Лавров: Чуждестранните изследователи и до днес не могат да разберат мотивите на Балканската политика на Русия

/КРОСС/ "Искам да подчертая, че много чужестранни изследователи и до днес не могат да разберат мотивите, които подбуждат балканската политика на Русия. Навярно това не им се удава, защото измерват ситуацията с т.нар. традиционен аршин на тесните държавни интереси и користни помисли. А такъв, приет на Запад, инструментариум явно е недостатъчен, за да бъде разбрана Русия. И най-главното - нашите страни са свързани от някакви неосезаеми, но много здрави връзки."

Това заяви руският външен министър Сергей Ларвов при откриването в понеделник на изложба, посветена на 140-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. След изказването му на руски отговори българският посланик Атанас Кръстин, който на няколко пъти спомена, че България е член на ЕС, но не и че преди това е станала член на НАТО. Северноатлантическият пакт отсъстваше и от специалното поздравление от външния министър Екатерина Захариева, прочетено от Кръстин.

"Днес връзките на дружба и взаимно уважение, общокултурните, духовни ценности, особената емоционална близост остават здрав фундамент на руско-българското сътрудничество в най-различни области - от политиката и икономиката до културата и туризма", допълни Лавров.

Той изреди в словото си няколко момента от близо век и половина дипломатически отношения като започна със 7 юли 1879 г., когато дипломатическият агент А.П.Давидов връчва акредитивните си писма на българския княз Александър Батенберг. "Той е направил това първи от всички чуждестранни представители, което допълнително подчертало признателността на българския народ към Русия за освобождаването на страната от османско иго", каза руският външен министър.

След това той говори за княз А.М. Горчаков, дългогодишният външен министър на Русия и водач на руската делегация на Берлинския конгрес. "Всички ваши грижи трябва изцяло да бъдат посветени на пробуждането на елементите на българския живот и на възможно най-бързото крепване на нейната самостоятелност", инструктирал той първия посланик в София. "Така от самото начало руската политика по българското направление е била последователна и открита. А целта ѝ - независима, единна България, остава непреходна", допълни Лавров.

В действителност Горчаков, който напуска поста през 1882 г., е критикуван в родината си за позицията му към българите на Берлинския конгрес, а през 1885 г. Руската империя е недоволна от Съединението на Княжество България с Източна Румелия и това води до първата тежка дипломатическа криза между двете страни.

Лавров каза, че "двустранният диалог е преживявал различни етапи и невинаги е вървял гладко, но в сложни моменти Русия винаги е била до вас". След това той посочи подкрепата за провъзгласяването на независимостта през 1908г. и как СССР бил "последователен защитник на интересите на България на Парижката мирна конференция от 1946 г." след края на Втората световна война.