Теди Москов: Искам да припомня кой съм бил и да замълча задълго

/КРОСС/ „С това представление искам да припомня кой съм бил и после да замълча задълго. Наистина смятам да се откажа от театъра," каза режисьорът Теди Москов пред журналисти в НДК.

Режисьорът сподели, че е уморен и е решил да не прави повече големи постановки, няма да спре да пише сценарии за екранни продукции. „Вече нямам сили да се занимавам с театър. Театърът е всеки ден да започнеш отначало. Преуморен съм", каза режисьорът и уточни, че има още един ангажимент - към Варненския куклен театър, за септември - „Пурпурният остров", но не знае дали ще има сили да го завърши.

„Театърът, който правех, бе успешен атентат срещу скуката и лишаване от следобедната дрямка на българското изкуство. Сега това вече не е нужно. Преди с невероятни комици, артисти и импровизатори разрушавахме всичко онова, в което сега те участват и строят наново. Строят това, което заедно сме разрушавали", каза режисьорът Москов.

„Използвам свободата, за да пътувам и работя където си искам без работна виза, да казвам какво мисля. Когато ми кажат, че преди бозата е струвала 6 стотинки, отговарям, че за сметка на това вицът струваше пет години затвор. Някои хора си мечтаят за предишното, защото хапваха от общия казан, без да дават нищо", каза Теди Москов.

„Нямам послания. Какво е посланието на един водопад? Не съм мислил за никакви послания. Изкуството няма послание и тази тъпа система - да обясняваш на актьора защо казва това изречение, е все едно да обясняваш на цигуларя какво е искал да каже Паганини с всяка фраза, това са глупости. Не ми говорете за послания, посланието е от социализма", каза режисьорът в отговор на въпрос за посланията на „Улицата" преди и сега.
„Аз се занимавам с хумора на абсурда и радостта от хумора. Има хумор, който предизвиква радост, друг, който злобничко се подиграва, но моят не е такъв. За мен най-голямото удоволствие е, когато публиката избухне от смях", посочи той.

Постановката не се занимава и с безпаричието. „Какви безпаричия, какви глупости? Безпаричието е проблем, който не е на изкуството, а на някакви там сатирични коментари. В моята „Улица" никога не е имало проблеми за безпаричието. Има го проблема за малкия човек - че във всяка една система не може да се нагоди. Има и малки хора с пари, един от тях се казва Чарли Чаплин. Безпаричието винаги е било двигател, а паричието - успиване. Грехота е да искаш повече от това, от което имаш нужда", каза още режисьорът.

От старата „Улица" му липсват „младостта, ентусиазмът и това, че всички захвърлихме всичко, за да направим нещо, което и за нас, и за публиката беше ново. Също така магията, тръпката на незнанието, това е като първа любовна среща - не знаеш какво е, но се стремиш с цялото си същество".

Билетите за двете представления в Зала 1 на Националния дворец на културата на 8 и 9 юни са продадени.