• 23 Юли 2024 |
  •  USD / BGN 1.7963
  •  GBP / BGN 2.3224
  •  CHF / BGN 2.0224
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 23°C

Доц. Иво Христов: България няма сила за социална революция

Доц. Иво Христов: България няма сила за социална революция

/КРОСС/Социологът доц. Иво Христов пред "Преса"

- Доц. Христов, Марш на солидарността събра световни лидери в Париж след атентата в „Шарли ебдо". Какъв знак е присъствието и на турския премиер Ахмет Давутоглу?

- Турският премиер изпълнява дипломатически протокол. Като член на НАТО Турция е съюзник на Франция. Събитията в Париж могат да бъдат интерпретирани по два начина. Първият е повърхностен и манипулативен, вторият - задълбочен. Няма достатъчно достоверна информация кой стои зад атентатите и дали не са елемент от по-широка мрежа от действия. И редакция в Хамбург бе запалена в нощта срещу 11 януари. Когато прекалено много случайности се съберат на едно място, май става въпрос за закономерност. Някой пали и активира така нареченият антиислямски фактор с други цели. Впрочем за милионите жертви в Ирак и Сирия нямаше маршове на солидарността, имаше мълчание. Това е двоен стандарт.

- Нарекохте 2014 година „повратна точка в историята". Защо и какво да очакваме занапред?

- Безсмислено е да се правят исторически аналогии, но все пак трябва да се напомни, че миналата година се навършиха 100 години от началото на Първата световна война. Споделям мнението на уважавания от мен професор Андрей Фурсов (руски социолог и историк - б.р.), че това е същинският край на XIX век и началото на дългия кървав XX век, който, колкото и да звучи странно, приключи през 2010-2011 година. Логиката на историческото време не винаги съвпада с логиката на календара.

Но 2014-а е повратна дотолкова, доколкото каскада от противоречия бяха натрупани и те започнаха да се взривяват. Забележете - използвам военна терминология. Те ще засилват скоростта си през тази и следващите години. Разбира се, структуроопределящото противоречие е това между Русия и САЩ.

- Украинската криза ли бе неговото начало?

- Формалният повод бе т.нар. украинска криза, реалният - отказът на Русия да продължава да играе ролята на суровинен придатък и подчинен елемент в западната система. Отговорът бе война по всички направления.

- През 90-те години посткомунистическият елит на Русия очакваше, че Западът ще го допусне до благата си, но се разбра, че това няма да стане. Това очакване - и на руския, и на българския елит, имаше ли пръст и в побутването на Берлинската стена?

- Сложно е. Истината е, че социализмът рухна като резултат от неговия... успех. В изостанали аграрни общества комунизмът изигра ролята на катапулт в модерността - на жестока цена, но къде влизането в модерността не се плаща с кръв, и то в невероятни мащаби? Разликата е, че тук стана в рамките на 50-60 години, докато в страните от развития Запад е разтегнат в рамките на 300 години.

Преобръщането на аграрните общества в модерни и индустриални доведе до социален резултат, който никой не очакваше. Беше създаден номенклатурен слой, който пожела да присвои създадените индустриални финансови активи и това стана с цената на вкарване на тези общества обратно от втория в третия свят с помощта на системна деиндустриализация. Един среден обществен слой, инженерно-техническият и научният, също поиска своята част от сметката към края на социализма. Въпреки широко разпространените клишета голямото надигане срещу комунистическата система не беше с цел тя да бъде разрушена, а да бъде трансформирана. Тези обаче, които владееха скритите, но реални пружини на властта, нямаха желание да трансформират системата. Те искаха да окраднат създаденото от системата върху костите на всички останали. И живееха с илюзията, че могат да бъдат приети в световния елит.

- Как си представяха приемането?

- Като поднесат на тепсия главата на техните общества. Но световният елит прие само парите им, от тях самите се оттървава като от ненужни вещи. Съдбата на Борис Березовски е само един пример.

- Имаше ли Путин друг ход освен анексирането на Крим?

