БСП: Програмата на Четворната коалиция - реформи няма да има

/КРОСС/ Голямата новина от програмата на Четворната коалиция е една - реформи няма да има.

Правителството с реформаторски претенции и със заявка за пълен мандат показа липса на виждане какви дългосрочни цели иска да постигне. Да не говорим за очертаване на по-далечна стратегия за страната в едно много динамично време на икономически и геополитически промени.

Правителството на Орешарски слезе от власт при следния парадокс - то стабилизира икономиката, но не оцеля политически. Кабинетът „Борисов 2" също съществува в парадокс - той се закрепи, но рисковете за икономиката растат.

Причината - нестабилната конструкция на тази власт роди документ, който не чертае визии и се отказва от реформи, за да опази егоистично крехката си стабилност.

Това е възможно най-слабата управленска програма, предлагана в последните 20 години.

Най-несъстоятелни са предложенията в икономиката и публичните финанси - секторите, в които е нужна ясна визия, за да станат те двигател на социалната реформа, реформите в здравеопазването и в образованието.

Програмата е механична компилация от мерки и действия, направена от чиновници.

От посочените приоритети в икономическата област 75% са „спазване на законите" и „хармонизиране с европейски регулации". Значителна част от предвидените мерки са текущи задачи, които министерствата и административните звена по закон трябва да изпълняват. Над 10% от мерките са „подготовка на анализи" и писане на нови стратегии.

Т. нар. реформи са твърде ограничени, неясни като цел, необходими ресурси и ефекти. Те не решават нито един от проблемите на икономиката. От програмата личи непознаване на българската икономика.

Преписването на европейски инициативи не я прави работеща, а говори за идейна немощ и имитаторство.

Икономическият растеж не е изведен като приоритет, не са предвидени мерки за неговото насърчаване.

Няма ясен ангажимент за присъединяване към Банковия съюз, а мъгляви фрази за „политическо решение".
Няма и ангажимент, и срокове за присъединяване към ВМ2. В това отношение този документ е отстъпление от предишната програма на ГЕРБ.

В програмата на правителството липсва и дума за най-болезнените теми на малките и средни предприятия, българските производители и потребители, а именно - насърчаването на конкуренцията, за борбата срещу монополите и злоупотребата с господстващо положение на пазара.

Въпреки заклинанията, че ще се подпомагат малките и средните фирми - основната жертва на политиката на това правителство ще са именно те. България е страната с най-висок процент на фалиращи малки и средни фирми по Евростат.

Най-слабата част от програмата е в областта на инвестициите. Тя създава правна, данъчна и икономическа несигурност у инвеститорите. Съобщава им, че ще реформира данъците и ще ревизира стимулите за инвестиции без да е ясно защо и в каква посока.

Поощряваме авторите на програмата да продължават да се учат по темата „ре-индустриализация". Най-сетне те разбраха, че ре-индустриализацията е обективна необходимост, но не защото са анализирали българската икономика и са разбрали нейните проблеми, а защото случайно са се запознали с инициативите на ЕК в тази област. И тъй като не смеят да признаят грешката си, но и трябва да угодят на ЕК - са записали „Разработване на Концепция за укрепване на индустриалната база в България според Стратегията за възраждане на индустрията за целите на стабилен икономически растеж „Renaissance of Industry for a Sustainable Europe" (RISE)" (дори не са си направили труда да го преведат).

Само с общи пожелания от европейски инициативи обаче не е възможно да се възроди българската индустрия.

Copy paste подходът на програмата обаче не е безобиден. В нея има заложени сериозни рискове.

13 основни/ „фатални" риска в програмата на Четворната коалиция

Първи риск: Приоритет е „запазването на публичния дълг в рамките на Маастрихтския критерий - 60% от БВП. Както е известно, България е страна с нисък публичен дълг и това е не само основно предимство на страната, но и политика водена от 6 последователни правителства, която е от изключителна важност за поддържането на валутния борд. Правителството явно върви към този праг. Външният дълг безпрецедентно нараства от 19,7 % през 2014 г. с прогноза за 30% в края на 2015 г.
За първи път след въвеждането на валутния борд българско правителство си поставя такава неамбициозна цел по отношение на дълга.
Втори риск: Особено притеснително е отсъствието сред приоритетите на правителството на такива важни теми като борбата с престъпленията, ощетяващи държавния бюджет, каквито са контрабандата и ДДС-измамите, престъпленията, свързани с нелоялна конкуренция спрямо българските производители.

