Италикумът е добър инструмент, който представлява точката на равновесие между управляемостта и представителността. Обаче доброто управление зависи най-много от мъжете и жените, които го използват". Демек добра система, но лош народ.
По-нататък Д'Алимонте твърди, че тази система е много по-добра от английската: "Предимството на Италикум е, че победителят ще получи 340 мандата, докато губещите ще трябва да поделят помежду си останалите 277. Важното е, че Italicum е система, която осигурява мнозинство, така че ще има безспорен победител, но за разлика от британската система, тя не е "победителят взема всичко".

Политологът Паскале Паскино от Нюйоркския университет пък твърди следното: "Италикумът е за предпочитане пред чисто мажоритарните системи, при които електоралният закон премахва не само малките партии, но и партиите, които наближават 20 процента от вота на народа." Такива хвалби от политолозите колкото щеш. Но след референдума те изведнъж получиха команда "кръгом" - Италикумът бързо да бъде сменен! Защо? Ами защото вече има опасност от предсрочни избори. Тогава хулиганът Бепе Грило ще вземе мнозинството в парламента и ето ти нов Мусолини! Като говоря за италианските избирателни системи, нарочно изключвам Сената, за да спестя на читателя възпалението на мозъка. Само долната камара е достатъчна, за да го обърка.

За общо 70 години Италия е сменила 63 правителства и вече върви към 64-о. И причината е винаги същата - пропорционалният вот. Същата, поради която и България вече смени три редовни и две служебни правителства за 2,5 години. За единствен период на добро държавно управление в Италия може да се смята т.нар. Матарелум - периодът между 1993 и 2005 година. Тогава бе въведена смесена избирателна система, в която три четвърти от депутатите се избират мажоритарно в едномандатни райони. Останалите 25 на сто гарантираха комфорта на партийните аристократи. Управлението на страната видимо се стабилизира, постигнати бяха и успехи в борбата с мафията. Междувременно в Италия се направиха и цяла серия референдуми, които показаха, че италианците искат чист мажоритарен вот. Това обещаваше и бившият премиер Берлускони, докато бе във възход със своята "Форца Италия". Но когато усети, че може да загуби изборите, той въведе пак пропорционална система, която дава "бонус" на коалициите. В отговор италианците направиха нов референдум за мажоритарен вот, но той отново не им се зачете. Затова пък през 2013 г. законът на Берлускони бе обявен от Конституционния съд за частично неконституционен и дойде време за Италикума на Ренци. Италикумът също отива към сблъсък с Конституционния съд.

Но надеждата на Ренци бе, че като смени цялата конституция, неговата рожба ще оцелее. Сега отново всичко се обърка в италианската политика. И причината е същата, както винаги - политиците твърдо отказват да чуят какво им казва народът на референдумите. Това е и трагедията на целия Европейски съюз.

Автор: Валери Найденов
Източник: 24 часа