- Не. На Путин беше обявена война. Бяха му направени няколко сериозни анонса, че не трябва да се кандидатира за президент. Когато той не ги послуша, му спретнаха „спонтанна народна революция" на Болотная площадь. Вторият етап на операцията бе Сирия. Там Русия показа геополитическа субектност и това предопредели третата стъпка - Украйна.

Операция „Украйна" няма за цел самата Украйна, доколкото тя е пренебрежимо малък елемент от далеч по-сложен пъзел. Идеята е да бъде спрян опитът на Русия за геополитическа, социална и военна еманципация, за превръщането й в самостоятелен център на силата и реинтеграция на бившето съветско пространство под формата на евразийска интеграция. Дълбокият мотив беше разочарованието на част от управляващите руски елити, които разбраха, че никога няма да бъдат приети в западния елит, пък дори и в качеството на колониално чиновничество, администриращо Тръбата. Употребявам Тръбата в метафоричния смисъл на думата. Тези руски елити разбраха също, че единственият шанс за тяхното спасение е обективното съвпадение между егоистичния им интерес и националния интерес на Русия. С други думи, тяхното спасение преминава през спасението на Русия като велика държава. Резултатът бе обръщане на руския геополитически кораб.

- При информационна война трудно се виждат обективните факти. Кой печели повече успехи в тази война? Чии са шансовете за победа?

- На този етап повече шансове - икономически, информационни, технологични, ресурсни - имат САЩ и консолидираният Запад зад тях. Казвам консолидиран, но уточнявам, че европейското обединение е приказка с неочакван край.

САЩ постигнаха важни тактически успехи. Дали те ще се превърнат в стратегически е въпрос на перспектива.

- Кои са успехите?

- Първо, те не позволиха Европа да се еманципира от тях. Под Европа разбирайте Германия. Германия е единствената страна, която разполага с ресурса да води алтернативна политика, но тя не може да го направи.

- Защо?

- Не забравяйте как завърши Втората световна война. Германия играе ролята на важен, но подчинен елемент в западния проект. Франция пък, както полушеговито казва един бивш шеф на израелското военно разузнаване, е сериозна страна, ръководена от несериозни хора.

Вторият успех на САЩ е разгърнатият арсенал от средства за натиск върху Русия. А те са по болезнени точки - нейната енергозависимост. Около 50% от руските доходи се формират от износ на енергоресурси. Не можеш да бъдеш велика страна и да бъдеш суровинно зависима страна. Единият статут противоречи на другия. Това противоречие също се взриви през 2014 г. и трябва да търси своето разрешение.

Третият успех на САЩ е натискът върху руската финансова система, която е инкорпорирана в световната финансова система като подчинен елемент. Но както казва Бисмарк: Да не забравяме, че „Русия не е толкова силна, колкото изглежда, но не е и толкова слаба, колкото изглежда".

- Кои са козовете й?

- Русия разполага с огромен стратегически ресурсов запас и с решимостта на самите руски хора. Тя успя тактически да изиграе алианса си с Китай и донякъде с Индия. Това не трябва да се подценява или пък безкритично да се надценява, както някои „добре информирани" русофили правят. Няма съюз Китай - Русия. Има тактическо съвпадение на интересите по някои направления. Китай има нужда от тил в Азия и от сигурен източник на енергоресурси, какъвто е Русия. Както и от алианса с руските военни технологии, тъй като Китай може и да е икономически гигант, но все още е военно джудже в сравнение със САЩ и Русия.

Тактически съвпадения на интересите има и между Русия и Индия. Но не трябва да се лъжем и там. Индия има непреодолими противоречия с Китай, тоест не може да се образува триъгълник Москва - Пекин - Делхи. Освен това индийският елит е дълбоко интегриран в англосаксонския елит.

- Загубиха ли САЩ свой съюзник в лицето на Турция с проекта „Турски поток"?

