Не можем да заповядваме на Путин

/КРОСС/ „Не бива да слагаме всичко под общ знаменател и да казваме, че заради Крим и Източна Украйна няма да обсъждаме с Русия онова, което става в Близкия Изток или другаде по света", казва заместник-председателят на Европейския парламент Александър Граф Ламбсдорф в интервю за Deutsche Welle.

DW: Как Европа гледа на Владимир Путин?

А. Ламбсдорф: За Европа Путин е законно избраният президент на Русия. Той е наш партньор в редица международни преговори - например в преговорите за иранската ядрена програма, в които Русия действително беше партньор на Запада. Или в борбата срещу „Ислямска държава" - в нея Русия и Западът участват заедно. Пред лицето на общата заплаха трябва да сме единни.

DW: По отношение на Сирия имаше обаче не малко публикации, в които се анализираха целите на руските въздушни удари. От тях се виждаше, че в повечето случаи тези удари са насочени не срещу позиции на ИД, а срещу сирийската опозиция. Това означава, че Русия не може да бъде партньор на Запада в Сирия, защото тя преследва там други интереси.

А. Ламбсдорф: Войната в Сирия има безкрайно много аспекти, не можем да делим нещата само на черни и бели. Да, Русия преследва в Сирия свои интереси. Такава е реалната политика. Можем да сме против тази политика, но фактът си остава факт: Западът не беше готов да направи онова, което беше необходимо за уреждането на сирийския конфликт. Пет години ние просто не му обръщахме внимание, а войната започна още през 2011 година. Русия се намеси в Сирия, тя стабилизира ужасния режим на Асад. Сега там от няколко седмици е наложено временно примирие. Сирийската правителствена армия притисна ИД, взе под контрол Палмира. В тази история има много различни краски, а не само черно и бяло. Бих желал Русия по-активно да се бори срещу ИД, но срещу „Ислямска държава", поне засега, активно се бори сирийското правителство и това вече е напредък.

DW: Нима това желаеше Западът - да бъде укрепен режимът на Асад?

А. Ламбсдорф: Не, разбира се. Режимът на Асад бе укрепен с подкрепата на Русия. Но никой друг не изпрати сухопътни войски в Сирия и никой не подкрепи свободната сирийска армия или бунтовническите групи. Разбира се, можем да виним Путин, че укрепи режима на Асад, но Западът не беше готов да изпраща войски, за да помогнат на онези, които ние поддържаме. Имаме обща задача - това е борбата срещу ИД. И колкото и ужасен да е режимът на диктатора Асад, сега той се бори срещу ИД с подкрепата на Русия. Според мен, това е положително. Важно е да се разбере, че Русия има по-голямо влияние върху Асад и аз се надявам, че тя ще го използва, за да го убеди да седне на масата за преговори, така че в крайна сметка ситуацията в страната да се стабилизира и да се сложи край на

DW: Говорите за „реална политика". Ако води такава политика спрямо Сирия, може ли Путин да очаква, че Западът ще снеме санкциите срещу Русия?

А. Ламбсдорф: По въпроса за санкциите нашата позиция е ясна. Докато не бъдат изпълнени споразуменията от Минск, санкциите ще останат в сила. Всеки проблем трябва да се разглежда и да се решава поотделно. Санкциите бяха наложени заради анексията на Крим и положението в Източна Украйна, но независимо от това ние продължаваме да разговаряме с Русия на масата на преговорите. Украйна остана на заден план, появи се проблемът със Сирия. Не бива да слагаме всичко в един кюп и да казваме, че заради Крим и Източна Украйна няма да обсъждаме с Русия онова, което става в Близкия изток или в тихоокеанския регион.

DW: Човешките права се нарушават както от режима на Путин, така и от режима на Асад. Но в случая с Асад Вие казвате, че той може да помогне в борбата срещу ИД, а в случая с Путин, че това е недопустимо и се наказва със санкции. Не е ли това двоен стандарт?

А. Ламбсдорф: Двете неща не може да се сравняват. Естествено, аз бих желал Русия да поддържа свободната армия на Сирия, а не режима на Асад. Но Русия не прави това, нейният съюзник е Асад - налага се да се съобразяваме с този факт. Имаше известна политическа инерция, поради това САЩ не се намесиха в Сирия след опита си в Афганистан и Ирак. А без подкрепата на САЩ Западна Европа е твърде слаба за подобна намеса. Путин реши да подкрепи своя съюзник. Международната политика е такава игра, която понякога ни налага да се примиряваме с някои неща. Не можем да заповядаме на Путин да поддържа онзи, когото ние бихме искали. Той сам взема своите решения кого да поддържа.

*Политикът от Свободната демократическа партия на Германия (FDP) Александър граф Ламбсдорф е заместник-председател на Европейския парламент от 2014 година.