Трети риск: Бюджетните приходи са поставени под риск, тъй като правителството разчита единствено на увеличените акцизни ставки за цигарите, без нови, последователни мерки за борба с данъчните измами, въпреки размера на сивата икономика и щетите, които тя нанася. Уязвимостта на бюджета от динамиката на косвените данъци остава и това по никакъв начин не гарантира финансовата стабилност на страна.

Четвърти риск: Плашещ е и анонсът за нова данъчна реформа без да има дори и намек за целта и насоката на тази реформа. Това е много опасно послание, което програмата изпраща към инвеститорите.

Пети риск: Какво се крие зад заявката „Ще преструктурираме 8 държавни дружества". Най-вероятно поредният опит за приватизация на стратегически държавни активи. И нито дума за подобряване на управлението им. В нашия мандат ние внесохме Закон за управление на държавните предприятия с обвързване на заплащането на органите за управление с финансовото състояние. Въвеждане на конкурси за избора на органите за управление, въвеждане на принципите на ОИСР /Организация за икономическо сътрудничество и развитие/ в управлението на държавните предприятия.

Шести риск: Авторите на програмата не са обърнали внимание на фундаменталния въпрос за дела на крайното потребление във формирането на БВП. В България през последните 10 години този дял е 65-70% . С други думи, ако целта е повишаване на БВП на страната това е първия показател, който би следвало да бъде изследван. Повишаването на потреблението е задължително условие за подобряване на стандарта на живот, стимулиране на инвестиции, по-високо ниво на усвояемост на еврофондове и т. н. Потреблението пък е в пряка зависимост с разполагаемия доход на домакинствата. Повишаване на ефективността на дейността на регулаторите, освобождаване на ресурс на домакинствата и съответно повишаване на предприемачеството и стандарта на живот не е разгледано като мярка в програмата, въпреки че точно това е основата за постигане на всяка една от описаните в нея цели.

Седми риск: Програма няма никакво макроикономическо измерение: къде са програмираните темпове на растеж, как се преодолява бедността и социалното неравенство, какви мерки се предприемат за обезлюдяването и намаляване на регионалните различия, има ли намерение правителството да се бори с безработицата и да създава нови работни места, къде са политиките за наука и развойна дейност?

Осми риск: Не са формулирани ясни политики по заетостта, доходите, борбата с бедността, демографската криза, социалното подпомагане, липсват ясна логика и идеи за положителни промени. Средствата за политиките в областта на заетостта, хората с увреждания, социалното включване и социалната закрила нямат промяна. Замразяват се 14 социални плащания в полза на майките, децата, хората с увреждания, и това ще продължи до далечната 2017 г.

Девети риск: Липсват ясни и конкретни мерки за овладяване проблемите с бежанската криза и справяне с проблемите на бежанската имиграция.

Десети риск: В момент на значителни геополитически промени и на динамични процеси вътре в самия Европейски съюз, програмата на кабинета Борисов 2 е напълно ампутирана от защита на националния интерес и предполага очеваден дисбаланс във външната политика, особено по отношение на Русия. Нещо повече - вицепремиерът Румяна Бъчварова заяви: „нека не забравяме, че Борисов е премиер, който спря три съществени руски проекта. Това като че ли някак си остава в сянка - един газопровод, един нефтопровод и един ядрен проект. Това е изключително силно политическо действие и поведение, което няма как да не бъде оценено от нашите партньори".
Темата относно трите проекта смятам, че е закрита и е ясно кой я е закрил. Но нещо по-важно с оглед динамиката. Ние, от БСП ЛЯВА БЪГАРИЯ, настояваме българското правителство да потвърди позицията на предходното правителство, че България няма да участва с въоръжени сили в конфликта в източна Украйна. Заедно с това очакваме българското правителство да заяви, че няма да допусне българската територия да се използва като плацдарм за бойни действия срещу Русия. Настояваме за незабавен отговор дали българското правителство е давало съгласие за постоянно разполагане на тежковъоръжение и техника на българска територия.

Единадесети риск: Програмата създава поредният хаос в системата на образованието и ще доведе до ново спадане на качеството на човешкия капитал и на науката в България.

Дванадесети риск: От програмата не са видни целите, методите, формите, пътищата за реализацията на прокламираната здравна реформа.

Тринадесети риск: ГЕРБ и подкрепящите го коалиционни партньори дори не отчитат надвисналата опасност от тежката бездуховност. В целия им проект Култура и духовност няма нито една цифра или конкретен ангажимент.

Посочваме тези рискове, не за да критикуваме напразно. Те могат да бъдат избегнати.

Призоваваме правителството внесе програмата си за дебат в Парламента, както направихме ние. Конструктивната дискусия за нас е възможна, за страната и икономиката - задължителна.

Декларация на ПГ „БСП лява България"