- Да. Макар че финалът е отворен. Не изключвам тази година да има и опити за разрушаване на териториалния интегритет на Турция. Турция, подобно на Русия, се опита да играе ролята на самостоятелен регионален център на силата. Това означава, че сменя статута си - от важен елемент в западния проект се превръща в самостоятелен център със собствена периферия, в която привижда България, Кавказ, други балкански страни, Близкия изток. Ердоган отказа да играе ролята на момче за мръсни поръчки в Близкия изток, или поне искаше да го направи с по-сериозни гаранции от страна на САЩ, които той не получи. Затова играе сложна тактическа игра, залагайки на противоречията между Русия и САЩ, Китай и САЩ, САЩ и Израел и някои от близкоизточните режими.

- Докъде може да доведе това?

- Мисля, че е взето стратегическото решение режимът на Ердоган да бъде премахнат. Както този на Путин в Москва. Първо му бяха поднесени „спонтанни" народни вълнения в парка „Гези". Когато това не успя, се пристъпи към втори етап, т.нар. грандиозен скандал с подслушванията, организиран от привържениците на Фетулла Гюлен, джемаата „Хизмет" в прокуратурата, жандармерията и полицията. По моему сега ще бъде разигран комбиниран вариант от кюрдската карта и вътрешно напрежение, каквото безспорно в Турция съществува.

Турция това са три Турции - едната е на светските кемалистки елити, другата - на големите градове и прозападната интелигенция. Има обаче и една трета Турция, която е много важна - на Анадола, на новата турска буржоазия и средна класа, които стоят плътно зад Ердоган.

- Вариантите?

- Или Ердоган ще преодолее тези противоречия и ще се стабилизира с всички произтичащи от това последици. Или рано или късно ще бъде елиминиран, а в Турция ще бъде монтиран режим, угоден на Запада.

- Вдигат ли се залозите за „Турски поток"?

- Една от целите на войната в Украйна бе преносът на руски енергоресурси към Западна Европа да бъде зависим от Киев, разбирайте Вашингтон. По този начин се държат в шах както доставчиците на газ - Русия, така и потребителите в Западна и Централна Европа.

В този смисъл цялата история с „Южен поток" е геополитическа. Много набедени специалисти анализират случая в неговите финансови, технологични, енергийни измерения. Но не се занимават с най-важното - газопроводът е геополитически инструмент за въздействие. От пролетта ще има ескалация на напрежението в Украйна, което прави цената на т.нар. Турски поток още по-голяма.

- Напълно погребан ли е „Южен поток", или имаме основание да поглеждаме с надежда към Брюксел?

- Нито Брюксел играе роля тук, нито отделните страни членки. От икономическа гледна точка „Южен поток" е изгоден за Европа, но той влиза в противоречие с основното направление на конфликта срещу Русия. Русия базира една значителна част от своите икономически, военни и социални програми на ресурсите, придобити от износ на енергоизточници. Затова тези ресурси трябва да бъдат спрени. Трябва да бъде прекъсната кръвоносната система на руския организъм. Никакви газопроводи, никакви нефтопроводи, оттам - никакви финансови ресурси, задушаване и създаване на мощно конфликтно огнище в самата Русия. Целта е свалянето на екипа на Путин и превръщането на страната в зависим елемент на западния проект и използването й като плацдарм в бъдещия конфликт с Китай.

- България сред големите губещи ли се нареди заради „Южен поток"?

- Вие изхождате от презумпцията, че България е субект на нещо и била взела някакво решение. България не е субект, тя е обект. Тя не взема решения, българските елити са изцяло външно зависими, дори и когато има очевиден икономически интерес от едно или друго икономическо начинание. Какво сме изпуснали и какво сме спечелили не е въпрос, който се решава в София. В този контекст трябва да се разбира и свалянето на първия кабинет на Бойко Борисов, и монтирането на кабинета „Орешарски", и свалянето на кабинета „Орешарски", и казусът с КТБ, и вторият кабинет на Борисов и прогнозите за неговото оцеляване.

- Как се вписва в тази картина проблемът с бежанците, който все повече се изостря?

- Проблемът с бежанците е опит за изнасяне на напрежението от Турция в северозападна посока. Тества се доколко може да издържи Европа. Тъй като силата на една верига зависи от силата на най-слабото звено, а най-слабото звено сме ние, то показва, че проблемът ще се засилва все повече.

Ако СИРИЗА спечели извънредните парламентарни избори в Гърция, това ще породи напрежение между южната ни съседка и ЕС, разбирайте между Германия и Гърция. Целият южен фланг на ЕС ще бъде крайно отслабен поради слаби правителства, слаби армии, никаква администрация, слаба социална инфраструктура, депопулация на огромна част от територията, говоря специално за България. Балканите се оказват удобния коридор, през който може да се изнесе нестабилност в и без това неконсолидираната Европа.

- Засилване на национализма - това ли е отговорът на Европа на балканската слабост?

- Това е болезнена реакция на европейските нации. Действащият т.нар. европейски проект е трансатлантически и наднационален. Брюкселска Европа и Обединена Европа са два различни проекта. С малката подробност, че Брюкселска Европа е монополизирала етикета на европейскостта. Всеки опит за критика на този проект се квалифицира като атака върху Европа и европеизма, определя се като десен, популистки, антиевропейски, едва ли не националсоциалистически. Нищо такова няма. Тъй като Европейският съюз е изгубил основния си смисъл и има опити да бъде преформулиран с оглед на националните интереси на отделните страни, върви жестока война. Бежанският и ислямският проблем в Европа само катализират базовото противоречие между Брюксел и националните елити на страните членки на ЕС.

Забележете къде са най-големите антиислямски настроения в Германия - в източните провинции, в бившата ГДР. Тоест те са лакмус, зад тях се крие нещо друго. А след последния атентат в Париж мисля, че нещата ще придобият лавинообразен характер. За съжаление това е неразрешим конфликт - мощни неинтегрирани мюсюлмански маси второ, трето поколение вече са на терена. Тези хора не желаят да бъдат „европейци" каквото и да означава това, така че наред с икономическата си слабост Европа ще бъде вкарана и в още един тлеещ конфликт, който ще я изцеди докрай. Познайте кой има интерес от това?

- В България може ли да се получи опасна смес между проблема с бежанците и засилване на социалното напрежение?

- Имал съм възможност да кажа, че българският национализъм е защитната реакция на един умиращ народ. Българите са притиснати до стената. Страната е в демографска катастрофа, деиндустриализирана, спускаща се обратно в бездните на предмодерността, територия с остатъчни атрибути на държавност. Това се вижда и без човек да е учил политология. Обикновените хора в България разбират, че са оставени на собствената си съдба. Те си дават сметка, че последната грижа на самонареклите се национални елити е да се грижат за тях.

Различните видове национализми обаче досега бяха сръчни обуздавания на енергиите в обществото. Всички български националистически партии са нечии проекти. Проблемът е, че тези опити за манипулации и обуздавания могат да излязат извън контрол. Тогава теоретично бихме могли да видим автентично социално действие, каквото не сме виждали в последните 25 години в България. Наслагването като резонансна вълна на социалните, икономическите, демографските, националните, бежанските проблеми и циганския въпрос може да бъде само клечката, която ще запали пожара. Но да сме наясно - социален взрив в едно общество може да има само там, където има критична маса от много и енергично младо население. България няма такова.

- Къде е отговорността на левия елит в тази ситуация? След изборите БСП е напълно пасивна. Може ли да се стигне до създаването на нов ляв проект?

- В рамките на т.нар. преход БСП изпълняваше ролята на героя от немската приказка, който с вълшебна флейта подкарваше мишките към реката, докато сръчни юнаци от същия оркестър изнасяха активите на националното богатство. Сега изведнъж открихме, че царят е гол, че момъкът от приказката е свирил фалшиво.

Има обективна заявка за силна лява партия. Но мисля, че лявото няма да се състои или ще се състои под формата на малки джафкащи проекти. Засега българската олигархия успява да обуздава енергиите било като създава популистки проекти от 2001 г. насам, било с помощта на псевдонационални проекти от 1990 г. насам.

 

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.